Решение № 14 от 13.01.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Ловеч, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20214310101014 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/; чл.86, ал.1 от ЗЗД с посочена цена на иска - 300 лева.

Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от П. АТ. П. от гр.Ловеч, действаща чрез пълномощника си адв.М.Т. от АК-гр.Стара Загора срещу ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК : 121265177, със седалище и адрес на управление : гр.****** представлявано от ******, в която изтъква, че на 24.11.2016 год., собственият й лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „А160", с peг.№ОВ5817АХ бил управляван от ******, ЕГН-********** - нейн приятел по бул.„Мизия" до машиностроителен завод „Балкан" в гр.Ловеч, движейки се с допустимата по ЗДвП скорост. На въпросният пътен участък същият претърпява ПТП с лек автомобил марка „Фолксваген", с peг.№ОВ3181ВС, собственост на ****** Т., с дата на раждане 22.09.1995 год.

Твърди, че причина за възникналото ПТП от 24.11.2016 год. било виновното поведение от страна на водача на МПС-то с peг.№ОВ3181ВС и се изразявало в неспазването на необходимата дистанция с намиращия се пред него автомобил, който предприемал маневрата обратен завой. Вследствие на това водачът на горепосоченото МПС не успял да осъществи необходимия контрол над управлявания автомобил и настъпило ПТП с материални щети.

Веднага след настъпилото застрахователно събитие двамата водачи позвънили на телефон 112 и компетентните органи на МВР ги уведомили, че ако нямат противоречие относно настъпилите обстоятелства и вината за настъпилото ПТП не е необходимо да бъде издаден протокол от КАТ, а е достатъчно да се попълни двустранен констативен протокол за ПТП, като дори им помогнали с неговото попълване по телефона и им предоставили peг.№ 93071/2.11.2016. От въпросния документ ставало ясно, че причината за настъпилото застрахователно събитие е виновното поведение на водача на автомобил, с марка „Фолксваген", с peг.

№ОВ3181ВС, собственост на ****** Т., с дата на раждане 22.09.1995 год. Във въпросният документ подробно е описан механизма на ПТП-то, вината за неговото настъпване, както и видимите имуществени вреди по МПС-тата, участвали в него, посочвайки по безспорен, категоричен и несъмнен начин фактите, които ищцата е визирала в обстоятелствената част на настоящата претенция.

1

Тъй като виновният водач имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" към ответното ЗАД„ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК : 121265177, с полица № BG/23/116002413461, още на същия ден от настъпването на застрахователното събитие - 24.11.2016 год. позвънила до офис на техен представител, за да ги уведоми за всички обстоятелства и факти свързани с настъпилото ПТП. В тази връзка бил извършен оглед на собствения й лек автомобил, за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди, вследствие на инцидента, както и механизма на тяхното причиняване. С оглед на това от представител на ответника - вещо лице ****** бил съставил опис на щети от 02.12.2016 год. Във въпросният документ се установили конкретните имуществени вреди по отношение на собствения й лек автомобил, както и тяхната степен на увреда и била уведомена, че в законоустановения срок, ще й бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Вместо това на 15.12.2016 год., получила отказ с изх.

№15-3847/15.12.2016 год. от страна на ответника, в който била уведомена, че няма да получи никакво плащане, тъй като от събраните материали и от събраните обяснения на водача на МПС с peг.№ОВ3181ВС, същият нямал вина за настъпилото на 24.11.2016 год. застрахователно събитие, като това становище било потвърдено и повторно с втори отказ с изх.№1315-17380/08.02.2017 год.

Пояснява, че останала недоволна от така постановените й откази с peг.№15-3847/15.12.2016 год. и №1315-17380/08.02.2017 год. за изплащане на дължимото й застрахователно обезщетение и по тази причина на 19.05.2021 год. подала писмено възражение (жалба) по реда на чл.108, ал.6 от Кодекса. За съжаление ответникът не счел нейното искане за основателно и го оставил без разглеждане.

Видно от изготвените от страна на представителя на ответника опис на щети, настъпилите имуществени вреди, по отношение на собствения й лек автомобил, са както следва :

1.Врата задна лява - със степен на увреждане - втора;

2.Калник заден ляв - със степен на увреждане - втора;

3.Аербег ляв- със степен на увреждане – смяна.

Намира постановения й отказ с peг.№15-3847/15.12.2016 год. от ответника за изцяло незаконосъобразен, тъй като същият противоречи на закона и в частност на чл.405, ал. 1 от КЗ, съгласно който „при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок" и в тази връзка счита, че помежду им е налице валидно облигационно правоотношение. Цитираната липса на яснота относно виновното поведение в двустранния констативен протокол от 24.11.2016 год. не отговаря на обективната истина, тъй като същият бил изготвен от ищцата и виновното лице ****** Т., с дата на раждане 22.09.1995 год., който саморъчно поставил подписа си под графата „виновен водач" и нямал никакви претенции относно фактите и обстоятелствата, които декларирали заедно, като по тази причина отказали и компетентните полицейски органи да посетят местопроизшествието. Нещо повече, полученият от нея отказ не е основание да не й бъде заплатено справедливо обезщетение за причинените й имуществени вреди. Законодателят изрично е предвидил случаите, в които застрахователят има правото да откаже на застрахования изплащането на застрахователно обезщетение. Същите са визирани в нормата на чл.408 от КЗ. Съгласно нея плащането може да се откаже само : 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2.при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3.при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4.в други случаи, предвидени със закон. В настоящият случай подобна хипотеза безспорно и категорично не е налице и ответникът по никакъв начин не е доказал виновно поведение от нейна страна, което да се явява причина за неизплащането на дължимото й обезщетение. Освен това, благодарение на предоставения именно от нея двустранен констативен протокол от 24.11.2016 год. се установило по категоричен и несъмнен начин, кое е виновното лице за процесното ПТП и че е налице пълно тъждество между декларираният механизъм на реализиране на ПТП-то и конкретните имуществени вреди настъпили по отношение на нейното собствено МПС с peг.№ОВ5817АХ. Всичко това налагало постановеният й отказ да бъде отменен, като незаконосъобразен и неправомерен.

При определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят пояснява, че следвало да се съобразява с разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително 2 претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на стойността на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 300 /триста/ лв. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото със същото по вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл.402 КЗ възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество.

Предвид изложеното моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като се убеди в основателността на претенцията й да осъди, на основание чл.390, ал.2 във вр. с чл.386, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.86 от ЗЗД ЗАД„ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК : 121265177, със седалище и адрес на управление : гр.София, район „Възраждане“, ул."Света София"№7, ет.5, представлявано от ****** да заплати в нейна полза сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща незаплатената ми имуществена щета по отношение на собственото й МПС - лек автомобил марка „Мерцедес", модел „А 160", с peг.№ОВ5817АХ, която е както следва :

1. 100,00 /сто/ лева, представляваща сумата необходима за поправката на задната лява врата със степен на повреда - втора;

2. 100,00 /сто/ лева, представляваща сумата необходима за поправката на задния ляв калник със степен на повреда - втора;

3. 100,00 /сто/лева, представляващи сбора от сумите на цената на левия еарбег, подлежащ на замяна в размер на 50,00 /петдесет/ лева с такъв от същия вид и цената на труда необходим за неговата замяна в размер на 50 /петдесет/ лева;

Общата сума на претърпените имуществени вреди от нея е в размер на 300 /триста/ лева.

Моли, обезщетението за настъпилите имуществени вреди по отношение на собствения й лек автомобил, ведно с законната лихва от датата на завеждането на настоящата искова претенция - 31.05.2021 год. до датата на окончателното изплащане на задължението, както и направените от ищцата съдебно-деловодни разноски в това число и заплатения адвокатски хонорар да бъде преведено по следната банкова сметка :

BG27RZBB91551005699757 в РАЙФАЙЗЕНБАНК ЕАД, собственост на адв. М.Т..

Моли съда да осъди ответното дружество да заплати на ищеца направените по делото съдебно деловодни разноски, включително и заплатения адвокатски хонорар.

В законният едномесечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощника му юрисконсулт ****** която от името на доверителя си оспорва предявените искове по основание и размер като неоснователни и необосновани. Счита, че не са налице всички необходими предпоставки от фактическа и правна страна за уважаването на исковете по чл.226 /отм./ КЗ и по чл.86 от ЗЗД.

Оспорва вината на водача В.Т. по аргумент от разпоредбата на чл.300 от ГПК. Доколкото липсва какъвто и да е документ, удостоверяващ вина на някой от участниците в ПТП, счита, че В.Т. няма вина за ПТП, тъй като от дадените от него обяснения под формата на декларация в ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД, същият твърди, че няма вина за ПТП, тъй като е бил засечен от МПС „Мерцедес“ при извършване на обратен завой. Оспорва механизма на ПТП, изтъквайки че описания в исковата молба механизъм не отговаря на действително реализиралия се. При условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек автомобил „Мерцедес“, който е управлявал МПС с несъобразена скорост, нарушавайки разпоредбите на чл.20 от ЗДвП, както и че е извършил забранена маневра. Твърди, че водачът Газдов не е подал мигач преди да извърши предприетата маневра. Ако се установи, че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението счита, че трябва да се намали, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва ищцовото твърдение, че по процесното МПС са били нанесени щети, както и че претендираните щети са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и че следва да се възстановят от ЗАД“ОЗКЗастраховане“АД. Твърди, че не е налице причинноследствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди, подчертавайки, че щетите по МПС са в резултат 3 на друго събитие. Оспорва исковата претенция по размер и твърди, че размерът на обезщетението трябва да репарира действителните вреди към датата на ПТП. В този смисъл намира, че искът е предявен в прекомерно завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Липсват конкретни доказателства как е калкулирана цената на исковете от страна на ищеца. Оспорва иска за присъждане на законна лихва като изцяло неоснователен и предвид неоснователността на главния иск намира за неоснователен и акцесорния такъв. Моли за отхвърляне на исковете като изцяло неоснователни като се присъдят на доверителя й сторените по делото разноски.