Решение № 5278 от 19.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5278 гр. * 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20251110144597 по описа за 2025 година

„*“ ЕАД е предявило срещу Е. Х. П. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 5365,91 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.20* г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 27.08.2025 г. до окончателното изплащане, 1075,61 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 19.08.2025 г., 62,74 лева – сума за дялово разпределение за периода 07.20* г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 27.08.2025 г. до окончателното изплащане и 16,94 лева – мораторна лихва за периода 15.09.20* г. – 19.08.2025 г., за топлоснабден имот в гр. * ул. „*“ № *, вх. А, ет. 3, ап. 7, аб. № * Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в качеството на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, в който намира исковете за неоснователни, доколкото е упражнила правото си на отказ от наследство, поради което не е материално легитимирана да отговоря по предявените искове, тъй като е загубила качеството си на наследник. Сочи, че също така не е извършвала каквито и да било действия по изрично или конклудентно приемане на 1 наследството. В условията на евентуалност оспорва размера на претендираната като незаплатена сума за потребявана топлинна енергия, както и количествата на доставена, потребена и измерена топлинна енергия. Оспорва се и методиката, по която са измерени и разпределени количествата топлинна енергия, предвид решение С-760/23 от 23.10.2025 г. на СЕС. Оспорва да са връчвани изравнителни сметки.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

С исковата молба се претендират вземания за доставена топлинна енергия до топлоснабден имот в гр. * ул. „*“ № *, вх. А, ет. 3, ап. 7. Представен е нотариален акт № 199 от 16.08.2016 г., с който * прехвърля на * следния свой собствен недвижим имот в гр. * бул.

„*“ № *, ет. 3, ап. 7. От удостоверение за наследници се установява, че * е починала на 17.06.2025 г. и е оставила за свой наследник Е. Х. П.. От съдебно удостоверение от 07.11.2025 г. е видно, че Е. Х. П. се е отказала от наследството на *.

Съдът намира, че от представените по делото доказателства не се установява ответницата да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Видно от представените документи нейната наследодателка се е разпоредила с него още през 2016 г.

При това положение и при липсата на доказателства, че за процесния период ответницата е била собственик или ползвател на топлоснабдения имот, посочен в исковата молба, следва да бъде прието, че същата не притежават качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ и не е задължена страна по договор при общи условия за цената на доставяната в процесния имот топлинна енергия, предвид на което и предявените срещу нея искове за заплащане на продажната цена на доставена топлинна енергия и обезщетение за забава в размер на законната лихва са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора право на разноски има ответницата, която е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро и които следва да бъдат присъдени.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*” ЕАД, ЕИК * срещу Е. Х. П., ЕГН **********, искове 2 с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 5365,91 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.20* г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 27.08.2025 г. до окончателното изплащане, 1075,61 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 19.08.2025 г., 62,74 лева – сума за дялово разпределение за периода 07.20* г. – 04.2024 г., ведно със законната лихва от 27.08.2025 г. до окончателното изплащане и 16,94 лева – мораторна лихва за периода 15.09.20* г. – 19.08.2025 г., за топлоснабден имот в гр. * ул. „*“ № *, вх. А, ет. 3, ап.

7, аб. № *

Решението е постановено при участието на „* ООД като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3