Решение № 792 от 11.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. Пловдив, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330203631 по описа за 2025 година за следното: да се произнесе, взе предвид

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалваното е Наказателно постановление № 25-1030-001357 от 14.03.2025г. издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, упълномощен със Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на Ф. С. Й., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания: глоба в размер на 2 000лв. /с еврова равностойност 1022,58 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В издаденото наказателно постановление е посочено че на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 15 контолни точки.

Жалбоподателят Ф. С. Й. лично и чрез процесуалния си представител адв. С. К., обжалва цитираното наказателно постановление, като моли същото да бъде отменено. Оспорва се по същество извършването на административно нарушение, като се изтъкват и допуснати нарушения в хода на административното производство. В хода на съдебното следствие редовно и 1 своевременно призован не се явява лично. Представлява се от адв. К., като двамата поддържат жалбата, сочат допуснати процесуални нарушения и молят в полза ва жалбоподателя да бъдат присъдени направените разноски.

Въззиваемата страна, Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, в молба-становище моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай че е над минимално определения според Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет размер. Редовно и своевременно призован не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.01.2025г., около 09.30 часа, в град Пловдив, по ул. „Марин Дринов“, жалбоподателя Ф. С. Й., управлявал товарен автомобил "Рено Мастер", с рег. № ** **** ***, чужда собственост. По същото време свидетелят Б. Л. мл. автоконтрольор в ОДМВР Пловдив, бил на работа в екип с К.К.. Двамата полицейски служители видели товарен автомобил, който нарушил пътен знак, забраняващ навлизането след него. Те спрели водача за да му извършат проверка. Било установено че водача е именно настоящия жалбоподател Ф. Й.. При извършената проверка, служителите установили че жалбоподателя е криминално проявен по линия наркотици и това ги мотивирало да решат да му извършат проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дръг тест 5000, с фабричен № ARSD - 0016.

Водачът Й. категорично отказал да даде проба за проверка за употреба на наркотични вещества. Поради изложеното, бил отведен в 04 РУ при ОДМВР, където отново бил поканен да даде проба за наркотични вещества. Тъй като той отново отказал, на водача Й. бил съставен АУАН серия GA бл. № 3337189 от 28.01.2025г. за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съставения АУАН бил предявен на нарушителя който го подписал без възражения.

Подписал и разписката с която удостоверявал че му е даден екземпляр от издадения АУАН. На водача бил издаден и талон за медицинско изследване № ****** в който било отбелязано че следва да отиде в УМБАЛ „Св. Георги“ и да даде кръв в срок от 45 мин. от връчването на талона в 10.00ч. на 28.01.2025г. В талона било отразено че водача избира да бъде изследван с 2 медицинско и химическо изследване. Жалбоподателя Й. подписал талона без възражения. Талона и 8 броя стикери към него били връчени на жалбоподателя.

Ф. С. Й., отишъл до лечебното заведение придружен от Свой приятел – А.П.. Жалбоподателя и П., преминали през регистратура, където бил попълнен триажен лист, на 28.01.2025г., в 10.21 часа. Вместо да отиде да даде кръв обаче, жалбоподателя дал своята лична карта на приятеля си П., който се явил в кабинета на дежурния лекар за да даде кръв, вместо приятеля си. При посещението на мнимия Й., бил съставен Амбулаторен лист за преглед на пациент с отразени имена Ф. С. Й., дата и час на постъпване - 28.01.2025г., 10.25ч. часа, и дата и час на напускане 28.01.2025г., 10.45ч. часа. При снемане на анамнезата на представящия се за Й. мъж, дежурния лекар установил че лицето което се представя с документите на Ф. С. Й., не съответства на снимката на личната карта. Поради изложеното, дежурния лекар не взел кръвна проба за анализ наличие на наркотични вещества, и сигнализирал органите на реда. Дежурния на Сектор „Пътна полиция“ се обадил на свидетеля Б. Л., да отиде по най-бързия начин до УМБАЛ „Св. Георги“, във връзка с възникналата ситуация, но той бил на ПТП и не можал да се отзове.

На място били изпратени други служители на МВР, сред които свидетеля Д.

Т.. На място свидетеля Т., установил изложената по-горе фактическа обстановка, като видял в кабинета А.П., който потвърдил че се е представил с личната карта на Й.. Жалбоподателя изобщо не бил влязъл в лекарския кабинет. Дежурния лекар отразил в издадения амбулаторен лист, в полето „Анамнеза“ описаната по-горе фактическа обстановка, като записал че именно поради това не била взета кръв и урина за опиати. описаното в амбулаторния лист, било записано и в амбулаторния журнал.

За това че А.П., се представил с личната карта на жалбоподателя Й., било образувано ДП 46/2025г. по описа на 02 РУ при ОДМВР. досъдебното производство приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.04.2025г. по пр.пр. 1162/2025г. по описа на РП Пловдив.

Прокурорът приел че не е извършено престъпление по 318 от НК, тъй като П. бил употребил личната карта на приятеля си, не пред длъжностно лице, а пред лекаря който не е такъв.

На 30.01.2025г. била предоставена кръвна проба в медицинска 3 лаборатория Писанец, от лице представило се с имена Ф. С. Й.. Пробата била отризателна.

На 05.02.2025г. жалб. Й. подал възражение срещу съставения АУАН, без да излага мотиви.

Въз основа на издадения АУАН в последствие било издадено обжалваното наказателно постановление в което нарушението било описано и квалифицирано по сходен начин с това в издадения АУАН.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на разпитания като свидетел актосъставител Б. Л., от показанията на свидетеля полицейски служител Д. Т.

Т., както и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от съвкупния доказателствен материал, писмото от УМБАЛ „Св.

Георги“ заведено с вх. № *****/11.07.2025г. и приложените към него заверени копия на талон за медицинско изследване №******, триажен лист, амбулаторен лист, заверено копие на амбулаторен дневник, постановление за прекратяване на наказателното производство на РП Пловдив, изследване от МЦ Писанец, възражение, докладни записки, справка за нарушител водач, оправомощителна заповед.

Съдът напълно кредитира показанията на св. Л. и св. Т., като логични, последователни, взаимно-допълващи се и съответни на останалите кредитирани доказателства по делото. Показанията им изхождат от незаинтересовани от крайния изход на делото лица - свидетелите не се познават с жалбоподателя и в този смисъл по делото не се установява мотив същите да дават недостоверни показания с цел да утежняват положението му.

По същество жалбоподателя Й. не отрича че е управлявал автомобила посочен в АУАН и НП вечерта на 28.01.2025г., около 09.30 часа, както и че е бил спрян за проверка, като това обстоятелство се потвърджава от показанията на св. Л., както и от приложените по делото писмени доказателства. Не се отрича и направения от жалбопоадтеля отказ да даде проба с техническо средство Дръг тест 5000с фабричен № ARSD - 0016.

По делото се излага защитна версия че жалбоподтеля е искал да даде кръв, но не е могъл да го стори, която остана недоказана по делото.

От Писмо от изп.директор на УМБАЛ „Св. Георги“ с вх. № ***** от 4

11.07.2025г. по описа на РС Пловдив, и приложените към него триажен лист, амбулаторен лист амбулаторен дневник и талон за изследване, категорично се установи че водача Й. не е дал кръв за извършване на медицинско изследване за наличие на наркотични вещества. Категорично се установява и че жалбоподателя е изпратил своя приятел А.П. който да даде кръв вместо него, но това е било забелязано от дежурния лекар и опита на жалбоподателя е останал неуспешен и дори довел до образуване на досъдебно производство, което пък се установява от постановлението на РП Пловдив и приложените по делото писмени доказателства. Тези факти се установяват и от показанията на св. Т..

От разпита на св. Л., съставената от него докладна записка, АУАН, талон за изследване, се установява че той и неговия колега били на работа в екип на 28.01.2025г., като около 09.30 часа видели товарен автомобил който извършил нарушение. В тази връзка автомобила бил спрян и бил установен водача Ф. С. Й.. Тъй като същия бил проявен по линия наркотици, било предложено на водача да даде проба за наркотично вещество, с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен № ARSD – 0016, но той категорично отказал. От посочените доказателства се установява какви документи са били съставени, обстоятелството че жалбоподателя подписал същите без възражения и как протекла извършената проверка.

По отношение на мястото на извършеното нарушение от всички писмени доказателства – АУАН, докладни записки, приложени по делото се установи че това е град Пловдив, по ул. „Марин Дринов“, където жалбоподателя е управлявал автомобил и е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство Дръг тест 5000.

Точния ред в който била извършена проверката на жалбопадтеля Й. се установи от показанията на св. Л., които бяха достатъчно подробни и изчерпателни и напълно се кредитират от съда.

Отказа на жалбоподателя Й. да даде проба за наркотични вещества с техническо средство Дръг тест 5000с фабричен № ARSD - 0016, се установи от показанията на разпитания св. Л., от съставения АУАН, от издадения талон за медицинско изследване в който е отразено това обстоятелство.

Отказа на жалбоподателя Й. да даде кръв за медицинско изследване на наличие на наркотични вещества, категорично се установява от 5 обстоятелството че вместо да се яви лично да даде кръв каквато възможност е имал, той изпратил своя приятел А.П. да даде кръв вместо него, което обаче било своевременно установено от дежурния лекар и опита за измама останал неуспешен. Тези факти са отразени както в съставенияот дежурния лекар амбулаторен лист, така и в попълнения амбулаторен журнал, и от показанията на св. Т. и съставените докладни записки.

Тази фактическа обстановка обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Й. е била ангажира за това, че на посочената в АУАН и НП дата и място - 28.01.2025г., около 09.30 часа, същия е отказала да му бъде извършена проверка с техническо средство Дръг тест 5000, с фабричен № ARSD – 0016, за установяване наличие на наркотични вещества и не е дал кръв за медицинско изследване в указания в талона срок.

Жалбоподателят не отрича да е управлявал процесния автомобил в град Пловдив, по ул. „Марин Дринов“ и да е отказал да даде проба за наркотични вещества с техническо средство Дръг тест 5000. Това се потвърждава от показанията на св. Л. и приложените писмени доказателства, АУАН, докладни записки. Според нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, се наказва този водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, т.е. в случая е без значение обстоятелството дали водачът е бил употребил наркотични вещества. Съставомереното поведение се изразява в самия отказ на водача, в случая жалбоподателя Й., да бъде тестван за наркотични вещества /какъвто е настоящия случай/ - поведение, което е бил длъжен да предприеме, след като е бил изрично и неколкократно поканен от надлежен орган (в случая полицейски служител – св. Л.) да извърши това. В случая се установява с категоричност (от показанията на свид. Л., както и АУАН, чиято доказателвена сила не бе опровергана, и талона за медицинско изследване, че жалбоподателя Й. изрично е отказала да му бъде извършена 6 проверка за наличие на наркотични вещества с техническо средство. От писмото от УМБАЛ „Св. Георги“ и приложените към него писмени доказателства – копие на триажен лист, амбулаторен лист, талон за медицинско изследване и копие на страници от амбулаторния дневник, става ясно че жалбоподателя Й. отишъл в УМБАЛ „Св. Георги“ и се регистрирал на регистратурата, в указаното в талона време, но не с идеята да даде кръв, а с идеята неговия приятел П. да го стори вместо него. Именно това обстоятелство било установено от дежурния лекар и поради това намеренията на жалбоподателя и неговия приятел били осуетени. Доказателства в тази насока са показанията на св. Т. който отишъл на място пред спешния кабинет и видял че жалбоподателя бил отвън, а неговия приятел в кабинета при дежурния лекар, с личната карта на жалб. Й., от отразеното в амбулаторния журнал и амбулаторния лист. Тези обстоятелства били констатирани и в хода на воденото досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 318 от НК, което се установява от приложеното по делото копие на постановление на РП Пловдив. Именно с тези свои действия жалбоподателя категорично показал че не е имал каквото и да е намерение да даде кръв, а напротив подбудил е свой приятел да извърши нещо противоправно. Напълно цинично е да се приеме че жалбоподателя Й. след като пратил със своята лична карта П. при дежурния лекар е имал намерение да даде кръвна проба. напълно нелогично е и да се приеме че А.П. го е сторил без знанието на жалб. Й.. Ето защо следва да се приеме, че в конкретния случай се установява факта на извършеното административно нарушение, за което на Й. е била наложена глоба в размер на 2000 лева и му е било отнето правото да управлява МПС за срок от 24 месеца, поради което и оплкванията му в този смисъл следва да се отклонят като неоснователни и неподкрепени от събраните по делото доказателства.