Решение № 1198 от 13.08.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1198 гр. Русе, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Е. Я. Я. като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20254520105247 по описа за 2025 година

Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБА”АД-Варна, ЕИК 103533691 е предявил иск за установяване съществуването на парично задължение за доставена, но незаплатена от ответника електрическа енергия.

Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Претенцията на ищеца се основават на твърдения, че ответникът е клиент във връзка с продажба и на доставяна от него ел.енергия за обект находящ се на адрес:

Русе, ул.”*****” ******* с абонатен № ************* и клиентски № *********** и страните са обвързани от облигационно правоотношение при Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл.98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава ... да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”. Сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в чл.6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Енерго-Про Продажби” 1

АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. Й. К. за периода от 22.10.2024г. до 21.12.2024г. не е заплатил доставената му и потребена ел.енергия на обща стойност 204.99 лева за което са му били издадени 3 броя фактури в периода 30.11.2024г. до 31.12.2024г. Същият дължи и лихви за забава върху неизплатените главници по фактурите, които възлизат в общ размер на 6.77 лева за периода от падежа на всяка фактура до 31.03.2025г. За събиране на вземанията си по процесните фактури подали заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № *********г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски. Същата е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адреси, където не е бил открит, поради което е било прието, че заповедта за изпълнение му е била връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, което той е и направил по настоящото дело. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Й. З. К. дължи на “Енерго-Про Продажби” АД, сумите от 204.99 лева – главница за доставена ел.енергия по 3 броя фактури, издадени в периода 30.11.2024г. до 31.12.2024г., лихва за забава в размер на 6.77 лева за периода от падежа на всяка фактура до 31.03.2025г., законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 01.04.2025г. до окончателното й изплащане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № *********г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и разноските направени в заповедното производство.

Ответникът в срока за отговор не е подал такъв и не взема становище по иска.

Явява се в с.з. и заявява, че е бил в болницата в Германия през 2024г. октомври и декември и тогава някой бил «дръпнал ток», за което обаче не може да представи доказателства. С оглед на това оспорва да дължи сумите.

За да се произнесе съдът взе предвид следното :

С подадено на 01.04.2025 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение ищецът е претендирал ответникът да му заплати сумата сумата от 204,99 лева (двеста и четири лева и 99 стотинки), представляваща главница по фактури за период от 30.11.2024 г. до 31.12.2024 г., представляваща неизплатено задължение за електрическа енергия за имот в гр.Русе с административен адрес ул.”*****” ******* с абонатен № ************* и клиентски № ***********; ведно със законна лихва за период от 01.04.2025 г. до изплащане на вземането и за сумата от 6,77 лева (шест лева и 77 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 20.12.2024 г. до 31.03.2025 г. По образуваното дело – ч. гр. дело №******** г. по описа на РРС била издадена е заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал 5 от ГПК, поради което били дадени указания за установяване на задължението и по исков ред, което се претендира и с иска по настоящото дело. От представените по 2 делото преписи от фактури, извлечение от сметка и справка за потребление е видно, че сумите, които се претендират за доставена ел. енергия са за имот с адрес гр.Русе, ул.”*****” ******* с абонатен № ************* и клиентски № *********** и представляват неизплатено задължение за електрическа енергия за периода от 30.11.2024 г. до 31.12.2024 г. и лихва за забава за периода от 20.12.2024 г. до 31.03.2025 г. в горепосочените размери, както и че сумите са за отчетена потребена ел. енергия, а не за служебно начислена такава. Освен това с доклада по чл.146 от ГПК съдът е приел, че по делото не спори, че ответникът е клиент във връзка с продажба и на доставяна от него ел.енергия за обект находящ се на адрес: Русе, ул.”*****” ******* с абонатен № ************* и клиентски № *********** и страните са обвързани от облигационно правоотношение при Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл.98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР. Няма спор и че Й. К. за периода от 22.10.2024г. до 21.12.2024г. не е заплатил доставената му и потребена ел.енергия на обща стойност 204.99 лева за което са му били издадени 3 броя фактури в периода 30.11.2024г. до 31.12.2024г., както и че същият дължи и лихви за забава върху неизплатените главници по фактурите, които възлизат в общ размер на 6.77 лева за периода от падежа на всяка фактура до 31.03.2025г. Безспорно е и че за събиране на вземанията си ищецът подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № *********г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски. Същата е била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адреси, където не е бил открит, поради което е било прието, че заповедта за изпълнение му е била връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, което той е и направил по настоящото дело. Тези факти са приети за такива, които не подлежат на доказване. Ответника не е оспорил реалното доставяне и потребяване на електрическата енергия, но възразява, че е имало кражба на енергия – някой бил «дръпнал ток», Доказателства за това обаче не са представени, Липсват и твърдения и доказателства средството за търговско измерване на потреблението на ответник да е било монтирано в нарушение на разпоредбата на чл.120, ал.1 от ЗЕ или на правилата на НАРЕДБА № 6 ОТ 24 ФЕВРУАРИ 2014 Г. ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДИТЕЛИ

И КЛИЕНТИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ КЪМ ПРЕНОСНАТА ИЛИ КЪМ

РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ МРЕЖИ. След измерването на доставена на краен потребител ел. енергия същата преминава в негова собственост и негова отговорност е да не допуска потребление от трети неоправомощени лица. С оглед на изложеното съдът приема възражението на ответника за неоснователно и недоказано, поради което предявеният иск като доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло.

По изложените съображения СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, 3 вземането на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБА”АД-Варна, ЕИК 103533691 и адрес: гр.

Варна, БУЛ.ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК № 258, Варна Тауърс, Кула - Г, общ. Варна, обл. Варна срещу Й. З. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Русе, УЛ.***** ************ общ. Русе, обл. Русе в размер на сумата 204,99 лева (двеста и четири лева и 99 стотинки), представляваща главница по фактури за период от 30.11.2024 г. до 31.12.2024 г., ведно със законна лихва за период от 01.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 6,77 лева (шест лева и 77 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 20.12.2024 г. до 31.03.2025 г.

ОСЪЖДА И. Г. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Русе, КВ.************, ул.

*************, обл. Русе да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБА”АД-Варна, ЕИК 103533691 разноски по настоящото дело и по ч. гр. дело №******** г. по описа на РРС в общ размер на 225 лв.

При издаването на изп. лист след влизане в сила на решението сумите по същия да бъдат посочени в евро по курса определен със закона съобразно ЗАКОНА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ЕВРОТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Обн. ДВ. бр.70 от 20 Август 2024 г.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4