Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1927 от 22.04.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 27/2025
Вид
Определение № 1927
Подписан
22.04.2025
В сила
22.04.2025
Състав
Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1927 гр. Варна, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. Стоянов като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500027 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Е...“ АД, ЕИК ..., срещу Решение №3778/25.10.2024г. по гр. дело №14309/2023г. на ВРС, 9-ти състав, с което са отхвърлени исковете на „Е...“ АД, с правно основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ЕТ „Р... 99 Р... М..., ЕИК..., да плати на ищеца следните суми:

- сумата от 1 252.84лв., представляваща главница за стойността на незаплатена мрежова услуга с абонатен номер ..., клиентски номер ..., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „...” № 57, 2, за която са издадени фактури № 0336391790/15.05.2023 г. и № 0003819202/15.05.2023 г., за отчетен период месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението;

- сумата от 71.80лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 1 252,84 лева за периода от деня следващ деня на падежа на всяка една от горепосочените фактури до датата на предявяване на иска;

- сумата от 42.98лв., представляваща главница за стойността на незаплатената мрежова услуга за обект с абонатен номер ..., клиентски номер ..., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „...” № 57, 3, за която са издадени фактури № 0336391790/15.05.2023 г. и № 0003819202/15.05.2023 г., за отчетен период месец април 2023 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задължението; и

- сумата от 2.47лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от 42,98 лева за периода от деня следващ деня на падежа на 1 фактурата до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и в разрез със събрания по делото доказателствен материал.Основанието за начисляване на задълженията на ответниика е сключения от него на 20.08.2021г. договор за доставка за ел. енергия с доставчик от последна инстанция (ДПИ). Издадените фактури №0336391790/15.05.2023г. и №0003819202/15.05.2023г. и справките за потребление от двата обекта на абоната съдъжат комонентите и размерите на задълженията на ответника, включващи консумирана ел. енергия за м.04.2023г. и съпътстващата цена за достъп до ел. мрежата до ниско/средно напрежение. Като доставчик от последна инстанция ищецът има право да получи от абоната и цената за достъп до ел. мрежата, за което въззивникът развива съображения с позоваване на ПТЕЕ. Счита за дължими и претендираните лихви. По същество моли за отмяна на решението, за уважаване на предявените искове и за разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата със съображения, поддържани и пред ВРС. Решението на ВРС счита за правилно и обосновано, за което излага съображения.

Акцентира върху изясненото от СТЕ, че начисленото количество ел. енергия е било доставено не за фактурирания м.04.2023г., а за предходния м.03.2023г., с оглед на което потребителят не дължи нито цена за ел. енергия, нито за достъп до мрежата за различен период. Моли за потвърждване на решението и за разноски пред ВОС.

След дадените от въззивния съд указания по чл.129, ал.2 от ГПК ищецът – въззивник внася следните уточнения по исковете: Вземането от общо 1252.84 лева за обект с аб. №... съставлява стойността консумирана ел. енерия, мрежова услуга достъп и акциз за м.04.2023г., посочена във фактура №0336391790/15.05.2023г., както и междинно плащане за м.05.2023г. според консумираната ел. енергия през м.04.2023г., посочено във фактура №0003819202/15.05.2023г. Задължението по първата фактура било намалено след частично плащане от абоната (непосочено кога и в какъв размер). Сумата от общо 42.98 лева за обект с аб. №... съставлява стойността на мрежова услуга достъп на този обект до ел. мрежата за м.04.2023г. Моли за уважаване на исковете и с оглед изложеното.

По така направените уточнения насрещната страна поддържа своите възражения пред първоинстанционния съд за недължимост, с оглед различния период на реална консумация. За недължимо счита и начисленото междинно плащане за м.05.2023г. при последна консумация през м.03.2023г. Оспорва и твърдението за частично плащане при недоказаността и неяснотата на същото.

Моли за отхвърляне на исковете и с оглед изложеното.

2

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.05.2025г. от 13.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата и от отговора по уточненията.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4