Решение № 108 от 28.04.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. С., 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20241870101326 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба вх. № 4894 от 05.11.2024 г. на Д. П. К., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.С., кв.“С.о“,бл.35,вх.Д, ет.1, ап.3, чрез пълномощника й адв.Д.М. срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.С.,р-н „С.“, ж.к.“М.“,бул.“Б.“ № 49,бл.53Е,вх.В,ет.7, с която са предявени за разглеждане при условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1,т.9, 10 и 11 ,вр.чл.19 ЗПК -за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ********** /30.10.2023 г., като противоречащ на закона, евентуално съединени с иск с правно основание чл.26,ал.4 ЗЗД, вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП- за прогласяване на нищожността на клаузата в Договор за потребителски кредит № **********/30.10.2023 г.,сключен между Д. П. К. –Б. и ответника „П.К.Б.“ ЕООД, предвиждаща заплащане на допълнително възнаграждение за услуга „Ф.“ в размер на 1 650 лева.Претендира направените по делото разноски.

В исковата молба се сочи ,че ищцата Д. П. К. –Б. е сключила договор за потребителски кредит № **********/30.10.2023 г. с ответника „П.К.Б.“ ЕООД. Съгласно договора ,кредиторът е предоставил на потребителя паричен заем в размер на 3000 лева ,със срок на кредита 36 месеца и месечна вноска по кредита в размер на 144.64 лева ,ГПР в размер на 49.14% и годишен лихвен 1 процент в размер на 41%.В договора е посочено ,че ищцата ще ползва допълнителна услуга „Ф.“,за която следва да заплати сумата в размер на 1 650 лева ,така възнаграждението по клаузата е в размер на 55% от отпуснатия кредит /главницата по кредита/.

Ищцата счита ,че е нарушено изискването договорът за потребителски кредит да е написан по ясен и разбираем начин ,като всички елементи та договора да се представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт ,не помалък от 12, в два екземпляра –за всяка от страните по договора, процесният договор не е подписан от кредитополучателя на всяка страница ,съгласно изискванията на ЗПК.

Ищцата твърди ,че договорът за потребителски кредит е нищожен на осн.чл.11,ал.1,т.10,вр.чл.22 от ЗПК,тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание – годишният процент на разходите по кредита /ГПР/.Твърди се ,че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР противоречи на императивните изисквания на чл.19,ал.1 ,вр.чл.10,ал.2 и чл.10а,ал.2 и ал.4 от ЗПК.Поддържа се ,че в договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема ,без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.Описаната в съдържанието на договора допълнителна услуга води до различен размер на ГПР от посочения.Твърди се ,че допустимият ГПР е многократно над максимално предвидения ,предвид сумата ,която е начислена по кредита.

Ищцата счита договора за нищожен на основание чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл.19 от ЗПК , изразяващо се в невключването в размера на ГПР на възнаграждението за допълнителна услуга „Ф.“. При условия на евентуалност счита за нищожна клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Ф.“.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „П.К.Б.“ ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт Ивета Тенева е представил отговор ,в който е изразил становище за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес .Изразил е становище за неоснователност на исковата претенция и е развил подробни съображения за действителност на сключения договор за потребителски кредит.Счита ,че договорът не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа нищожни клаузи.

2

С.ският районен съд ,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното:

По делото не се оспорва и е видно от писмените доказателства, че на 30.10.2023год. между ищцата Д. П. К. и „П.К.Б.“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит П.К.С. № **********7, по силата на който тя е получила в заем сумата от 3000 лв.Кредитополучателят се задължил да върне заетата сума на 36 месечни вноски, всяка от които по 144.64 лв. в срок до 25.10.2026г. Страните уговорили годишен лихвен процент в размер на 41,00%, лихвен процент на ден 0,11% и годишен процент на разходите в размер на 49,14%, като общата сума за плащане по договора възлизала на 5 206.96 лв., а с включени вноски за допълнителни услуги „Ф.“ , общата сума за връщане според погасителния план възлизала на 6 856.96 лева, общ размер на вноската 190.47 лева.В процесния договор са предвидени възнаграждения за допълнителни незадължителни услуги по желание на кредитополучателя – „Ф.“, за което е уговорено възнаграждение в размер на 1 650.00 лева.Съгласно т.15 от Общите условия към договора за потребителски кредит допълнителната услуга „Ф.“ включва приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на кредит в рамките на 1 час от постъпване на искането.

По делото са представени писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № ********** от 30.10.2023 г. с Общи условия (ОУ) и Погасителен план, Стандартен европейски формуляр.

От приетата по делото съдебно–икономическа експертиза е установено, че при изчисляване на посочения в договора ГПР не е включено възнаграждението за закупуване на допълнителна услуга „Ф.“.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1,т.9, 10 и 11, вр.чл.19 ЗПК -за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ********** /30.10.2023 г., като противоречащ на закона, евентуално съединени с иск с правно основание чл.26,ал.4 ЗЗД, вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП- за прогласяване на нищожността на клаузата в Договор за потребителски кредит 3

№ **********/30.10.2023 г.,сключен между Д. П. К. –Б. и „П.К.Б.“ ЕООД, предвиждаща заплащане на допълнително възнаграждение за услуга „Ф.“ в размер на 1 650 лева. Предявените искове са допустими. Легитимацията на страните съответства на твърденията за правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит от небанкова финансова институция, с който ищцата е поела задължение за периодично заплащане на вноски за погасяване на усвоена главница, ведно с уговорени такси и лихви за ползване на заема. Актуалната легитимация на ищцата кореспондира с изложеното с качество на кредитополучател по процесния договор. Интересът й от воденето на установителен иск за нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит е налице, доколкото ищцата се стреми да установи нищожност на договора, от който произтича вземането на ответника.

В доказателствена тежест на ищцата по исковете за нищожност е да докаже при условията на пълно и главно доказване основанията за нищожност на сключения договор за потребителски кредит

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в това число, договорът за потребителски кредит е действителен.

По делото не се оспорва и е видно от писмените доказателства, че на 30.10.2023г. между ищцата Д. П. К. –Б. и „П.К.Б.“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит П.К.С. №№ **********/30.10.2023 г, по силата на който тя е получила в заем сумата от 3000 лева.Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.9,ал.1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има качеството "потребител" по смисъла на параграф 13,т.1 от ДР на ЗЗП . Разпоредбата на чл.7,ал.3 от ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.

4

Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

По силата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл.19,ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В договора за потребителски кредит липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР.В процесния договор за паричен заем е посочен ГПР – 49,14 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.Този размер не надвишава максималния по чл.19,ал.4 ЗПК.Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението за допълнителна услуга, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на параграф 1,т.1 от ДР на ЗПК. Относно това възнаграждение за допълнителна услуга следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.10а,ал.2 от ЗПК забранява заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая от описанието на услугата в Общите условия /т.15/ се налага изводът, че уговорената „услуга“ касае усвояването на кредита /приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит –услугата „Ф.“/.Предвид посоченото съдът приема, че уговорката за заплащане на подобна „услуга“ е в нарушение на чл.10,ал.2 от ЗПК и се явява нищожна, като противоречаща на императивна правна норма.

От доказателствата по делото е видно, че длъжникът по договора за потребителски кредит /ищцата/ дължи възнаграждението за допълнителна 5 услуга от момента на подписване на договора, като плащането е разсрочено и е включено като част от погасителната вноска по кредита. Следователно възнаграждението за описаната услуга произтича от сключения договор за потребителски кредит, същото е инкорпорирано в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тази допълнителна услуга. Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК ,тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за подобен вид допълнителна услуга не представлява плащане за реално предоставени услуги, а прикрити разходи по кредита, с които се надхвърля максимално допустимия съгласно ЗПК размер на ГПР.Надвишаването на допустимия размер на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на целия договор.Макар и чл.19,ал.5 от ЗПК да предвижда нищожност на отделната клауза, съгласно чл.26,ал.4 от ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части.В случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изричното изискване на чл.11,ал.1,т.10 за включването на клауза за ГПР.Предвид посоченото в случая е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор.