Решение № 53 от 21.04.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Кърджали, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200979 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1947-000552 от 08.12.2025 г., издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 500 лв.

/255.65 евро/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и е постановено отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на Т. Е. Х. от ****, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Т. Е. Х. твърди, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че на 25.09.2025 г. отишъл да регистрира собственото му МПС в КАТ, където заплатил дължимите такси. Подал заявка за технотест, но при проверката било установено, че съединителят на МПС-во не отговаря на изискванията, поради което трябвало да го смени, за да се довърши регистрацията. С превозното средство се насочил към автосервиз в близост до КАТ, за да отстрани техническата неизправност. В този момент жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на РУ-Кърджали, които уведомил за горните обстоятелства, но въпреки това му съставили АУАН. Твърди, че изпълнил разпорежданията на длъжностното лице и желанието му било да приведе автомобила в техническо съС.ие, годно за регистрацията, а не да го управлява без регистрационни табели.

Намирал се на 100 метра от сградата на КАТ, когато бил спрян за проверка. Не бил управлявал автомобила извън района в непосредствена близост до КАТ, поради което счита, 1 че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установила фактическата обстановка описана в жалбата. В тази връзка били показанията на свидетеля И. Д., съответстващи и на показанията на разпитаните полицейски служители. От доказателствата следвал изводът, че със своите действия жалбоподателят е осъществил административното нарушение, но с оглед ниската степен на обществена опасност, както на дееца, така и на неговите действия, следвало да бъде приложената разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН, тъй като се касаело за маловажен случай. Моли съдът да отмени атакуваното постановление, както и да присъди в полза на жалбоподателя направените разноски по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.09.2025 г. жалбоподателят Т. Е. Х. с договор за покупко-продажба на МПС закупил товарен автомобил марка „****“ с рама № ****. Същият ден той решил да регистрира превозното средство в гр.Кърджали, като за целта платил необходимите такси по сметка на ОД МВР-Кърджали – такса за първоначална регистрация на ППС и такса за табели с регистрационен номер. Заплатил също и застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила. Превозното средство трябвало да премине и през технотест и жалбоподателят попълнил и подал заявка от 25.09.2025 г. до „Технотест“ АД. При проверката на техническото съС.ие на автомобила „****“ била установена неизправност в съединителя, което било пречка за регистрацията. Жалбоподателят трябвало първо да отстрани техническия проблем и затова се отправил с автомобила към близкия автосервиз. Той тръгнал от сградата на КАТ-Кърджали към сервиз, намиращ се до разклона за с.Резбарци, което било на разС.ие около 200-250 метра. Докато управлявал автомобила „****“ по ул.

„Осми март“ в гр.Кърджали, жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите С. С. и Д. И. – полицейски служители в РУ-Кърджали. Той им обяснил за проблема, който възникнал със закупения от него автомобил, поради който не успял да го регистрира.

Полицейските служители го придружили до автомонтьор на разклона за с.Резбарци, където жалбоподателят спрял и оставил автомобила за отстраняване на техническия проблем. По този повод на Т. Х. на същата дата бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП – за това, че управлява товарен автомобил „****“, който не е регистриран по надлежния ред и е без регистрационни табели.

Съставеният АУАН бил изпратен на РП-Кърджали, с оглед данни за извършено 2 престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. По случая била образувана прокурорска преписка вх.№ 2826/2025 г. по описа на РП-Кърджали. С Постановление на РП-Кърджали от 30.10.2025 г. по преписката било отказано образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК и материалите били върнати на административнонаказващия орган. На 08.12.2025 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 500 лв. /255.65 евро/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП.

Постановено било и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите С. С., Д. И. и И. Д., както и приетите по делото писмени доказателства: Акт за установяване на административно нарушение от 25.09.2025 г.; вносна бележка от 25.09.2025 г. за платена такса – 3 бр.; Заявка от 25.09.2025 г. до „Технотест“ АД; застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ от 25.09.2025 г.; Декларация от лице, което пуска на пазара МПС, или лице, което внася и/или въвежда МПС на територията на Р.България за лична употреба от 25.09.2025 г.; Договор за покупко-продажба на МПС от 25.09.2025 г.;

Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР; Заповед № 292з-109 от 15.01.2025 г. на директор на ОД МВР-Кърджали; Мотивирана резолюция от 01.10.2025 г.; Постановление на РП-Кърджали от 30.10.2025 г. за отказ да се образува досъдебно производство; преписка вх.№ 2826/2025 г. по описа на РП-Кърджали.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на Т. Е. Х. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото се установи, че на 25.09.2025 г. в гр.Кърджали на ул.„Осми март“ жалбоподателят действително е управлявал товарен автомобил „****“, който не е регистриран по надлежния ред. Това означава, че са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Независимо от горното, съдът приема, че в конкретния случай административното нарушение, за което е наказан жалбоподателят, следва да се квалифицира като маловажен случай. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗАНН, за 3 маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция на понятието маловажен случай – този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В тази връзка настоящата инстанция отчете наличието по делото на множество и само смекчаващи отговорността обстоятелства, очертаващи обществената опасност на деянието и дееца като незначителни. В случая регистрация на закупения автомобил е била предприета и е трябвало да бъде извършена на 25.09.2025 г., за което жалбоподателят е платил необходимите такси и застраховка, представил е превозното средство и на технотест, но поради установен технически проблем е бил насочен към сервиз. Докато се придвижвал с автомобила до автосервиза, намиращ се на съвсем близко от сградата на КАТ разС.ие, водачът Т. Х. е бил спрян за проверка. Това потвърждават самите полицейски служители, които дори го придружили до автосервиза, намиращ се на не повече от 200-250 метра. Превозното средство е установено да се управлява от жалбоподателя по пътя за обществено ползване на едно съвсем късо разС.ие и то с определена цел - да се отстрани технически проблем, за да може автомобилът да бъде регистриран, за което вече са били платени дължимите такси и застраховка. Доказателствата не установяват от деянието да са настъпили и каквито и да било вредни последици. Не на последно място, обществената опасност на нарушителя също е ниска, той има чисто съдебно минало и не е системен нарушител на правилата за движение. Всички тези обстоятелства обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Наказващият орган не е отчел степента на обществена опасност и тежестта на нарушението, поради което незаконосъобразно е издал наказателното постановление. Предвид изложеното и тъй като процесният случай се явява маловажен, атакуваното постановление следва да бъде отменено, като на основание чл.63, ал.4 вр. ал.2, т.2 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако 4 подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено договорено възнаграждение в размер на 429.48 евро с ДДС, като от ответната страна не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени поисканите разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.