Решение № 8 от 31.01.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Бургас, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Р.а К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. А.ова като разгледа докладваното от Р.а К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20232001000251 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивната жалба на „КЛ трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление бул. “Мария Луиза“ ***** представлявано от К. С. Л. против решение № 298 от 02.10.2023 година, постановено по търговско дело № 568/ 2021 година по описа на Окръжен съд-Бургас, в следните части, а именно: в която са отхвърлени исковете на въззивника против А. В. Х., ЕГН **********, с адрес град Бургас, ж. к. „Лазур“, ****** за връщане на сумата от 84 099.40 лева, заплатена по договор от 17.08.2021 година, представляваща неизпълнена част от доставка по този договор; за осъждането му да заплати сума в размер на 25 900.60 лева, представляваща обезщетение за неизпълнен договор от 17.08.2021 година и за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 17.12.2021 година до окончателното изплащане на сумата; отхвърлени са исковете на „КЛ трейдинг“ ЕООД против „Одисей грейн“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Оборище“ ******, представлявано от Н. К. за присъждане на сума в размер на 110 000 лева, представляваща пазарната стойност на задържани 195.58 тона пшеница, определена на база на 555 лева за тон, както и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 17.12.2021 година до окончателното изплащане на сумата и „КЛ трейдинг“ ЕООД е осъден да предаде на ищеца по насрещния иск „Одисей грейн“ ЕООД, ЕИК *********, 200 метрични тона пшеница, българско производство, добро продаваемо качество по БДС, представляваща недоставена заплатена стока по фактура №117/14.09.2018 година.

В жалбата се поддържа, че съдебното решение е недопустимо в частта, в която съдът 1 се е произнесъл по предявения като евентуален насрещен иск от „Одисей грейн“ ЕООД против „КЛ трейдинг“ ЕООД, а в частта, в която се отхвърлени исковете на „КЛ трейдинг“ ЕООД същото е неправилно. Първоинстанционният съд квалифицирал главния осъдителен иск против А. Х. като такъв по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД. Изводът му за изправност на насрещната страна по договора за продажба на пшеница /А. Х./ бил неправилен, тъй като не било установено предаване на 195.58 т. пшеница, за продажбата на която страните постигнали съгласие чрез издадената от последната фактура. Съдът се позовал на установената от него практика, като игнорирал действащите правни норми, а други приложил превратно. Позовал се на чл. 327 от ТЗ, която норма обаче не уреждала мястото на изпълнение, а времето на плащане и игнорирал разпоредбата на чл. 320 от ТЗ и следващото от същата задължение за уведомяване, както и разпоредбата на чл. 324 от ТЗ относно възможността на купувача да прегледа стоката. Твърди се, че в процесния случай купувачът нито прегледал стоката, нито одобрил същата. Липсвала правна норма, уреждаща възможността стоката да бъде получена в склад на трето лице. Сочи, че първият ответник съхранявал в склад на втория ответник 892 т. пшеница към момента на фактурирането /17.08.2021 година/ и фактурираните 592.880 т. пшеница не били отделяни по съгласие между първия и втория ответници. Поради горното не се възприемат за правилни изводите на решаващия съд, че с доставянето на стоката до известен и на двете страни склад ответникът е изпълнил задължението си по договора за продажба. Този извод бил неправилен, тъй като стоката била доставена в склада на третото лице преди сключване на сделката, преди издаване на фактурата и преди плащането. Освен това изводът противоречал на чл. 320 от ТЗ - задължение за уведомяване, чл. 324 от ТЗ - преглед на стоката, чл. 64 от ЗЗД - задължението за предаване на вещ от поне средно качество, чл. 24 от ЗЗД - отделяне на вещите и преминаване на правото на собственост. Въпреки установената липса на предаване и отделяне на стоката, съдът приел, че е настъпил вещнопрехвърлителния ефект на сделката, като този извод е обоснован с превратен анализ на доказателствата. Несъответствието на фактическите изводи с установеното от събрания доказателствен материал водело до необоснованост на решението, обуславяща неговата неправилност.

Поддържа се, че от съдебното решение не става ясно какъв иск е разгледан - за реално изпълнение или за обезщетение. С решението си съдът приел, че правото на задържане е упражнено законосъобразно, без обаче да разгледа законоустановените предпоставки за това и без да даде отговор на въпроса има ли вземане вторият ответник към ищеца „КЛ трейдинг“ ЕООД. Необходимо било да се изследва от съда дали стоката е получена от „Одисей грейн“ ЕООД правомерно, а това би могло да се случи само, ако стоката е предадена правомерно. Въззивникът не бил предавал на „Одисей грейн“ ЕООД стоката, находяща се в склада. Последният имал качеството на наемодател по отношение на А. Х., а не и по отношение на въззивника. Конструкцията, която съдът създал в решението си, не била договорена между страните, наподобявала договора за публичен влог и не ставало ясно на какво основание ищецът е могъл да упражни правото си да вземе стоката от склада на трето лице. От това, че купувачът получавал стока от склада не можело да се заключи, че се 2 е съгласил стоката да се счита предадена с доставянето й в склада на втория ответник от А.

Х..

Сочи се също така, че искът против втория ответник бил предявен при условие на евентуалност, а неговото основание било обстоятелството, че „Одисей грейн“ ЕООД не бил упражнил правомерно право на задържане. Претенцията била за заплащане пазарната стойност на неправомерно задържаните от този ответник 195.58 т. пшеница, определена на база 555 лева за тон. Сочи се, че страните постигнали съгласие за пазарната стойност на пшеницата и този факт не се нуждаел от доказване, а отделно в с.з. на 08.12.22 година представителят на А. Х. признал, че между страните няма спор за цената на тон пшеница.

Твърди се, че изводите на съда за липса на доказателства за пазарната стойност на стоката са неправилни. Заявява се, че въззивникът заплатил стоката и не могъл да я получи поради неправомерното й задържане от втория ответник „Одисей грейн“ ЕООД и това му давало основание да претендира обезщетение. „Одисей грейн“ ЕООД отправил уведомление до въззивника, че упражнява право на задържане върху 200 т. пшеница и на основание чл. 103 от ЗЗД прихваща задължението на „КЛ трейдинг“ ЕООД да предаде 200 т. пшеница, за което била издадена фактура №117 от 14.09.2018 година. Въззивникът нямал интерес от реалното получаване на стоката и затова развалил сделката с купувача. Нямал интерес и от реално изпълнение по отношение на „Одисей грейн“ ЕООД поради промяна в пазарните условия. Предвид достигналото до въззивника уведомление от „Одисей грейн“ ЕООД, за него останала само възможността да претендира пазарната цена на задържаната пшеница.

Заявява се, че при разглеждането на насрещния иск съдът не установил, че претенцията е предявена в условия на евентуалност - в случай, че се приеме за основателна която и да е от първоначалните претенции на „КЛ трейдинг“ ЕООД, както и че е за реално изпълнение. Поради това се поддържа, че решението по насрещния иск е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Искът бил разгледан без да се е сбъднало условието, поставено от насрещния ищец, а именно уважаване на който и да е от двата основни иска. Заявява се, че решението в тази му част е и неправилно. В счетоводствата и на двете страни фактура №117 от 14.09.2018 година била отразена като „аванс за доставка на пшеница“ и заплатена изцяло по банков път. Според въззивника, отразяването на фактурата в счетоводството представлявало признание на задължението по нея. От съда останали необсъдени значими за спора факти, а именно, че според вещото лице финансовите отношения между „КЛ трейдинг“ ЕООД и „Одисей грейн“ ЕООД за цялата 2018 година са уредени, както и че процесната сделка е търговска и от управителя на „Одисей грейн“ ЕООД липсва противопоставяне към датата на сключването й, както и каквито и да било възражения повече от три години от сключването й. „Одисей грейн“ ЕООД осчетоводило сумите от сделките с въззивника като аванси, т. е. то ги приемало за периодични плащания, което означавало, че претенцията е погасена по давност. Заявява се, че въззивникът изпълнил задължението си и доставил стоката по процесната фактура, за което представил доказателства, неоспорени от ищеца по насрещния иск. Твърди се, че съдът неправилно е изследвал отношенията между страните по насрещния иск за цялата 2018 година, вместо да 3 изследва само доставките след 14.09.2018 година. Позовава се на обяснението на вещото лице, според което през месец септември имало две доставки по 200 тона и една за 65 тона, всички удостоверени с товарителници и кантарни бележки.

Моли за обезсилване на решението в частта, в която съдът се е поизнесъл по насрещния иск, предявен като евентуален против „КЛ трейдинг“ЕООД и за отмяна на решението като неправилно в частта, в която са отхвърлени исковете на въззивника против А. Х. и „Одисей грейн“ ЕООД. Иска се присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 263 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба от „Одисей грейн“ ЕООД и А. Х..

В отговора на „Одисей грейн“ ЕООД се навеждат аргументи за законосъобразност и правилност на обжалваното решение. Поддържа се, че сделката с А. Х. била консумирана, този ответник бил изпълнил задължението си, поради което за въззивника не възниквала възможност нито преди, нито с образуване на делото да разваля договора. Тъй като договорът не бил развален, липсвало основание за присъждане на претендираната от Х. сума. Поддържа се, че уговореното между страните количество било цялото количество продукция, с което Х. разполагал в склада на втория ответник и никакви допълнителни спецификации, отделяния и индивидуализация на стоката не били предвидени. Правилно съдът приложил в отношенията на страните разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Съгласието за определяне на вещите било удостоверено с издадената, приета и платена фактура. Чрез действията си въззивникът, който на няколко пъти изпълнявал именно върху отделената му стока, ясно потвърдил, че я счита за определена за себе си, респ. за своя собственост. Сочи се, че доводите на въззивника за неправомерно предаване на стоката на „Одисей грейн“ ЕООД се навеждат за пръв път във въззивната жалба, а отделно са и неоснователни.

Липсвали възражения, че задържаното количество стока, както и предаденото такова били вложени в склад на втория ответник.

Поддържа се, че искът против „Одисей грейн“ЕООД е недоказан по основание и размер. Дружеството надлежно упражнило право на задържане поради наличие на ликвидно и изискуемо вземане от ответника. Ищецът не ангажирал доказателства на какво основание калкулира обезщетението си на цена от 555 лв./т., при положение, че задържаната стока, т.е. реалната загуба, е на цена от 430 лв./т. - продажната цена на тон пшеница към месец декември 2021 година. Сочи се, че изводите на съда за основателност на насрещния иск са правилни. „КЛ трейдинг“ ЕООД не провело пълно и главно доказване на факта, че надлежно и изцяло е изпълнило задължението си да достави 200 т. пшеница. Представените кантарни бележки не доказвали изпълнение на поетото задължение, тъй като от една страна били нечетливи, а от друга удостоверявали единствено какво количество стока е натоварена в превозното средство на даден пункт. Представените товарителници имали за краен получател „Кофко интернешънал“ и не установявали действителният получател по тях.

Липсвала документална свързаност между доставните документи и търговската сделка, като това се установило и от обясненията на вещото лице.

Моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на решението в 4 обжалваната част. Претендират се от него разноски.