Определение № 990 от 12.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 990 гр. Благоевград, 12.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200500751 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 54/18.03.2024г., постановено по гр.д. № 743/2023г. по описа на РС Сандански, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от адв. Р. Б., АК Благоевград, пълномощник на Д. В. Г., ЕГН **********, от ***- ответник по първоинстанционното дело.

Наведени са с въззивната жалба от пълномощникът на жалбоподателката, оплаквания за неправилност на решението на РС Сандански, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на същото от събраните доказателства, като се иска от въззивния съд на осн. чл. 271 ал.1 от ГПК да го отмени и да реши спора по същество, като отхвърли предявения за разглеждане иск.

Твърди се с въззивната жалба, че делото е образувано въз основа на предявен иск по чл. 211 от КТ, във вр. с чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ. За да уважи предявеният иск, първоинстанционният съд е приел, че ответника е отговорен за вредата причинена при отчетническа дейност, както и че не е ангажирал доказателства, че е възстановил на ищеца претендираните суми. За да стигне до тези свои изводи, съставът на РС Санданки, се е позовал на приетата съдебносчетоводна експертиза, след което уважил иска като основателен и е осъдил ответницата да заплати процесиите суми.

Сочи се с въззивната жалба, че от доказатевствата по делото е установено и прието за ненуждаещо се от доказване, че в магазина със знанието и съгласието на представляващата кооперацията са давани стоки на версии. Застъпено е становище с въззивната жалба, че жалбоподателката няма как да отговаря за липси на стоки, които са давани на версии на 1 граждани, след като събирането на дължимите се суми за тези стоки е задължение на кооперацията. Ако действително са били налице сочените липси за години назад, то несъмнено същите са щели да бъдат удържани от работодателя, а не да се предявяват претенции за това няколко години след това.

Поддържа се с въззивната жалба, че в заключението си пред РС Сандански, вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е заявило в съдебно заседание на 23.02.24г., че в сметка 442 са задълженията от подотчетни лица. В тази сметка намират отражение, както констатираните липси, така и отчетените суми за погасяване на тези липси. Вещото лице пояснява че сумите, които са посочени като версии не са отчитани, поради факта, че в момента на правене на инвентаризацията те са взети предвид в акта за инвентаризация като налични суми в касата. Вещото лице сочи в писменото си заключение, че на ответника са спирани суми от трудовото възнаграждение и те са спирани за липси от актове за начет, тоест те погасяват тези суми, които са начислени в акта за начет като липсващи стоки по време на инвентаризацията. Вещото лице не е имало задача да установява какви суми са останали непогасени по акта за начет. Нямам задача да изследвам колко са внесени и колко са останали, но остатъкът по тази сметка 442 представлява задължението на материално отговорното лице към кооперацията", т.е. от дължимото се възнаграждение на отчетника са удържани суми за липси.

Основното съображение с въззивната жалба е твърдението на въззивната страна, че в тежест на ищеца работодател е да докаже основателността на предявеният иск и какви са сумите, които са удържани за липси от отчетника, за да бъде безспорно установено, дали се дължат суми или същите са удържани, което не е било сторено пред първоинстанционния съд.

С въззивната жалба на основание чл. 266 ал. 3 от ГПК, е направено доказателствено исканевъззивният съд да допусне направеното доказателственото искане пред първоинстанционният съд, в съдебно заседание на 23.02.24г., като назначите допълнителна задача на вещото лице, което да изчисли, като вземе предвид установените липси от инвентаризацията, какви суми са удържани от Д. В. Г. и каква сума остава да се дължи от нея. Поддържа се че такова доказателствено искане е било своевременно направено пред първоинстанционния съд, тъй като в съдебното заседание при разпита на вещото лице, същият е заявил, че от сметка 442 са правени удръжки от констатираните липси, които няма как да бъдат установени, ако не бъде поставена такава задача към вещото лице. Сочи се че на ответницата, тези обстоятелства не са били известни по делото и са констатирани от вещото лице при изготвянето на експертизата, но размера на тези удръжки не е изчислен, тъй като към експерта не е била поставена такава задача.

Въз основа на изложените с въззивната жалба съображения, иска се от състава на ОС Благоевград, да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да присъди на жалбоподателката направените разноски в производството пред двете съдебни инстанции.

В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна- адв. Е. З., като пълномощник на РПК „Пирин“, 2

ЕИК 000003338, със седалище и адрес на управление: гр. Сандански, бул. „Свобода“ № 13.

С писмения отговор на въззивната жалба, възразява се от въззиваемата страна че същата е недопустима, тъй като макар да изхожда от надлежна страна, не отговаря на изискванията на чл. 259, чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Действията по обжалването са предприети в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това- въззивника, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от постановения съдебен акт,с който заявената срещу него претенция е била уважена изцяло. Оплакването за недопустимост на въззивната жалба е основано на доводи, че в нейния петитум не е посочено на какво основание се иска да бъде отменено обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 260 т. 4 от ГПК. В обстоятелствената част на жалбата е посочен чл. 271 ал. 1 от ГПК, но в петитума не се съдържат данни за порочността на решението и основанието за исканата отмяна.

С писмения отговор въззивната жалба, подадена от Д. В. Г., чрез адв. Б., се оспорва и като неоснователна, поради следните съображения:

Оспорват се твърденията във въззивната жалба за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на атакуваното решение. Изказва се становище от пълномощникът на въззиваемата кооперация, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел в решението си за безспорно установено, че са налице едновременно предпоставките за възникване на пълна имуществена отговорност на работника по чл. 207 ал. 1 т. 2 от КТ. Така безспорно са установени по делото наличие на трудово правоотношение между ищцата и ответната РПК към момента на установяване на липсите, че работничката е имала отчетническа функция при изпълнение на трудовите си задължения, че липсите са установени по предвидения в нормативните актове ред, установени са по размер и същите са настъпили в резултат дейността на отчетното лице.

Поддържа се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от КТ урежда отговорността на т.н. отчетници, каквато несъмнено е била и Д. В. Г.. Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал.1 т. 2 от КТ, работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липси- в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи- от деня на откриване на липсата. Предвид изложеното правилно и законосъобразно съставът на РС Сндански е приел, че ответницата в качеството си на МОЛ е допуснала липси на СМЦ в посочените с ИМ размери, поради което дължи възстановяването им, ведно със законната лихва до възстановяването им. Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че оплакванията наведени с въззивната жалба- че решението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно следва да бъдат оставени без уважение.

Оспорва се с писмения отговор на въззивната жалба и оплакването за необоснованост на 3 обжалваното съдебно решение, като се излагат доводи че РС е извършил пълен и обстоен анализ на всички относими към предмета на спора доказателства, ангажирани от страните в хода на провелото се пред него производство, въз основа на който е установил точно релевантните за предмета на спора факти и правилно е приложил материално- правните норми, които регулират спорните правоотношения. По отношение установяването на тези релевантни за предмета на делото спорни факти, поддържа се от въззиваемата страна че районният съд е извършил преценка на целия събран доказателствен материал, ангажиран и от двете страни в процеса. Излагат се доводи че преценка е направена при стриктно спазване на процесуалните правила и е извършена обективно и точно, поради което напълно се споделя от въззиваемата страна.

Сочи се с писмения отговор на въззивната жалба, че при безспорно установените факти, районният съд е направил обоснования извод, че в случая ответницата - въззивник е следвало да опровергае презумпцията, че не е допуснала липсите и тя не отговаря за същите.

Поддържа се че от ответницата не са посочи причини за установените липси, за които тя да не отговаря, а не е проведено успешно и доказване че тези липси са били погасени.

Предвид изложеното оспорват се и оплакванията на въззивницата за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като се поддържа от въззиваемата страна че върденията на жалбоподателката почиват изцяло на едностранчива преценка на приобщените доказателства, включително чрез тъвредние за извършено нарушение на съдопроизводствените правила, като се цели да установяват единствено благоприятни за издателя им факти, без да са подкрепени от доказателства по делото. Изложените оплаквания обосновават извод за хипотетичност и недостоверност на твърденията на въззивника.

Оспорва се с писмения отговор твърдението наведено с въззивната жалба, че по делото е установено и прието за ненуждаещо се от доказване, че в магазина със знанието и съгласието на представляващата кооперацията са давани стоки на вересия, поради което ответницата нямало как да отговаря за липси на стоки, които са давани на вересия на граждани и събирането на дължимите суми за тези стоки било задължение на кооперацията.

Тези твърдения се оспорват като несъстоятелни и недоказани, като се поддържа че по делото от страна на работодателя ищец не са признавани такива факти. Напротив, такива твърдения са оспорвани. Освен развиват се съображения с писмения отговор на въззивната жалба, че твърдението за знание и съгласие от представляващата РПК е ново обстоятелство,което се твърди за първи път във въззивната жалба. В отговора на исковата молба се твърди за знание на ръководството. Възразява се че не е прието от първоинстанционния съд за ненуждаещо се от доказване твърдението, че в магазина, в който ответницата е била МОЛ, се е пазарувало на вересия със знание и съгласие на ръководството на ищеца, поради което твърденията във въззивната жалба в тази насока са голословни.

Първоинстанционният съд правилно, законосъобразно и обосновано е приел в обжалваното решение, че направеното от ответницата в отговора на исковата молба оспорване на факта,че е давала стоки на вересия е несъстоятелно, тъй се установи, че преди извършваните 4 проверки, за които й е съставен акт за начет и актове за резултатите от проверките на СМЦти, ответницата сама е посочвала стойността на вересиите в магазина. Сочи се с писмения отговор, че вересиите представляват липса на стоки, които неправилно са приемани за налични, но от заключението на вещото лице се установява, че това по никакъв начин не е довело до компрометиране на СМЦ и парични средства по време на осъществяване на фактическата инвентаризация в обекта на проверка, в счетоводните сметки и регистри. Да се твърди,че събирането на дължими суми за вересии за дадени от МОЛ стоки е задължение на работодателя е неоснователно и не намира опора в никакъв закон. Възразява се от въззиваемата страна, че въззивницата тълкува превратно събраните по делото доказателства, твърди за наличие на несъществуващи такива и не доказа, че е налице основанието, което я освобождава от това да и бъде търсена пълна имуществена отговорност от работодателя.