Решение № 260045 от 25.03.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 260045/25.03.2021 г. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА

ДОНЧЕВА

РОСИЦА СТАНЧЕВА при секретаря Ю.К. като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева въззивно гражданско дело № 534 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №

260604/06.10.2020г., постановено по гр.д. № 1753/2019г. ОС - Варна е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М.И.Н., ЕГН ********** сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди: уронване личните и професионални (като Директор на Дирекция "Събиране" на ТД на НАП Варна) чест и достойнство, оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност, чувство за вина за психическите травми у дъщеря му Г.Н., родена 1988г., впоследствие довели до влошаване на семейните й отношения и у дъщеря му М., раздяла с майката на М. К.К., хипертония, гастроезофагеална рефлуксна болест, алергия, холелитиаза - дисептична форма, хроничен калкулозен холецистит, хроничен обострен гастродуоденит и сумата от 58 220.80 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, от които: 3 450 лева платено адвокатско възнаграждение, 54 250 лева неполучени заплати за периода на отстраняването му от служба: от м. март 201Зг. до м. октомври 2015 г. вкл. (31 месеца х 1750 лева), 520.80 лева платени от ищеца здравни осигуровки по 16.80 лв. месечно за периода 13.03.201Зг. до 12.10.2015г.

(общо 31 месеца), всички в резултат на незаконно повдигнатите и поддържани, обвинения по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК по ДП № 233/2012 г. и образуваното чрез разделяне ДП № 324/2014 г. по описа на ОД на МВР Варна, прекратено на 08.07.2015г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на извършено престъпление, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 16.09.2016г. върху всяко от присъдените обезщетения до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 3 260 лв., представляваща сторените разноски съразмерно уважената част от исковете, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.

Със същото решение съдът е отхвърлил исковете на М.И.Н. срещу

Прокуратурата на РБ за заплащане горницата над присъдените 40 000 лв. до претендираната сума 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди: уронване личните и професионални (като Директор на Дирекция "Събиране" на ТД на НАГ1 Варна) чест и достойнство, оскърбление и потиснатост, напрежение и тревожност, чувство за вина за психическите травми у дъщеря му Г.Н., р. 1988 г., впоследствие довели до влошаване на семейните й отношения и у дъщеря му М., раздяла с майката на М. К.К., хипертония, гастроезофагеална рефлуксна болест, алергия, холелитиаза - дисептична форма, хроничен калкулозен холецистит, хроничен обострен гастродуоденит и от подслушването, наблюдението и видеозаснемането на ищеца от ответника, евентуално от разследващия орган под надзора на ответника, без да е издавано разрешение за това, евентуално и да е било издадено в резултат на незаконно повдигнатите и поддържани и широко медийно отразени по информация, изнесена от ответника, обвинения по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26 НК по ДП № 233/2012 г. и образуваното чрез разделяне ДП № 324/2014 г. по описа на ОД на МВР Варна, прекратено на 08.07.2015 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на извършено престъпление, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 08.07.2015 г. върху всяко от претендираните обезщетения до окончателното им изплащане и за периода от 08.07.2015 г, до 16.09.2016 г. върху присъдените обезщетения.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.

Ищецът М.Н., чрез процесуалния си представител адв. Р. обжалва решението в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди за горницата над присъдените 40 000 лв. до сумата от 50 000 лв. В жалбата си излага оплаквания за неправилност и необоснованост на същото, постановено в противоречие с материалния закон и съдебната практика. Твърди се, че в мотивите си съдът е изложил кои от твърдените неимуществени вреди са доказани, но в същото време при изписването на отхвърлителния диспозитив са посочени и приетите за доказани вреди, за които е присъдено обезщетение в размер на 40 000 лева. Оспорват се изводите на съда, че не е установено по делото длъжностни лица от Прокуратурата да са разгласявали информация за воденото наказателно производство, както и приетия за справедлив размер по см. на чл.52 ЗЗД на дължимото се обезщетение. Навеждат се подробни аргументи по съществото на спора, както и за постановена съдебна практика по идентични казуси. Иска се от настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част и да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в претендирания с въззивната жалба размер от 50 000 лева.

Прокуратурата на РБ обжалва решението в неговата осъдителна част /съгласно жалба вх. № 268049/16.10.2020г. и допълнителна жалба с вх. № 268226/20.10.2020г./.

Наведените оплаквания са за неправилност на изводите на съда относно приетите за доказани неимуществени вреди, връзката им с воденото наказателно производство и техния интензитет. Сочи се също така, че съдът не е изложил мотиви защо е приел размерът на обезщетението да бъде съпоставим с по-високите обезщетения, присъдени на някои от обвинените по същото наказателно производство лица, а не към по-ниската сума, присъдена на други обвиняеми по това производство. Относно уважените претенции за имуществени вреди се излагат доводи за неправилно определяне на периода на отстраняване от работа, за който Прокуратурата следва да отговаря. Отправеното искане е за отмяна на решението в обжалваната му част като бъде намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди, а имуществените претенции бъдат изчислени на база период от седем месеца.

В срока по чл.263 ГПК не са постъпили отговори на въззивните жалби, но в с.з., чрез процесуалния си представител всяка една от страните поддържа подадената от нея въззивна жалба и оспорва насрещната като неоснователна.

В частта, в която исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за сумата над 50 000 лева до предявения размер на иска от 60 000 лева, както и по отхвърлената претенция за заплащане обезщетение за забава върху присъдените главници за периода 08.07.2015г. - 16.09.2016г., първоинстанционното решение не е обжалвано.

Обжалваното решение е постановено по предявени от М.И.Н. против Прокуратурата на РБ искове с правно основание чл.2 ал.1 т.З ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди, като при извършената проверка по валидността на същото, съобразно чл.269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

В исковата си молба ищецът е навел твърдения, че от 1986г. е работил в системата на данъчната администрация, като на 18.05.2009г. е назначен на длъжност Директор на дирекция "Събиране" на ТД на НАП - Варна, която е заемал и към 12.03.201Зг. На въпросната дата, сутринта, във връзка образувано ДП № 233/2012г. са били извършени обиски на обитаваното от него жилище и личния му автомобил, жилището на майка му и брат му, както и служебния му кабинет, при които са иззети множество документи, лични вещи и парични суми. Тези действия били извършени с голяма показност и станали достояние на съседите му, както и на колегите по месторабота. След приключване на претърсването на жилището му е бил отведен в Областна дирекция на МВР, впоследствие и задържан за срок от 72 часа във връзка с повдигнати обвинения за извършено от него престъпление по чл.282 НК, по повод на което е преведен в следствения арест. С Постановление от 15.03.2013г. му е била определена мярка за неотклонение "парична гаранция", както и му е наложена забрана да напуска пределите на страната без разрешение на Прокуратурата. На основание чл.100 ал.2 ЗДСл. със Заповед № 93/13.03.201Зг. е бил временно отстранен от работа, а предприетите от Прокуратурата действия по неговия арест и повдигнати обвинения били активно медийно отразени. Впоследствие, материалите относно повдигнатите обвинения по чл.282 НК спрямо него и други негови колеги са отделени в ДП № 324/2014г., производството по което е прекратено с Постановление от 08.07.2015г. поради липса на извършено престъпление. Твърди се, че в резултат на така воденото срещу него наказателно производство е претърпял следните неимуществени вреди - уронено било доброто му име, чест и професионален авторитет, граден с години; изпаднал в социална изолация; чувствал се оскърбен и потиснат, тревожен, депресиран и унизен от неоснователно повдигнатите му обвинения и предприетите спрямо него действия /задържане в следствения арест при изключително нечовешки условия и сред престъпници; ограничаване правото му да напуска страната; широко медийно отразяване на ареста и повдигнати обвинения; бил обект на прилагане на специални разузнавателни средства, в резултат на което са документирани и разгласени факти от личния му живот/; поради иззетите му лични вещи и отстраняването от работа нямал доходи, с които да издържа семейството си, което го карало да се чувства безпомощен, непълноценен и зависим, да търси заеми от познати и банкови институции; появили се проблеми в отношенията му с жената, с която живеел на семейни начала и майка на малката му дъщеря М., в резултат на което и последвала раздялата им; изпитвал чувство за вина относно възникнали в резултат на преживения стрес от случващото се с него здравословни проблеми у дъщеря му Гергана /внезапно побеляване на косата, отключване на психично заболяване и влошаване на семейните й отношения/ и у дъщеря му М. /нощно напикаване/; влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в безсъние, депресивност, невъзможност да се справя с ежедневни житейски ситуации, поява на хипертония, гастроезофагеална рефлуксна болест, алергия, камъни в жлъчката.

Относно имуществените вреди се твърди, че същите съставляват направените от него разноски за адвокатско възнаграждение по досъдебното производство, заплатени здравни осигуровки, както и неполученото трудово възнаграждение за периода на отстраняването му от длъжност, размерите на които подробно са посочени в исковата молба.

Ответната страна е оспорила предявените срещу нея искове с възражения за недоказаност на твърдените неимуществени вреди, липса на причинна връзка между някои от тях, в частност заболяванията на ищеца и воденото наказателно производство. Счита, че не следва да носи отговорност за медийните публикации и направените в тях коментари и внушения, тъй като Прокуратурата не е разгласявала данни от делото, не отговаря и за евентуално претърпени вреди от прилагането на специални разузнавателни средства, нито за вреди, претърпени от трети лица - съпругата и децата на ищеца. Сочи се също така, че ищецът е осъден по друго повдигнато му обвинение по чл.255 ал.1 т.2 НК и което е обусловило настъпването на неимуществените вреди. Оспорва претендирания размер на обезщетението за тези вреди като прекомерен. Относно претенцията за имуществени вреди вр. неполучени трудови възнаграждения и заплатени здравни осигуровки са изложени доводи, че отговорността на Прокуратурата е ограничена до датата на прекратяването на наказателното производство. Оспорва се и размера на претендираното като заплатено адвокатско възнаграждение с възражения за прекомерност на същото.

Направено е и възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва върху главниците за периода до 19.06.2016г.

По съществото на спора, съобразно предметните предели на въззивното производство и наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на приложимия закон, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: