Решение № 259 от 26.09.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Враца, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20251420200664 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.***** представлявано от управителя ***** от град *****в, чрез юрисконсулт *****, против Електронен фиш № **********/*****г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София за нарушение, установено от ел.система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП № DDD8F1FE12F7085CE053041F160AE51B/ 19.04.20 г., с който ЕФ му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а ал.2 т.3 вр.чл.179 ал.3б ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденият ел.фиш е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, постановен при нарушаване на административнопроизводствените правила и материалния закон.Законодателят към датата на извършване на нарушението бил предвидил възможност за санкциониране с фиш на нарушения по чл.179 ал.3, но не и на нарушения по чл.179 ал.3б ЗДвП /чл.189ж ал.1 ЗДвП,редакция към датата на извършване на нарушението/. Първата разпоредбата касаела „водач“ на ППС,а втората – „собственик“.

Процедурата за налагане на наказания по чл.179 ал.3б ЗДвП била предвидена в чл.189е ЗДвП, и тя не предвиждала издаване на фиш, а само на акт и НП.Разширително тълкуване на разпоредбата било недопустимо.Разпоредбите на чл.167а ЗДвП уреждали правата и задълженията на АПИ при осъществяване контрол върху заплащане на съответната пътна такса по чл.10 ал.1 ЗП,но не и при процедурата по издаване на АУАН и ЕФ. Като е издал ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б ЗДвП, АНО бил допуснал съществено процесуално 1 нарушение.Поддържа се, че не била изяснена достатъчно ясно фактическата обстановка,при която е извършено нарушението,както и за какво нарушение се налага наказание.Налице било разминаване между словесното описание на нарушението и правната му квалификация..

Прави се възражение, че процесното ППС било снабдено с бордово устройство, което е отговаряло на съответните технически изисквания за целите на ТОЛ таксуването, а ако такова не било отчетено,то причината евентуално била техническа неизправност,или липса на обхват, за които жалбоподателят не носи отговорност. Жалбоподателят имал сключен договор с дружество, предоставящо услуга за ел.събиране на такса за изминато разстояние.

Сочи се, че АНО не бил взел предвид изменението на чл.10б ЗП, в сила от 01.01.2024г. и конкретно въведената нова алинея 8, която била приложима в конкретния случай, тъй като била по-благоприятна за жалбоподателя съгласно чл.3 ал.1 ЗАНН.Излага се,че АНО не бил взел предвид разпоредбите на Р/ЕО/2020/2004, които давали възможност за предеклариране на данни.Разпоредбите на цитирания Регламент имали директно приложение и не бил спазен чл.2 пар.7 за уведомяване на жалбоподателя за евентуалната неизправност на бордовото устройство/с който било синхронизирано изменението на чл.10б ЗП/. Не бил спазен принципа за съръзмерност- чл.179 ал.3б ЗДвП противоречал на чл.9а от Д 1999/62 на ЕО на ЕП и С. Предвиденото наказание по българското право несъответствало на принципа на пропорционалност, който не допускал фиксирана глоба за всички нарушения, независимо от характера и тежестта им. В този смисъл била и практиката на Съда на ЕС, чийто решения били задължителни за българските съдилища съгл.чл.633 ГПК.Цитира се практика в тази насока. В ЕФ според жалбоподателя не била посочена дата и час на извършване на нарушението,както и мястото на извършване. Липсвали според жалбоподателя и доказателства за изминатото разстояние,дължимата пътна такса,както и за начина на установяване на нарушението. Не било видно по какъв начин са установени параметрите на процесното ППС/ вр.чл.167 ал.3 ЗДвП/. Не били изпълнени разп. на чл.186 ал.4 ЗДвП. Излага се също ,че процесният ЕФ бил издаден след изтичане на законоустановените срокове по чл.34 ал.3 ЗАНН. Изпълнението на наложеното наказание било погасено по давност.При издаване на фиша била нарушена разп. на чл.52 ал.4 ЗАНН. Не били обсъдени основанията за /не/приложение на чл.28 ЗАНН. Прави се искане за отмяна на фиша.Излагат се подробни доводи и съображения. Претендират се разноски.

При гледане на делото жалбоподателят, чрез депозирано писмено становище поддържа жалбата така както е подадена.

Ответникът - Агенция „Пътна инфраструктора“ /АПИ/ гр.София оспорва жалбата.Моли обжалвания ЕФ да бъде потвърден.Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.189 ал.8 от ЗДвП вр.чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване ,и против акт от категорията на обжалваемите ЕФ.

2

Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От изложеното в ел.фиш се установява,че на ***** г. в 17.51 часа, в Община Враца,при движение по път I-1 км.8+849 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение

№

DDD8F1FE12F7085CE053041F160AE51B/*****г. с ППС с рег. номер *****, вид: Влекач *****,с технически допустима максимална маса 19500,брой оси 2,екологична категория ЕВРО VI E, в състав с ремарке с общ брой оси 5,с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, изразяващо се в незаплащане изцяло на дължимата пътна такса за ППС. След извършена проверка от контролните органи е установено/според изложеното в ЕФ/, че същото попада в категорията на ППС, за която е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за посочената дата и време няма валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването. Нарушението е засечено с контролно устройство с идентификатор №20562 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП, намиращо се на път I-1 км.8 + 849 с посока намаляващ километър,община Враца. Като собственик и ползвател на ППС в ел.фиш е посочен жалбоподателя - „АИТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.***** представлявано от управителя ***** от град *****в.

Констатираното нарушение е посочено в ЕФ като такова по чл.102 ал.2 ЗДвП.

Отразено е, че процесният фиш е издаден при условията на чл.189ж ЗДвП, и,че за нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167a, ал.3 от ЗДвП със съответен номер на нарушението .

Като резултат от тази фактическа обстановка на *****г. год. е създаден процесния ел.фиш, който е надлежно връчен на представител на нарушителя /управител/ на 04.06.2025г., като последният го е подписал без възражения,видно от представената обратна разписка/стр.15/, и не е правил искане за анулирането му. При извършената проверка, както се посочи, е установено, че за процесното ППС, за дата ***** г. няма получени тол декларации и маршрутни карти ,и не е получено надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението чрез контролното устройство с идентификатор 20562/АПИ/.

Въз основа на така приетото нарушение по чл.102 ал.2 ЗДвП, на жалбоподателя с ЕФ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, вкл.и от справката от ел.система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП,и не се оспорва и от страните.

По делото са събрани следните релевантни писмени доказателства: ел.фиш от 3

*****г.; обратна разписка за връчен на 04.06.2025г.ЕФ,протокол № 28765/21 от заседание на УС на ответника, образец на ЕФ,доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167a. ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179 ал. 3 - 3в – извлечение за процесното нарушение; статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег. № РВ9429НМ - 2 бр. снимки; заповед № РД-11-983/13.09.2021г., пълномощно, свидетелство за регистрация на процесното ППС, писмо на ОПУ Враца от 09.07.2025г., писмо на Шел България ЕАД от 22.07.2025г., пълномощни.

При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите – ел.фиш, поради което се явява процесуално допустима .

Ел.фиш е издаден по предвидения в чл.189ж ЗДвП ред.Нарушението е установено и заснето по установения в чл.167а ал.3 ЗДвП ред и начин. Спазена е предвидената от закона писмена форма. Изискванията към процедурата по връчването на ел.фиш на жалбоподателя също са спазени. Ел.фиш формално съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл.189ж ал.1 ЗДвП. Не са налице формални пороци от външна страна,които да обосновават неговата незаконосъобразност.

Електронният Фиш, предмет на настоящото производство, с оглед отразеното в него е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.10 ал.10 от ЗП, установяваща, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

Легалната дефиниция на понятието „Електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена е и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП, и според същата електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189ж ал.1 изр.2 ЗДвП реквизити,които процесният фиш формално съдържа.

Предвид изложеното настоящият състав намира за неоснователно възражението на процесуалният представител на жалбоподателя, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен с оглед посоченото в чл.34 от ЗАНН, доколкото същият е бил издаден/връчен/ след изтичане на предвидените в закона давностни срокове от извършване на нарушението. Съгласно задължителните тълкувания, дадени с ТР №1/2014 г. на ВАС , 4 електронният фиш,както вече се изложи, като своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити ,ред и срокове за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния фиш, която се изразява в това, че законодателят е решил да придаде определено правно значение на показанията на едно автоматизирано техническо средство, то същият /електронният фиш/ се счита издаден тогава, когато техническото средство е отчело нарушението, а именно - на датата на нарушението. Сроковете по чл.34 от ЗАНН в случая се неотносими и неприложими, доколкото същите визират срок за съставяне на АУАН и издаване на НП.За административно-наказателната отговорност при издаване на ЕФ, конкр. въпросите за погасителната давност предвид разп.на чл.11 ЗАНН се прилагат разпоредбите на общата част на НК ,според които абсолютната погасителна давност по отношение на конкретното нарушение не е изтекла към датата на връчване на ЕФ,вкл.и към настоящия момент/4 г.6 месеца/.