Решение № 551 от 12.06.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Кюстендил, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20221520101996 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 49, вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД Подадена е искова молба от К. А. П., ЕГН **********, с адрес в гр. К., ул. „Др.“ №*, чрез адв. Й. Т. от АК - Кюстендил, съдебен адрес в гр. К., ул.

„Г.“ №**, срещу Община Кюстендил, пл. „В.“ №*, представлявана от кмета на общината, с която се иска от съда да осъди ответната община да заплати на ищеца сумата от 1230,03 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на 12.12.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху сумата от датата на подаване на исковата молба, до окончателното и плащане, които вреди са претърпени от бездействие Oбщина Кюстендил на задължението й да почиства и обезопасява улици и пътища, част от общинската пътна мрежа в града.

Твърди се, че на 12.12.2021 г., в 01:15 ч., притежаваният от ищеца автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220 ЦДИ“, с рег.номер КН****ВВ, управляван от сина му А. К. П., е попаднал в дупка на пътното платно, запълнена с вода, с дълбочина от около 40 см., образувана поради виновното неизпълнение на Община Кюстендил да изпълни задължението си да поддържа пътната мрежа – собственост на общината. Сочи, че в резултат на 1 пропадането в дупката, автомобилът се е напълнил с вода, с кал и е угаснал, пътуващите в него са се обадили на 112 и са евакуирани от екип на пожарната.

Излага се в молбата, че автомобилът е имал следните щети – навлизане на вода в двигателя, и други части на автомобила, довели до повреди. За поправянето му ищецът е заплатил сумата от 1200,03 лв. и 30 лв. за репатриране. Навежда доводи, че Община Кюстендил не е изпълнила задължението си да почиства отводнителните шахти, разположени по път в гр. К., улица „Б.“, между бензиностанции ВИМ Петрол и ЕКО, който път е общинска собственост. Позовава се на чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОС, вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 31 от Закон за пътищата.

Ответната община е представила писмен отговор по предявените искове, с който се оспорва материалноправната легитимация на ответната община, размера и основанието на претендираното обезщетение за причинени имуществени вреди на ищеца. Оспорва се причинно-следствената връзка между тях и настъпилия на 12.12.2021г. инцидент. Твърди се, че пасивно процесуално легитимиран по делото следвало да бъде „Кюстендилска вода“ ЕООД, тъй като на мястото на инцидента последната е извършила авариен ремонт. Навеждат се доводи за наличие на виновно поведение от страна на ищеца, което е довело и до настъпване на вредите по автомобила, поради което се иска исковата претенция да бъде отхвърлена.

В открито съдебно заседание, ищецът се представлява от процесуалния си представител адв. Т. от АК-Кюстендил, който от името на доверителя си поддържа исковата молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства и заключение на вещо лице по допуснатата и приета от съда съдебна автотехническа експертиза. Претендира разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Община Кюстендил се представлява се от началникотдел „Правни дейности“ В. Ст., която оспорва исковете изцяло и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Позовава се на писмени доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид изложените доводи на страните и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:

2

По делото са приети и приложени като доказателства свидетелство за регистрация (част 1 и част 2) на МПС с рег. №КН****ВВ, марка „Мерцедес“, модел „Ц220ЦДИ“, собственост на ищеца К. А. П., ЕГН **********, с рама № WDB2037061A378713 (лист 4 и 6 от делото).

С исковата молба са представени и два броя фактури, ведно с фискални бонове (л.5,7 и 8 от делото), както следва:

1./ Фактура № 0000000026 от 01.02.2022г., с получател А. К. П., ЕГН ********** и издател „Маджестик 2019“ ООД, на стойност от 400,03 лева с ДДС за закупуване на 4 броя биели за Мерцедес;

2./ Фактура № 1000000256 от 31.01.2022г., с получател А. К. П., ЕГН ********** и издател „Корект 33“ ЕООД, на стойност от 800,00 лева с ДДС за предоставена услуга – ремонт на двигател.

От страна на ответната община са представени три броя схеми-заявки (л.21-23 от делото), издадени от „Кюстендилска вода“ ЕООД, гр.К., със съответни номера и дати - №123/04.11.2021г., №131/25.11.2021г. и №130/24.11.2021г., за възстановяване на асфалтова настилка по ул.Б. в гр. К..

По инициатива на ищеца е допусната и приета без възражения съдебна-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Н. В..

Според експерта, при попадане в дълбока дупка с вода, водата би могла да попадне в картера на двигателя през маслоизмерителния отвор, който, макар и да се намира на височина от около 50 см., това е възможно в резултат на плискането от попадането и работата на двигателя. Попадането на вода в картера (където се съхранява маслото на автомобила), би довело до надраскване на плъзгащите лагери на мотовилките (биелите) при биелните шийки на коляновия вал на двигателя.

Вещото лице установява, че между механизма на инцидента и щетите по автомобила има пряка причинно – следствена връзка. Вещото лице е описало и механизма на настъпване на вредите, като добавя, че при извършен от него оглед на местопроизшествието на 09.03.2023г. е установил извършено „изкърпване“ на асфалта в участъка по ул. „Б.“ в гр. Кюстендил по широката 6 метра дясна пътна лента и поради липсата на други „изкърпвания“ на платното, вещото лице предполага, че там се е намирал посочения от ищеца изкоп, където е попаднал автомобила му. Към заключението е представил и извадка от сателитна карта с отразено местоположение на изкопа.

3

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на преките свидетели на станалото – К. Ч. и К. Г..

Свидетелят Г., без родство с ищеца и без служебни отношения с ответника, твърди, че пътували в автомобила той, А. П. (син на ищеца) и К. Г. в посока към гр. К., между бензиностанциите „ВИМ Петрол“ и „Еко“ в тъмната част на денонощието (около 01:00ч.). Времето било дъждовно, образувала се мъгла, видимостта била ограничена. Според свидетеля, при навлизането в процесния участък от пътя се усещало „все едно навлизаме в корито с вода“. По пътното платно била образувана голяма локва, която се оказала и дълбока, макар и на пръв поглед да не изглеждало така. Локвата обгръщала и двете пътни платна и нямало как да бъде заобиколена. На свидетеля Г. не му направило впечатление на мястото да има изкоп от проведени ремонтни дейности.

Другият разпитан в открито съдебно заседание свидетел – К. Г., без родство с ищеца и без служебни отношения с ответника, споделя, че няколко секунди след навлизане в участъка, всичко било наводнено, двигателят на автомобила спрял да работи и след това така и не запалил отново. Обадили се на телефон 112, при което автомобил от Гражданска защита отишъл на място и оказал помощ. Скоростта на движение на автомобила не била висока, предвид наличието на железопътни релси преди мястото на инцидента.

Според свидетеля, той не е забелязал на място да са били извършвани ремонтни дейности.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Съдът е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени имуществени вреди.

Основателността на иска по чл. 49 от ЗЗД предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: ответникът да е осъществил деяние в една от двете форми – вреди, причинени на пострадалия (ищеца); вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът или служителят да има вина за причинените вреди (Р-1088-08, ІV г. о.; Р-871-08, ІІІ г. о.).

4

Не е нужно винаги да се доказва, че прекият причинител на увреждането е конкретно определено лице. Възложителят на работата отговаря и тогава, когато не може да се установи кой конкретно от работниците или служителите е причинил вредата (ППВС № 7/1959 г.).

Затова неустановяването на конкретното отговорно физическо лице е без значение за разрешаването на спора. Отговорността на общината е гаранционно-обезпечителна, на собствено основание и не намира приложение само когато не може да бъде търсена отговорността от прекия причинител на деликта, нито произтича от отговорността на „Кюстендилска вода“ ЕООД.

Отношенията между общината и „Кюстендилска вода“ ЕООД са извън предмета на делото.

От показанията на свидетелите и заключението на вещото лице се установи, че инцидента е станал по ул. „Б.“ в гр. К., за която се установява, че е участък от общинската пътна мрежа (съобразно разпоредбата на чл.3, ал.3 от Закона за пътищата).

Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Община Кюстендил е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците, които имат характер на общински пътища, което включва и недопускането, съответно отстраняването на дупки, неравности и всякакъв вид отклонения, непозволяващи използването им по съответния за всеки път начин. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при действията или бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено място.

Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 от ЗЗД, съответно по чл. 49 от ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 от ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси 5 вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл. 2, ал.

1, т. 2 от ЗОС, вр. § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА е общината, която съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗОбС следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, когато е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата.

С оглед на това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за инцидент, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Община Кюстендил е възложила или е била длъжна да възложи изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 от ЗЗД.

На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП), именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 от ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок (чл. 167, ал. 1 от ЗДвП). Общината, в качеството й на юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.

Установената дупка (неравност) по пътното платно в конкретния казус представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на §1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди от ответника, че тази дупка е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (по аргумент от чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП), Община Кюстендил не е изпълнила задълженията си по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 от ЗЗД ответникът следва да понесе отговорността от настъпилите вреди в патримониума на увреденото лице.