Решение № 59 от 31.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Бургас, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100500371 по описа за 2024 година

С Решение № 2440/08.12.2023г., постановено по гр. дело № 575/2023г., Районен съд - Бургас е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на ищеца И. А. А. сумата от 4 843, 24 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпило на 14.05.2021г. застрахователно събитие - градушка, изразяващи се в деформации (вдлъбнатини) по капака на двигателя, преден ляв и преден десен калник, предна и задна лява врата, таван и пукнато предно обзорно стъкло на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „Х5“ с рег. № А3915 НР, застрахован при ответника по полица № ***, ведно със законната лихва от завеждане на иска на 01.02.2023г. до пълното му изплащане, като за разликата от 745, 82 лева до предявения размер от 5 589, 06 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от предявяване на иска на 01.02.2023г., искът е отхвърлен.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за 1 незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил в пълнота представените по делото доказателства, допускайки процесуални нарушения при постановяване на обжалвания съдебен акт.

Посочва се, че ищецът в първоинстанционното производство не е доказал, че всички повреди по автомобила са настъпили вследствие възникналото застрахователно събитие. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото съдебна автотехническа експертиза. Изразява се несъгласие с отразеното в заключението по експертизата, че стойността на запазените части се изчислява на 30%, в случай, че 70% от моторното превозно средство е увредено. Заявява се, че в първоинстанционното производство, съдът е следвало да допусне допълнителни въпроси към експертизата, с оглед установяване реалната стойност на автомобила към момента на увреждането. Навеждат се доводи за наличие на тотална щета по смисъла на КЗ, което налага определяне на съответното обезщетение.

Претендира се да бъде отменено атакуваното първоинстанционно решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

При условията на евентуалност, се претендира, постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който да бъде намален размера на присъдените обезщетения за имуществени вреди, както и съответните размери на присъдените разноски, включително адвокатско възнаграждение и държавна такса, като бъде определена по-ниска възстановителна стойност за вредите, нанесени на процесното МПС.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски в производството пред двете инстанции.

В съдебно заседание въззивното дружество – ответна страна в първоинстанционното производство не изразява конкретно становище по основателността на претенцията. Претендира назначаването на допълнителна експертиза, което искане съдът е отказал поради настъпила преклузия по смисъла на чл. 266 от ГПК.

В срока по чл. 236, ал. 2 от ГПК по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от И. А. А., с който същата се оспорва изцяло.

Изразява се несъгласие с изложеното в жалбата, че съдът неправилно е допуснал извършването на допълнителна автооценъчна експертиза, въпреки 2 възражението на ответната страна. Навеждат се доводи във връзка със становището на въззивника, касаещо констатациите на вещото лице.

Подчертава се, че ползването на алтернативни доставчици или на части, втора употреба е в противоречие с нормата на чл. 400, ал. 2 от КЗ. В депозирания по делото писмен отговор се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения за наличие на тотална щета, излагат се аргументи, че първоинстанционният съд неоснователно редуцира посочената от вещото лице действителна стойност за възстановяване на автомобила от 6946, 64 лева на 6200, 24 лева.

Претендира се да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и постановеното решение в тази му част да бъде потвърдено.

Претендира се присъждане на сторените по делото пред настоящата инстанция разноски.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК по делото е депозирана насрещна въззивна жалба от И. А. А. против първоинстанционното решение в частта, в която претенцията на ищцата е отхвърлена за сумата над 4 843, 24 лева до претендирания размер от 5 589, 06 лева – тоест – за сума в размер на 745, 82 лева. Излагат се съображения за неправилност на постановения съдебен акт в обжалваната част, постановен в противоречие на материалния закон и процесуалните правила. Посочва се, че вещото лице по назначената по делото експертиза, определя стойността на дължимото обезщетение в размер на 6 946, 64 лева и се изразява несъгласие с изводите на съда, че обезщетението следва да се определи при съобразяване средната цена – 6200, 24 лева.

Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с който предявените искови претенции бъдат уважени изцяло.

В съдебно заседание – въззивната страна, депозирала насрещна жалба и ищца в първоинстанционното производство – И. А. А. чрез своя процесуален представител претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и счита, че следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважена депозираната насрещна въззивна жалба и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявената претенция да бъде 3 уважена в пълен размер.

Окръжен съд – Бургас като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от И. А. А. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД със седалище гр. София, с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 1 250 лева, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от датата на предявяване на исковата молба – 01.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

С молба от 12.10.2023г. ищцовата страна – И. А. А. увеличава претенцията си от сума в размер на 1 250 лева на сума в размер от 7 250 лева и на основание чл. 214 от ГПК с изрично определение, постановено в открито съдебно заседание от 15.11.2023г. съдът е приел направеното увеличение на претенцията, като изрично съдът е приел, че искът следва да се счита предявен за сума в размер от 5 589, 06 лева.

В исковата молба се твърди, че ищцата – И. А. А. заедно със своя съпруг са съсобственици на лек автомобил – марка „БМВ“, модел Х 5 с рег. № А 39 15 НР, по отношение на който автомобил е сключен Договор за застраховка – пълно каско за периода от 17.10.2020г. до 16.10.2021г. за сумата от 11 200 лева, като застрахователната премия е заплатена. В исковата молба се посочва, че автомобилът е бил увреден при настъпило застрахователно събитие – градушка, която е паднала на 14.05.2021г. Посочва се, че след като ищцата е депозирала искане за обезвреждане на щетата, ответното застрахователно дружество е заплатило сума в размер от 1 357 лева, за което ищцата счита, че е частично плащане, а вредата на автомобила е в по-голям размер.

Ответната страна по предявения иск – „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД оспорва претенцията и счита, че със заплащане на сума в размер от 1 357, 58 лева застрахователното дружество е погасило изцяло задължението си към ищеца.

В отговора на исковата молба се посочва, че ответното застрахователно дружество признава за установено съществуването на 4 валидно застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на моторното превозно средство.

За да присъди обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 4 843, 24 лева от настъпило на 14.05.2021г.застрахователно събитие – градушка, първоинстанционният съд е приел, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по възстановителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съдът в своите мотиви е приел, че както увреденият има право да получи справедливо обезщетение, така и застрахователят не е и не може да бъде обвързан да заплаща ремонт на висока стойност, поради което и обезщетението следва да бъде определено при съобразяване на средната цена.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд - Бургас намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт и счита, че липсват нарушения на императивните материалноправни норми.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

По делото не се спори, че ищцата И. А. А. при условията на съпружеска имуществена общност заедно със своя съпруг са собственици на лек автомобил – джип БМВ, модел Х5 с рег. № А 39 15 НР по отношение на който автомобил е налице сключена валидна застраховка – „пълно каско“ за периода от 17.10.2020г. до 16.10.2021г.

По делото не се спори и по отношение на обстоятелството, че на дата 5

– 14.05.2021г. е настъпило застрахователно събитие – паднала е градушка с едри ледени зърна, които са нанесли вреда на автомобила и на 17.05.2021г. е бил извършен оглед и е съставен протокол за увредените части, които са описани на седем позиции – в това число и счупено предно обзорно стъкло.

Самото застрахователно дружество в изготвения протокол е описало щетите на автомобила, поради което и следва да се приеме, че между страните по делото няма спор относно това кои са частите, увредени след настъпилото застрахователно събитие – градушка на 14.05.2021г.

Не се спори и относно обстоятелството, че застрахователното дружество след като е констатирало щетата на автомобила е изплатило обезщетение на собствениците на автомобила в размер на 1 357 лева.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която посочва увредените части на автомобила и тяхната степен на увреждане, като посочва, коя от частите е с лека деформация и съответно подлежи на отремонтиране и коя от частите е за подмяна. Изрично в своето заключение, вещото лице посочва, че при даване на отговор на въпроса следва да се има предвид степента на овехтяване на автомобила към датата на настъпване на застрахователното събитие и стойността на нанесените имуществени вреди. В своето заключение, вещото лице изрично посочва, че причинените щети по лекия автомобил, съставляващи материали следва да се оценят в съответствие със средните пазарни цени като нови или алтернативни части и заедно с оценения труд за извършения ремонт възлизат общо на сума в размер от 6 200, 24 лева и именно това е сумата, необходима за възстановяване на имуществените вреди по процесното моторно превозно средство.