Решение № 584 от 10.04.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 584

10.04.2020 г., гр. Пловдив

В И М Е Т

О НА

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5696/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Алекс – 2003“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Пловдив-юг“ № 382 К, представлявано от Е.Г.К. против Наказателно постановление № 601/10.05.2019 г., издадено от Р. П. П.

– ************** ОИЗЕУО в Община Пловдив, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Пловдив (приета с Решение № 215, взето с протокол 12 от 10.07.2014 г.) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 400 (хиляда и четиристотин) лева за нарушение по чл. 73 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Пловдив (НУОТОП).

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е допуснат съществен порок, ограничаващ правото му на защита, поради липса на надлежно описание на нарушението. Взема становище да не е доказано, че деянието е извършено именно от санкционираното с НП търговско дружество. Сочи, че лицата, които са били заварени да изхвърлят строителни отпадъци при проверката, не са служители на наказаното лице. Поддържа, че отговорността му е ангажирана за чужди действия, за които няма правно основание да отговаря. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя на дружеството Е.К. и от адв. Ш., които поддържат жалбата. Претендира се заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна се представлява от ****** *********** М., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Взема становище при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, а възраженията на жалбоподателя да са неоснователни. Поддържа извършването на нарушението да е доказано по делото. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „Алекс – 2003“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 30.08.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 05.09.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Свидетелят Б.К.Т. се занимавал с къртене и извозване на образуваните строителни отпадъци. Той осъществявал дейността си чрез търговско дружество с фирма „Стойконсулт-3000“. Свидетелят Р.Ц. бил доведен син на свид. Т. и заедно със своя приятел свид. С.Р. понякога помагали при дейността по къртене и извозване на отпадъците.

На 10.04.2019 г. свидетелите Ц. и Р. щели да помагат при изпълнението на поръчка. Тъй като за извозването на строителните отпадъци щяло да им бъде необходимо превозно средство с по-голяма вместимост, те наели товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. № ** **** **, собственост на жалбоподателя „Алекс – 2003“ ЕООД. За това действие бил съставен договор за наем от 10.04.2019 г. и приемо-предавателен протокол за наем на инвентар от същата дата. След това свидетелите Ц. и Р. започнали да извършват заплануваната дейност по къртене в баня на апартамент, находящ се в ж.к. „Тракия“, град Пловдив. Отпадъците двамата решили да изхвърлят в намиращ се наблизо контейнер за строителни отпадъци. Сред отпадъците имало също кашони и хартия.

Около 14:20 часа на същата дата – 10.04.2019 г., свидетелите Ц. и Р. започнали да изхвърлят строителните отпадъци в контейнера, намиращ се в гр. Пловдив, район Тракия, ул. „Цар Симеон“, до ж.п. гарата. Този контейнер бил предназначен за изхвърляне на строителни отпадъци единствено от граждани. През това време до Ц. и Р. се приближили свидетелите Г.И.Г. и П. Й.

Й. – **********, качество на производствените процеси в ОП „Чистота“ Пловдив. Те казали на Ц. и Р., че са изхвърлили хартия в контейнер за строителни отпадъци, което представлявало нарушение. Свидетелят Ц. изявил готовност да вземе обратно кашоните и другите отпадъци, които не трябвало да изхвърля в този контейнер, но свид. Й. му отговорила, че така щял да извърши друго нарушение, защото изхвърленият отпадък вече бил собственост на Община Пловдив. Свидетелите Г. и Й. поискали личните карти на Ц. и Р. и им казали, че ще бъдат глобени. Попитали на кого е товарният автомобил, на което им било отговорено, че той е собственост на „Алекс – 2003“ ЕООД. На въпросите на Г. и Й. свидетелите Ц. и Р. заявили, че са служители на „Алекс – 2003“ ЕООД и че отпадъкът не бил техен, а на посоченото дружество.

Въпреки това на място против двамата били съставени глоби с фишове – с бл. № 001164/10.04.2019 г. против свид. Ц. и с бл. № 001165/10.04.2019 г. против свид. Р., за нерегламентирано изхвърляне на строителни отпадъци.

Свидетелите Г. и Й. нито се поинтересували, нито установили от кой обект били образувани процесните отпадъци, не били събрани и доказателства кое лице е извършвало строително-монтажните работи в този обект.

По-късно същият ден Г. и Й. посетили адреса по седалището на дружеството-жалбоподател, където разговаряли със свид. Д. И. И. , но не успели да намерят управителя на „Алекс – 2003“ ЕООД.

На 16.04.2019 г. свид. Г. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 000690 против „Алекс – 2003“ ЕООД в присъствието на управителя на дружеството Е.К., на когото бил връчен препис от акта срещу разписка. Актът бил съставен и в присъствието на свид. Й..

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Д. И.

И. и Б.К.Т.. Като неоснователно и недоказано се цени възражението на въззиваемата страна тези двама свидетели да били заинтересовани. За тях не се установява да се намират нито в икономическа, нито в друга зависимост от жалбоподателя. Свидетелката И. ползва офис в същата сграда, където е седалището на жалбоподателя, като имат сключен договор за обслужване на сградния фонд, свид. Т. пък е наемал инструменти и инвентар от „Алекс – 2003“ ЕООД, но на възмездно основание, като между тях са съществували търговски взаимоотношения. Следва да се има предвид, че предубедеността на свидетелите не е обстоятелство, което да се предполага a priori спрямо определени лица само защото са имали извънпроцесуални отношения с жалбоподателя. Ако това беше така, законодателят изначално би изключил възможността тези лица да са свидетели в процеса. Напротив – заинтересоваността на даден свидетел като всеки друг факт в процеса следва да бъде доказана, а не се предполага. В показанията си свид.

И. възпроизвежда възприятията си от трите посещения на служители на ОП „Чистота“ Пловдив в сградата на адрес гр.

Пловдив, ул. „Пловдив-юг“ № 382 К, както и за отношенията си с дружеството „Алекс – 2003“ ЕООД. От своя страна свид. Т. възпроизвежда обстоятелства относно дейността, която извършва, както и отново за отношенията си с жалбоподателя „Алекс – 2003“ ЕООД. Съдът не констатира показанията на тези свидетели да са оборени или противоречиви, поради което им дава вяра.

Показанията на свидетелите Г., Й., Ц. и Р. са взаимно кореспондиращи относно датата и мястото на извършване на деянието, присъствалите по време на проверката лица, както и фактът, че именно свидетелите Ц. и Р. са били лицата, които са изхвърляли отпадъци в процесния контейнер. Съществено противоречие се констатира между показанията на Г. и Й. от една страна и на свидетелите Ц. и Р. от друга досежно две обстоятелства – дали пред **********те от ОП „Чистота“ Пловдив свидетелите Ц. и Р. са заявили, че са служители на „Алекс – 2003“ ЕООД и че отпадъкът, който изхвърляли, не бил техен, а на дружеството-жалбоподател. Съдът намира, че по делото не са налице обстоятелства, по които да се отрече достоверността на твърденията на актосъставителя и на свидетеля по акта, като в показанията си те възпроизвеждат обстоятелства, които са възприели и узнали по време на изпълнение на служебните си задължения. Въпреки че в тази им част вяра се дава на показанията на Г. и Й., това не означава, че изцяло се отрича доказателствената стойност на показанията на свидетелите Ц. и Р.. В показанията си свид. Ц. за пръв път въведе в процеса твърдения за релевантни за делото обстоятелства, за които се доказа да съответстват на обективната действителност – Ц. изясни, че проверката на свидетелите Г. и Й. е била инициирана, защото са видели да изхвърлят хартия в съд за строителни отпадъци, за което проверяващите са казали, че е нарушение и ще им бъде наложена глоба. Като цяло показанията на свид. Ц. са изключително подробни, в тях изяснява начина, по който е намерил работата на конкретния обект, че и друг път е ползвал товарния автомобил, който наемал от „Алекс – 2003“ ЕООД, какви вещи се съхранявали в него. Не може да се приеме за категорично доказано и че лицето, наричано от свид. Ц. „шефе“, е бил управителят на дружеството-жалбоподател, а не свид. Т., както твърди Ц.. Следва да се има предвид, че последният доброволно е предоставил възможност на проверяващите да говорят по телефона с това лице, което Г. и Й. сами са отказали да направят и в резултат те нямат непосредствени впечатления с кого Ц. всъщност е говорил по телефона.

От справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори за период от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г. с работодател „Алекс – 2003“ ЕООД (лист 5 от делото) се установява, че свидетелите Р.Ц. и С.Р. не са били в трудово правоотношение с дружеството-жалбоподател през периода, който обхваща справката.

От договор за наем от 10.04.2019 г. между „Алекс –

2003“ ЕООД и свид. Ц. и приемо-предавателен протокол от 10.04.2019 г. се изяснява, че последният е наел от жалбоподателя товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с рег. №, както и че владението върху вещта е било предадено на свид.

Ц. на дата 10.04.2019 г.

От Заповед № 16ОА1007/27.04.2016 г. и Заповед №

19ОА542/22.03.2019 г. на кмета на Община Пловдив се установява, че наказателното постановление и актът за установяване на административно нарушение са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 73 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Пловдив. Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че на 10.04.2019 г. в гр. Пловдив, ул. „Цар Симеон“, район Тракия свидетелите Р.Ц. и С.Р. са изхвърляли строителни отпадъци в съд за строителни отпадъци тип „лодка“, който бил предназначен за граждани. Тази им дейност е квалифицирана като нарушение на чл. 73 от Наредбата, което да е извършено от дружеството-жалбоподател.

Разпечатката съдържа 42 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7952eff9-023e-4bc7-ad93-8cc6a7b99b06