Решение № 30 от 11.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Пловдив, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско дело № 20225000500011 по описа за 2022 година

Въззивно производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, вх.№ 285586/01.12.2021г., подадена от Д. ИВ. ГВ., ЕГН **********, чрез пълномощник и съдебен адресат адв.С.М., против Решение № 260970/02.11.2021г., постановено по гр.д.№ 2489/2019г. по описа на ОС Пловдив, с което се отхвърля предявеният иск от Д. ИВ. ГВ., ЕГН **********, срещу„Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че Д. ИВ. ГВ., ЕГН **********, не дължи на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, следните парични вземания: непогасен остатък от главница в размер на 33 749.04лв. по сключения между Д. ИВ. ГВ. и „Б.Д.“ ЕАД Договор за кредит за покупка за недвижим имот от 01.03.2006г. и законна лихва за периода 30.08.2016г.-16.04.2019г.в размер на 8990.37лв., за които парични вземания са издадени Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 394/16.01.2012г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 311/2021г. по описа на ПРС и е образувано изп.д.№**/2012г. по описа на ЧСИ А.А.. Оплакванията в жалбата за са за неправилност на изцяло обжалваното решение, а искането е за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което 1 искът да се уважи.

Въззивната жалба се оспорва с постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 260000/04.01.2022г., от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощник Д.Д., иска се оставянето й без уважение, респективно, потвърждаване на решението и присъждане на разноски пред въззивния съд в размер на 450лв.

Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена в законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо интерес от въззивно обжалване, редовна по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис за отговор на насрещната страна, поради което се поставя на разглеждане по същество.

Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията във въззивната жалба и оспорванията, след като извърши дължимата дейност за проверка, на осн. чл.269 ГПК, на законосъобразността на обжалваното решение и за разрешаване на поставения материално-правен спор, приема следното:

Производството пред съда е образувано въз основа на ИМ, вх. № 31320/24.10.2019г., подадена от ищец Д.Г. срещу ответник „Б.Д.“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск/ОУИ, с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, с предмет парични вземания на „Б.Д.“ ЕАД за остатъчна главница в размер на 33 749.04лв. и за законна лихва за периода 30.08.2016г.16.04.2019г. в размер на 8990.37лв., за които в полза на „Б.Д.“ ЕАД са издадени Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 394/16.01.2012г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 311/2021г. по описа на ПРС и е образувано изп.д.№**/2012г. по описа на ЧСИ А.А., поради погасяването на оспорените от ищцата парични вземания с плащане, евентуално, по давност.

Въведени са от ищцата следните конкретни твърдения : В резултат на изпълнението на подписаните между страните по делото три извънсъдебни споразумения, от 15.10.2012г., от 25.08.2015г. и от 07.11.2016г., както и в резултат на плащанията по изпълнително дело.№**/2012г. по описа на ЧСИ А.А., образувано въз основа на издадените Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 394/16.01.2012г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 311/2021г. по описа на ПРС, общо заплатената сума в полза на „Б.Д.“ ЕАД към момента на предявяване на иска възлизала на 51 944лв., която била достатъчна да покрие задълженията по издадения изпълнителен лист.

2

Въпреки това, на 16.01.2019г., ответната страна подала молба по изп.д.

№**/2012г. по описа на ЧСИ А.А. за възобновяване на изпълнителното производство, в която посочила, че, след извършените плащания, остатъчна главница е в размер на 33 749.04лв. и (е дължима) законна лихва за периода 30.08.2016г.-16.04.2019г.в размер на 8990.37лв., за които парични вземания било предприето принудително изпълнение по изп.д.№**/2012г., чрез налагане на запори по банкови сметки на 02.04.2019г., като сумите били посочени като дължими от ищцата в изпратените запорни съобщения на 02.04.2019г., както и бил извършен нов опис на недвижимия имот на ищцата.

С извършеното на 05.10.2012г. плащане на сумата 8100лв., при дължим общ размер на задълженията по изпълнителния лист в размер на 49 070.34лв. и при дължима законна лихва върху главницата 41 234.49лв. за периода от 11.01.2012г. до 05.10.2012г. в размер на 3130.46лв., били погасени задълженията за законна лихва в размер на 3130.46лв., присъдените разноски и част от лихвите, а с останалите извършени плащания за размера над 8100лв.до 51 944лв. била погасена главницата за размера от 43 844лв. Дори да се приемело наличието на остатъчна главница, същата била погасена по давност, поради неизвършване на изпълнителни действия, прекъсващи давността, за периода от 09.10.2012г. до 16.01.2019г.

В обжалваното решение е прието следното:

Искът е неоснователен за вземането за главница за размера над 22 985.28лв. до 33 749.04лв. и за вземането за законна лихва за размера над 6129.41в. до 8990.37лв., тъй като са неверни твърденията на ищцата, че ответната банка претендира заплащането им в посочените от ищцата размери.

Искът е неоснователен и за останалите части от оспорените парични вземания, поради следните съображения:Неоснователен е доводът за нищожност на уговорките в р. втори, т.36 от споразумението от 25.08.2015г. и в р. втори, т.7 от споразумението от 07.11.2016г., като неравноправни, поради сключването им „в разрез“ с чл.143, ал.2, т.2, т.5 и т.19 Закона за защита на потребителите/ЗЗП, тъй като с тях кредиторът „не търси нещо различно и поголямо от дължимото по закон, а и същевременно поема насрещно задължение да преустанови за определен срок изпълнителните действия срещу длъжниците“, поради което с тях не се ограничават или изключват правата на длъжниците, като потребители, съответно, разпоредбите не ги 3 задължават да заплатят необосновано високо обезщетение и не ги лишават от възможността да преценят икономическите последици от споразуменията, както и същите не водят до неравновесие на насрещните права. Остава недоказано погасяването с плащане на оспорените задължения от приложените към ИМ платежни документи и двете заключения на допуснатата ССЕ по делото с в.л. Й.П.. Оспорените задължения не са погасени и по давност.Давността е общата 5-годишна и е започнала да тече от обявяване на вземанията по договора за ипотечен кредит за предсрочно изискуеми на 11.01.2012г.Давността е прекъсната на 25.01.2012г.с молбата на кредитора за образуване на изпълнителното дело, с която е поискано налагане на възбрана върху ипотекирания имот.Давността е прекъсвана многократно както следва:на 27.01.2011г. - с налагане на възбрана върху ипотекирания недв. имот, на 07.08.2012г. - с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, на 29.08.2012г.- с депозиране на молба от взискателя за провеждане на нова публична продан, на 09.10.2012г. -с насрочване на публична продан, на 15.10.2012г. -с подписване на първото споразумение между страните, съдържащо признание на дълга, на 25.08.2015г. -с подписване на второто споразумение и на 07.11.2016г.- с подписване на третото споразумение. Независимо от прекратяване на изпълнението по право на 09.10.2014г., в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради непредприемането от взискателя на изпълнителни действия за период от повече от две години от 09.10.2012г. до 25.08.2015г., давността не е изтекла към момента на подаване на ИМ на 24.10.2019г., тъй като „периодът между първото и второто споразумение, както и между второто и третото споразумение, е по-малък от предвидения давностен срок“.

При служебната проверка, на осн. чл.269 от ГПК, не се констатира основание, обуславящо нищожност или недопустимост на изцяло обжалваното решение.

Правилно е определен предметът на делото, изведен от въведеното основание и заявения петитум – оспорените от ищцата парични вземания на ответната страна за остатъчна главница и за законна лихва за периода 30.08.2016г. до 16.04.2019г., представляващи част от вземанията, за които са били издадени, въз основа на сключения между Д. ИВ. ГВ. и „Б.Д.“ ЕАД Договор за кредит за покупка за недвижим имот от 01.03.2006г., Заповед за изпълнение № 394/16.01.2012г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 311/2021г. по описа на ПРС и образувано изп.д.№**/2012г. по описа на ЧСИ А.А..

4

Предявеният от ищцата иск за оспорване на изпълняемото право на ответната страна е допустим, поради следните съображения:

Искът на длъжника по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, който има за предмет защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес (съществуването на изпълняемото право). Тъй като този иск е специално предвиден в процесуалния закон, ищецът не е длъжен да доказва правния си интерес.Ищецът е длъжен да докаже предпоставките (юридическите факти), от които произтича надлежната процесуална легитимация на насрещните страни. Тъй като предпоставките на иска по чл.439, аналогичен с чл. 255, изр. 2 ГПК (отм.) са изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението в производството, по което е издадено изпълнителното основание (Решение на ОСГК № 101 от 1.ХII.1972г. по гр. д.

№ 95/1972г.), e изключено оспорването на изпълняемото право да се основава н а факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, респективно оспорването на изпълняемото право е допустимо да се основава само на непреклудирани факти( чл.439/2 ГПК).

Съдебната практика на ВКС (формирана с Определение № 214 от 15.05.2018г. по гр. д. № 1528/2018г., на ВКС, IV г. о.) приема, че заповедта за изпълнение се приравнява по правен ефект на съдебно решение по установителен иск и формира както изпълнителна сила, така и сила на пресъдено нещо досежно фактите, правно релевантни за възникване и съществуване на вземането към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Тъй като в производството за индивидуално принудително изпълнение съдебният изпълнител няма правомощия да се произнесе по същество при позоваването от длъжника на давността, поради материално-правния характер на института на погасителната давност, е допустимо оспорването на изпълняемото право, поради погасяването му по давност в периода след приключване на производството за издаване на изпълнителното основание, противно на неоснователно поддържаното в подадения в срок писмен отговор на ИМ.

Ето защо, в случая предявеният от ищцата ОУИ с правно основание чл. 439 от ГПК е допустим, тъй като ищцата е солидарен длъжник на оспорените парични вземания, за които срещу нея в полза на ответната страна са 5 издадени заповед и изпълнение, и тъй като извършените от нея оспорвания на изпълняемото право, поради погасяването му с плащане, евентуално по давност, са основани на факти, които са настъпили след стабилизиране по отношение на нея на издадената заповед за изпълнение.

Не се отразява на допустимостта на производството прекратяването на образуваното изпълнително производство с постановление на ЧСИ от 16.01.2020г.(л.470 от изп. дело), тъй като и след прекратяване на изпълнението в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК остава открита възможността взискателят въз основа на издадените му заповед за изпълнение и изпълнителен лист да образува ново изпълнително производство, по което да насочи принудителното изпълнение за непогасения остатък на оспорените парични вземания.

Без значение за допустимостта на иска е какъв е действителният или реално претендираният от ответната страна размер на оспорените от ищцата парични вземания, респективно е без значение дали са верни твърденията на ищцата за насочване на принудителното изпълнение за посочените от нея размери на оспорените вземания.