Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2912 от 17.10.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1113/2025
Вид
Определение № 2912
Подписан
17.10.2025
В сила
17.10.2025
Състав
Камелия Ефремова, Иво Димитров, Людмила Цолова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2912 гр. София, 17.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20258002901113 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството „АЛЕКСАНДРОВ И СИЕ“ ООД, ЕИК: 130202069 против въззивно решение № 696 от 29.11.2024 г., постановено от Апелативен съд – София по в.т.д. № 268 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение № 43 от 08.01.2024 г., постановено от Софийски градски съд по т.д. № 975 по описа на съда за 2023 г., с което на свой ред е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Крамекс“ АД, ЕИК: 831635543 иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността на взетите от общото събрание на акционерите /ОСА/ на ответното дружество, проведено на 09.05.2023 г., решения по включените в дневния ред въпроси, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, поради ненадлежно представляване на ответната страна в производството пред инстанциите по същество и допускане поправка в протокол от проведено в първоинстанционното производство открито съдебно заседание не по установения в процесуалния закон ред. Излагат се и оплаквания за неправилност на решението, които обобщени се свеждат до допуснати съществени 1 процесуални нарушения – необсъждане на поредица от твърдения и възражения на касатора, включително обективирани като оплаквания във въззивната му жалба, недопустимо „изкривяване“ на предмета на делото, произтичащо от недопустим начин, по който САС е интерпретирал подлежащите на доказване факти, противоречие с материалния закон и необоснованост.

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение, обезсилването му, евентуално - отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане от въззивния съд, евентуално – отмяната му с всички произтичащи от това последици.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и ал. 1, т. 1 от ГПК.

Извън поддържаната недопустимост на решението, по отношение на която се възпроизвеждат оплакванията в касационната жалба, в изложението се поставят с твърдения, че по същите въззивното решение противоречи на задължителната практика на върховната съдебна инстанция и на практиката на ВКС въпросите:

1. За задължението на въззивната инстанция да се произнесе по всички доводи и основания, изложени освен във ВЖ, така и в отговора на ВЖ. По същия се твърди процедиране от страна на въззивния съд в противоречие с решение № 64/28. 02. 2025 г. на ВКС, Първо Т.О. по т.д. № 1652/2024 г. и цитираната в него съдебна практика - решенията по т.д. № 78/2012 г. на Второ т.o. по т.д. № 2220/2015 г., по т.д. № 34/2014 г. на II т.о., по т.д. 859/2021 г. на I т.о. и множество други, както и с решение № 573/07.10.2024 по дело № 4162/2023 ВКС. Излага се, че както приема ВКС и в други свои актове, съдът следва да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 236, ал. 1 ГПК решение №762/20.07.2011 г. по гр.д. №1371/2009 г. на ВКС - I г.о., решение № 12 от 16.02.2016 г. по гр.д. № 2184/2015 г. на ВКС - III г.о., решение № 42 от 05.03.2014 г. по гр.д. № 5488/2013 г. на ВКС - III г.о. решение № 13 /02 02 2021 г. по гр.д. № 1530 /2020 г. на ВКС - 1 г.о., решение № 50271/21.02 2023 г. по гр.д. № 4931 /2021 г. на ВКС - IV г.о., решение № 50065/16.05.2023 г. по гр.д.

№ 2337/2022 г. на ВКС- III г.о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д. № 2

1814/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 50015/07.02.2023 г. по гр.д. № 1771/2022 г на ВКС - IV г.о., решение № 248/16.11.2015 г. по гр.д. № 1271/2015 г. на ВКС - III г.о.; решение № 50271/21.02.2023 г. по гр.д. №4931/2021 г. на ВКС, IV г.о. и др.

2. За правомощията и задълженията на въззивния съд и в частност да интерпретира факти и обстоятелства, по начин за който страните не са известени, по който според касатора съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. относно правомощията на въззивната инстанция, както и в цитирани поредица от актове на ВКС също относно правомощията на въззивната инстанция: решение № 30/27.01.2025 по дело № 2115/2023 г., решение № 48/12.06.2017 г. по т.д. 408/2015 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 670/27.12.2010 г. по гр.д. 1728/2009 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, решение 96/05.08.2016 г. по т.д.

907/2015 г., решение № 65/30.07.2014 г. по т.д. 1656/2013 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 50028/13.12.2023 г. по т.д. 2610/2021 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 426/20.01. 2014 г. по гр.д. № 3209/2013 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 477/23.01.2013 г. по гр.д. 1648/2011 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 264/21.03.2017 г. по гр.д. 2060/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 458/23.12.2011 г. по гр.д. № 73/2011 г на ВКС I г.о., решение № 886 от 13.12.2010 г. по гр.д. № 1553 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., части от които съдебни актове са цитирани от касатора в изложението му.

Ответникът по касация в отговор по чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбата за неоснователна, претендира разноски за производството пред ВКС.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивният едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е изложил в частта от мотивите си към обжалваното решение, относими към 3 оплакванията в касационната жалба и съдържанието на основания за допускане на касационно обжалване, че:

Ищецът е акционер в ответното дружество. С писмо от 07.11.2022 г. до акционера „Ганчев инвест“ АД, председателят на съвета на директорите на „Крамекс“ АД, в отговор на искането на акционера за свикване на заседание на Съвета на директорите на „Крамекс“ АД за вземане на решение за продажба на недвижимите имоти на „Крамекс“ АД, го е уведомил, че с оглед създалите се отношения в СД, такова заседание на СД няма да бъде продуктивно, тъй като той самият, като член на този орган не е съгласен с вземане на решение за продажба на имотите на дружеството.

С молба до СД от 17.11.2022 г., акционерът „Ганчев инвест" АД, в качеството си на мажоритарен акционер, притежаващ 50,57% от капитала, както и с оглед невъзможността да бъде взето единодушно решение от СД на „Крамекс" АД, е поискал да бъде свикано ОСА с посочен в молбата дневен ред.

Видно от представения протокол от проведеното на 09.05.2023 г. общо събрание на акционерите в „Крамекс" АД и приложения към него списък, на събранието е бил представен 97,22 % от капитала, като за участие в събранието са регистрирани „Ганчев Инвест“ АД, представлявано от изпълнителния директор Теофил Тодоров, притежаващо 50,57 % от акциите, Желю Драгомиров Ганчев, представляван от адвокат Полина Г.а, притежаващ 0,04 % от акциите и ищецът "Александров и сие“ ООД, представлявано от Петър С. Александров, носител на 46,61 % от акциите.

Към протокола е представен списък на акционерите, подписан от лицата, които са представлявали съответния акционер, като ищецът не е оспорил поставения подпис от Петър С. Александров.

С исковата молба е представен от ищеца протокол от проведеното ОСА, който не е подписан. С отговора на исковата молба е представен протокол, със същото съдържание, като представения от ищеца, който е подписан от председател, секретар и преброител.

В срок ищецът е оспорил автентичността на протокола представен от ответното дружество, като съответно е твърдял, че той не е подписан от лицата, които са посочени за негови автори. От приетото, неоспорено заключение на съдебно-графичната експертиза категорично се установява, че 4 положените подписи са изпълнени от лицата, посочени за техни автори Мариана Атанасова - Председател и Теофил Тодоров - секретар и преброител, поради което протоколът като документ е автентичен такъв.

Ищецът е оспорил в срок и съдържанието на документа, представен от ответника. Според съда неоснователно е възражението в жалбата, че при това оспорване следва да бъде открито изрично производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК, тъй като се касае за частен свидетелстващ документ, при който по този ред може да се оспори само неговата автентичност. При оспорването на удостовереното с частния документ, не е необходимо изрично откриване на производство по чл. 193 от ГПК. Установяването на удостоверените с него факти става по общите правила на доказването, като тежестта се носи от страната, която го представя. Според въззивния съд в случая след извършеното оспорване за установяване на факта, че удостовереното в протокола съответства на записаното, ответната страна е представила констативен нотариален протокол, съставен по реда на чл. 593 от ГПК от присъствалия на събранието помощник-нотариус по заместване Тихомир Генчев при нотариус Веселина Връблянска, рег. № 268 на НК, който като съдържание съответства на представения протокол, подписан от председател, секретар и проверител, а представеният констативен нотариален протокол не е оспорен от ищцовата страна в срок.

При така приетото за установено от фактическа страна въззивният съд е направил следните правни изводи:

Предявени са искове за установяване на нищожност на взетите решения на общо събрание на акционерите на „Крамекс“ АД, проведено на 09.05.2023 г.

Твърдението на ищеца, че в случая е налице липсващо решение на ОСА, тъй като такова събрание, каквото е описано в протокола не е провеждано и решения не са вземани, съдът е приел за недоказано. Посочено е, че видно от представения протокол от проведеното на 09.05.2023 г. ОСА и приложения към него списък на присъствалите акционери, на събранието е бил представен 97,22 % от капитала, като за участие в събранието са регистрирани „Ганчев Инвест" АД, представлявано от изпълнителния директор Теофил Тодоров, притежаващо 50,57 % от акциите, Желю Драгомиров Ганчев, представляван от адвокат Полина Г.а, притежаващ 0,04 % от акциите и ищецът „Александров и 5 сие“ ООД, представлявано от Петър С. Александров, притежател на 46,61 % от акциите. В състава на събранието са участвали акционери, решенията са приемани на база изразената от акционерите при гласуването воля. Участието на ищеца се потвърждава и от подписа на неговия представляващ под списъка на лицата които са присъствали на събранието (неоспорен), както и от представения протокол. Представеният протокол е оспорен, като се твърди, че същият не удостоверява описаното в него, тъй като не е бил подписан от всички акционери. Съдът сочи, че разпоредбата на чл. 222, ал. 4 ТЗ предвижда общото събрание да избира председател и секретар на събранието, освен ако в устава не е предвидено друго. От извършена справка по партидата на „Крамекс“ АД в търговския регистър не се установява приета различна разпоредба, няма законово, нито в устава, изискване председателят и секретарят на събранието да бъдат акционери и съответно дали те притежават или не такова качество е напълно ирелевантно за валидността на взетите от акционерите решения, тъй като тези помощни органи имат само ограничена, процедурна компетентност. Съдът посочва, че не е налице и законово или по устав изискване протоколът от ОСА да бъде подписван от всички присъствали акционери, а процесният протокол е оформен съобразно изискването на чл.

232, ал.2 от ТЗ, като е подписан от секретар и председател. Приложен е и списък на присъстващите, който установява присъствието на представителите на акционерите, чрез подписите им. На основание чл. 232, ал.4 от ТЗ е съставен и констативен нотариален протокол, който се прилага към протокола от общото събрание и който представлява официален удостоверителен документ относно провеждането на процесното общо събрание, и който до оборването на официалната му удостоверителна сила обвързва съда.