Решение № 355 от 09.06.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. С., 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500089 по описа за 2023 година

С решение № 111 от 06.12.2022 год. по гр.д. № 287/2022 год. на Етрополския районен съд е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземанията на „С.К.“ ООД, гр. С. по отношение на П. А. И. от гр. Е. за сумите, както следва: сумата 600 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2022 год. до окончателното изплащане; сумата 153,61 лева – възнаградителна лихва за периода от 14.05.2019 год. до 14.04.2020 год.; сумата 550,66 лева – договорна неустойка за периода от 14.05.2019 год. до 14.04.2020 год.; сумата 76,61 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 14.07.2019 год. до 01.04.2022 год., за които суми е издадена Заповед № 111 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.04.2022 год. по ч.гр.д. № 178/2022 год. по описа на ЕтРС. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца „С.К.“ ООД сумата 287,62 лева – разноски в заповедното производство, както и сумата 422 лева – разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата с твърдения, че същото противоречи на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Ищецът оспорва въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с 1 доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че с договор за паричен заем № 313286 от 14.05.2019 год. отпуснал на ответницата паричен кредит в размер на 600 лв., който е следвало да бъде погасен на 11 месечни вноски, 3 х 20,03 лева и 8 х 86,69 лева, включващи главницата по заема ведно с оскъпяването, при ГПР 47,57% и ГЛП – 40,05%. Сочи също така, че длъжникът не е изпълнил своето договорно задължение в тридневен срок от усвояване на заемната сума да предостави на заемодателя обезпечение по начина и реда, посочени в чл. 23 от Общите условия, приложими към договора за кредит, както и в Приложение № 1 към договора. На основание чл. 8 от договора в случай, че заемателят не предостави уговореното в чл. 6 обезпечение, дължи неустойка в размер на 742,39 лева с начин на разсрочено плащане, описан в приложението към договора и съгласно погасителния план.

Неизплатените суми са, както следва: сумата 600 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2022 год. до окончателното изплащане; сумата 153,61 лева – възнаградителна лихва за периода от 14.05.2019 год. до 4.04.2020 год.; сумата 550,66 лева – договорна неустойка за периода от 14.05.2019 год. до 14.04.2020 год.; сумата 76,61 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 14.07.2019 год. до 01.04.2022 год., за които суми е издадена Заповед № 111 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.04.2022 год. по ч.гр.д. № 178/2022 год. по описа на ЕтРС.

Тъй като длъжникът е подал в срок възражение срещу заповедта, на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за вземането си в едномесечен срок, което обуславя и правния интерес на ищеца от настоящите установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК. Същите са предявени в срока по чл. 414 от ГПК.

Ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с която оспорва предявения иск. Сочи, че договорната клауза за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, както и на добрите нрави и е нищожна, като същата е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Моли съда да отхвърли иска в частта относно претендираната неустойка в размер на 550,66 лева. По отношение на останалите претенции счита, че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за дължимост на сумите.

По делото е представен договор за паричен заем № 313286/14.05.2019 год., с който ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 600 лв., които да издължи на 11 броя погасителни вноски, както следва: 3 х 20,03 лева и 8 х 86,69 лева или общо 753,61 лева с дата на първо плащане 14.06.2019 год. и дата последно плащане 14.04.2020 год., при ГПР 47,57% и ГЛП 40,05 %.

Приложени са погасителен план и Общите условия, приложими по договорите за заем, в сила от 01.05.2016 год. Представени са и следните 2 писмени доказателства: искане за отпускане на потребителски кредит, декларация, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Тарифа за таксите за допълнителните услуги, предоставяни от „С.К.“ ООД.

Според чл. 6 от договора за кредит страните са се договорили заемът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем, а именно: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“. Съгласно чл. 8 от договора, ако заемателят не представи така уговореното обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, дължи на заемодателя неустойка в размер на 742,39 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение № 1 към договора за заем.

Ответницата не е ангажирала доказателства за това какви суми е заплатила в изпълнение на задълженията си по договора за кредит – какви плащания е направила, кога и кои вноски е погасила.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че между него и ответника е сключен валиден договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставил кредит в твърдяния размер, както и че е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на получената в заем сума, ведно с дължимите лихви.

Договорът за заем е реален и сключването му е обвързано с момента на предаването на заемната сума и поемане на задължение за нейното връщане. По делото не се спори, че ответницата е усвоила изцяло сумата по кредита в общ размер на 600 лева. Видно от договора и погасителния план срокът за изпълнение на задълженията е изтекъл за всички вноски /последната с падеж 14.04.2020 год./, поради което не е налице хипотезата на 3 предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит.

Договорът за кредит в случая отговаря на всички императивни изисквания на закона, като в него са описани подробно всички негови параметри – задълженията по основание и размер на разбираем и достъпен език. Преди сключването на договора на ответницата е предоставен Стандартен европейски формуляр, съдържащ необходимата преддоговорна информация съласно ЗПК. Изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който е връчен на ответницата, ведно с договора за потребителски кредит. Кредитополучателят е удостоверил, че се е запознал със съдържанието на погасителния план и приема описаните условия, като е положил подписа си в документа.

Ответницата възразява, че клаузата в договора относно задължението за заплащане на неустойка при неосигуряване на обезпечение е нищожна поради противоречието й със закона и добрите нрави. По това възражение съдът намира следното:

Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съдът е длъжен да следи и служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ т.о. и др.

Съдът намира за нищожна клаузата на чл. 8 от договора, според която ако заемателят не представи така уговореното обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, дължи на заемодателя неустойка в размер на 742,39 лева с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение № 1 към договора за заем /погасителния план/. Клаузата е в противоречие с добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като от една страна води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя, от др. страна вменява на потребителя фактически неизпълними задължения за осигуряване на едно от посочените в договора обезпечения в изключително кратък срок. Обезпечението на кредита е свързано с процедурата по отпускане на кредита, респ. действия на кредитора по 4 усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК на същия не се дължи заплащане на такси и комисионни.

Сключеният договор представлява договор за потребителски кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 16 от същия закон, преддоговорно задължение на кредитора е да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. С клаузата, която вменява задължение за кредитополучателя да предостави на кредитора си обезпечение, след като е отпуснат и усвоен кредита и без настъпването на нов юридически факт реално финансовата институция е прехвърлила задължението си за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, както и е увеличила цената на услугата.

Целта на неустойката, като вид договорна отговорност, е да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението. При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване, разходите по събиране и др. Не може да се приеме, че така уговорената неустойка изпълнява обезщетителна функция. Първо, уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или гаранция. Второ, имайки предвид предмета и целта на договора за заем, както и неговият размер - 600 лева, уговорената между страните неустойка при непредставяне на обезпечение в посочения размер излиза извън присъщите функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, като надхвърля гаранциите за изпълнение на договора, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението на договора и санкционира тежко кредитополучателя чрез създаването на предпоставки кредитодателят да се обогати неоснователно за негова сметка. Изводът, че след като излиза извън присъщите обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, неустойката накърнява добрите нрави и е нищожна.