Решение № 162 от 23.06.2020, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ гр.Червен бряг, 23.06.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

***: ЙОХАН ДЖЕНОВ при секретаря Елеонора Йотова, като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№

814 по описа за 2017 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.04 г. за присъединяване и ползване на ***системи

Предявен е отрицателен установителен иск от ***, със седалище и адрес на управление: ***представлявано от С.Й.В. – ***, чрез пълномощника адв. И.В. ***, със съдебен адрес:*** против ***с *** със седалище и адрес на управление: *** представлявана от инж. М.С., с който се иска признаване за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 29 359,42 лв., по фактура с № **********/30.06.2017 г. за неправомерно присъединяване към водопроводната мрежа. Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот в ***за който служители на ответника при извършени на 14.06.2017 г., 16.06.2017 г., 19.06.2017 г. и 20.06.2017 г. проверки установили, че имотът е със индустриално предназначение – фабрика за производство на тухли, като към кухненския блок има водоподаване от незаконно присъединяване. Били съставени 4 бр. Констативни протоколи от 14.06.2017 г., 16.06.2017 г., 19.06.2017 г. и 20.06.2017 г. Въз основа на така съставените Констативни протоколи на представляващия ищцовото дружество е изпратено писмо, с което ги уведомяват, че на основание чл.46 и чл.47 от Общите условия им е начислена стойност на количество вода в размер на 29 359,42 лева с ДДС. Развиват се доводи, че сумата е неправомерно начислена. В исковата молба се твърди още, че ищецът е придобил имота от Държавата още през 2003 г. чрез приватизация и оттогава досега не е извършвал никакви ремонти на водоснабдителната мрежа, не са извършвани никакви проверки от страна на ответното Дружество. Твърди се още а и е констатирано от проверките, че всички кранове към производствената част на фабриката се отчитат от водомера. Отрича да е извършвано от страна на ищцовото дружество незаконно присъединяване към водопроводната мрежа на кухненския блок, който не работи отдавна. Оспорват се и констатациите в съставения протокол от проверката, въз основа на който ответникът е стигнал до необосновано предположение за незаконно присъединяване към водопроводната мрежа на кухненския блок.

В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът оспорва иска.

Развива съображения, че отговорността на собственика на имота е обективна, произтичаща от нормативно установената презумпция за потребление и е в размерите по Наредба № 4/2004 г. Твърди, че начислената стойност е направена по реда на чл. 46 и чл.47 от Общите условия от Наредба № 4/2004 г.

Ищеца ***редовно призовани в съдебно заседание не се явяват лично.

Представляват се от адв. И.В. от ПлАК, който от името на доверителите си поддържа исковата молба. Позовава се на гласни и писмени доказателства и заключение на вещо лице по назначената и приета от съда СТЕ.

Претендира разноски.

Ответника ***редовно призовани в съдебно заседание се представлява от адв. А.П. от САК навежда подробни доводи за неоснователност на иска.

Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Искът се води между надлежни страни при наличие на правен интерес от воденето му. Това безспорно се установява от представените по делото писмени доказателства – фактура с №

**********/30.06.2017 г. за начислени ***услуги от неправомерно присъединяване към водопроводната мрежа, което обуславя активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

При така обсъдените по-горе обстоятелства съдът прие, че исковата молба е процесуално допустима.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

На 14.06.2017 г., 16.06.2017 г., 19.06.2017 г. и 20.06.2017 г. служители на ***извършили проверка на недвижим имот, представляващ фабрика за тухли, находящ се в ***Констативни протоколи от 14.06.2017 г., 16.06.2017 г., 19.06.2017 г. и 20.06.2017 г. за проверка на условията, техническите изисквания и реда за ползване на ***на потребителя /собственици и лица/. Констатирано било неправомерно присъединяване към водопроводната мрежа към кухненския блок на фабриката. Въз основа на така съставените Констативни протоколи на представляващия ищцовото дружество е изпратено писмо, с което ги уведомяват, че на основание чл.46 и чл.47 от Общите условия им е начислена стойност на количество вода в размер на 29 359,42 лева с ДДС. Страните не спорят, че собственик на недвижимия имот е ищцовото дружество. Дадени са предписания на потребителя да заплати консумираната вода по чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството /“Наредба № 4”/ и чл. 47, вр. чл. 46 от Общи условия за получаване на услугите ***от ***на основание чл. 6, ал. 1, т.5 от ЗРВКУ с решение №ОУ-019/09.06.2006г. /”Общите условия”/, да монтира водомер и премести шахтата.

По делото са събрани гласни доказателства, като са разпитани като свидетели са П В П и Ц С. И– служители в ищцовото дружество – поддръжка и гл.счетоводител, от показанията на които се установява, че същите са дългогодишни служители и не знаят някога да е правена проверка на водопроводната шахта и да са извършвани ремонти на водопроводната инсталация. Потвърждават, че докато е работила фабриката стриктно и точно са плащани сметки за ***услуги.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа и счетоводна експертиза, от което се установява, че размера на консумираната вода и нейната стойност, изчислена по:

- реда на чл.46 и чл.47 от Общите условия на ***при база проводимост на 1 бр. водопроводно отклонение ф-3/4, при потребление за 6 часа в денонощието, скорост на водата 1.0 m/s за едногодишен период възлиза на 15288 куб.м. на стойност 29 359,42 лева с ДДС, както и че монтираното отклонение и самите тръби на водопроводната мрежа са с голяма вероятност поставени преди 2000 г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Материално правното основание на оспореното от ищеца процесно вземане е чл. 37 вр. чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и чл. 47, вр. чл. 46 от Общи условия за получаване на услугите ***от ***одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение №ОУ-019/09.06.2006 г.

При въведения от ищеца предмет на спора и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК за недължимост на претендирано от ответника парично вземане, в тежест на ответното дружество е да докаже че ищецът е имал качеството на абонат на ***потребител на ***услуги за конкретен имот; наличието на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи в този имот и начисляването на презюмираното в Наредба №4 и Общите условия количество изразходвана вода в размер на исковата сума.

В доказателствена тежест на ответника е провеждането на пълно и главно доказване, което да създаде сигурно убеждение относно твърдените от него обстоятелства, свързани с изграждане на незаконно водопроводно отклонение в ползван от ответника имот. Разпоредбите на чл. 37 от Наредба №4 и чл. 47 вр. чл.46 от Общите условия предвиждат презюмирано потребление за доказване вредите от незаконно присъединяване от страна за потребител на ***услуги за конкретен водоснабден имот. Този облекчен ред се прилага само спрямо лица, които са в договорни отношения с ***оператора, в каквито ищецът не е. Аргумент в тази насока е персоналният обхват на Общите условия, очертан в чл. 1 от същите.

Съгласно цитираната разпоредба с общите условия се уреждат отношенията между ***оператора и потребителите за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от оператора. В хипотеза на незаконно присъединяване към водоснабдителната мрежа от лице, което няма качеството на потребител, отношенията следва да се уреждат на плоскостта на извъндоговорните източници на облигационни отношения. В случая от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да попада в персоналния обхват на Общите условия, доколкото предоставянето на ***услуги за цитирания имот е било преустановено през 2008 г., партидата на имота не е променена на името на новия собственик-ищец след придобиването му през 2011г, а чл.2, ал.1 от Общите условия предвижда, че потребител е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ***услуги.

Съдът не споделя наведените в отговора на ответника доводи за обективна отговорност на собственика. При незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи се дължи обезщетение за ползвана вода и канал без измерителен уред, но разпоредбите на чл.35, ал.6 и чл.37, ал.1 от Наредба №4/2004г. на МРРБ уреждат начинът на определянето му, когато поведението на ползвателя е виновно и противоправно. В решение №124/09.04.2015г. на ВКС по гр.дело №4703/2014г., постановено в производство по чл.290 от ГПК се посочва, че при незаконно присъединяване вината на ползвателя може да бъде доказана само с влязла в сила присъда и отговорността за обезщетение е само за действително претърпени, а не за максимално възможните вреди. По делото липсват доказателства и не се твърди спрямо ищеца, в частност неговия управител-физическо лице да е постановена и влязла в сила осъдителна присъда за незаконно присъединяване, нито са доказани от ответника действително претърпените от него вреди от такова присъединяване.

На следващо място съдебната практика, в т.ч. задължителната такава, последователно се придържа към разбирането и отрича възможността доставчикът на една услуга да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Мотивирано е разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗПП подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал.1 ЗПП и чл. 26, ал.1 ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите. Поради нищожността на такава клауза, същата не обвързва страните и не намира приложение в техните правоотношения. Задължителната практика се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано незаконно присъединяване към водопроводната мрежа противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.

Дадените в горния смисъл разрешения са относими и към настоящия правен спор.

***се позовава на чл.46 и 47 от Общите условия, които са относими към договорна отговорност. За да се ангажира договорната отговорност на потребителя ищец за вреди в рамките на действително претърпяната от дружеството ответник загуба, според чл. 82 от ЗЗД, следва да се установи, че неправомерното въздействие /присъединяване/, препятствало правилното отчитане на разходвана вода е свързано с неправомерно, виновно поведение на потребителя. Следва също да се установи и периода на съществуването на това присъединяване и реално консумираното от потребителя количество вода. Установяване на посочените факти е в доказателствената тежест на ответното дружество. В конкретния казус ответникът не заявява фактически твърдения в тази насока и не представя доказателства, поради което следва да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 29 359,42 лева с ДДС за неправомерно присъединяване към водопроводната мрежа.