Решение № 4440 от 08.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4440 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия А.

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20241100514065 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решение № 12609/26.06.2024 г., постановено по гр. д. № 45441/2023 г. на СРС, ГО, 117 състав.

И. Н. И. обжалва решението от 26.06.2024 г. по гр.д.№ 45441/2023 г. на СРС, ГО, 117ти състав, във всички негови части, с изключение на частта, в която е уважена исковата претенция на Р. С. М. по чл.127а, ал.2 СК. Сочи, че решението в атакуваните части е неправилно, като подробно е изложил съображенията си за това. Иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на друго, с което да бъдат изменени родителските права и мерките относно тяхното упражняване по отношение на детето А.И. И., определени с решението по гр.д.№ 1196/2016 г. на СРС, 84 състав, като родителските права бъдат предоставени за упражняване на него. Моли също така на него да бъдат предоставени за упражняване и родителските права по отношение на детето С. И.ва И.а, по отношение на което до момента няма уредба на родителската отговорност, а на майката Р. М. да бъде определен режим за лични контакти с двете деца и последната да бъде осъдена да заплаща издръжка на всяко едно от тях в размер на по 250 лева месечно.

Наред с това иска да бъде уважена изцяло исковата му претенция по чл.127а, ал.2 СК за заместване съгласието на майката за пътуване на двете деца извън пределите на РБ и за 1 издаването на необходимите за това документи, т.е съгласието на майката за пътуване на децата извън страната да не бъде ограничавано териториално – само за държавите членки на ЕС, а и за поисканите от него държави извън ЕС.

Р. С. М. застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, депозирана от И. И., с изключение на частта, в която и М. е обжалвала първоинстационното решение, респ. за правилност на последното в съответните части, касаещи родителските права, местоживеенето и издръжката на двете деца.

Р. С. М. е обжалвала решението от 26.06.2024 г. по гр.д.№ 45441/2023 г. на СРС, ГО, 117-ти състав, в частта относно определения режим на лични контакти на бащата И. И. с децата А. и С., както и в частта, в която е разрешено на бащата И. И. да извежда двете деца извън страната за срок от три години до държавите –членки на ЕС и Великобритания, веднъж годишно в летния период, като необосновано и неправилно. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в атакуваните части, като вместо него да бъде постановено друго, с което на бащата да бъде определен режим на лични контакти с двете деца по посочения във въззивната жалба начин, както и да бъде отхвърлена исковата претенция на И. И. по чл.127а, ал.2 СК, като неоснователна.

И. Н. И. не е подал отговор на подадената от Р. М. въззивна жалба с вх.№ 251461/02.08.2024 г.

Предмет на делото е и жалба, наименувана „въззивна жалба“ с вх.№ 342/354/28.10.2024 г., с която Р. С. М. е обжалвала определение № 36569/12.09.2024 г. постановено по реда на чл.248 ГПК. Иска се последното да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като на М. бъдат присъдени разноски, съобразно представения от нея списък по чл.80 от ГПК.

Насрещната страна по частната жалба И. Н. И. изразява становище за неоснователност на последната по подробно изложени съображения в отговор вх.

№384428/28.11.2024 г.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в предвидените в ГПК срокове, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащи на въззивно обжалване акт, който е валиден и допустим.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните, приема за установено следното:

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че са родители на малолетните А.И. И., роден на ********* г., и С. И.ва И.а, родена на 23.01.2022 г.

Установява се също така, че с влязло в сила решение от 08.03.2016 г., постановено по гр.д.№ 1196/2016 г. на СРС, ГО, 84-ти състав, е утвърдено споразумението между страните по чл.127, ал.1 СК, като родителските права по отношение на детето А.И. И., роден на 2

********* г., са предоставени за упражняване на майката, при която е определено местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на лични контакти, по силата на който има право да вижда и взема сина си, както следва : всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9:00 часа до 17:00 часа, без преспиване, до навършване на пет годишна възраст от детето, а след това – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 19:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, двадесет дни през лятната ваканция по време на годишния отпуск на бащата, които не съвпадат с отпуска на майката, на четна година през пролетната ваканция, Великденските празници, Коледните празници и именния ден на детето, а през нечетна година през Новогодишните празници, зимната ваканция и за рождения ден на детето. Бащата е задължен да заплаща издръжка на сина си, чрез неговата майка в размер на 150 лв.

С атакуваното решение № 12609/26.06.2024 г. по гр. д. № 45441/202023 г. на Софийския районен съд, 117-ти състав, родителските права над малолетната С. И.ва И.а, родена на 23.01.2022 г., са предоставени за упражняване на майката, при която е определено местоживеенето на детето, отхвърлена е исковата претенция на бащата (по чл.59, ал.9, вр. с чл.127, ал.2, вр. чл.127, ал.1 СК) за изменение на мерките относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето А.И. И., роден на ********* г., определен е следния режим на контакти/съответно изменен режима по решението от 08.03.2016 г. по гр.д.№ 1196/2016 г. на СРС, 84 –ти състав, както следва : бащата има право да взема дъщеря си С. всяка първа и трета събота и неделя от 10:00 часа до 19:00 часа на следващия ден, за пет дни през зимите, включващи Коледните празници през четните години и Новогодишните празници – в нечетните, както и два пъти през летата за по две седмици, а сина си А. има право да взема всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа, както и веднъж за по седмица през летата, заедно със сестра му С.. Определено е бащата да заплаща на дъщеря си С. месечна издръжка в размер на 250 лева, съответно увеличен е размера на присъдената в полза на малолетния А. издръжка с решението по гр.д.№ 1196/2016 г. на СРС, 84 –ти състав от 150 лева на 250 лева месечно, считано от 26.10.2023 г. Разрешено е всеки един от родителите да пътува с децата извън пределите на Република България до страните от ЕС и Великобритания, без съгласието на другия родител, за срок от три години, бащата – веднъж годишно в летния период за контакти с децата, а майката – до три пъти годишно за по десет дни, извън режима на лични контакти на бащата с децата.

Въззивният съд е изслушал въззивникът и въззиваема страна Р. С. М. (въззиникът и въззиваема страна И. Н. И., въпреки указанията и предоставената възможност не се е явил в съдебно заседание за изслушване по реда на чл.59, ал.6 СК), изслушал е детето на страните А., приел е заключението на допуснатата комплексна съдебнопсихологична- психиатрична експертиза, приобщил е към материалите по делото ангажираните доказателства за доходите на М., както и социалните доклади на Д“СП“ – Оборище.

При изслушването от въззивния съд, проведено в съдебно заседание на 16.06.2025 г. по реда на чл.59, ал. 6 СК, Р. М. заявява, че с висше образование, работи като асистент в стоматологичен кабинет, на шестчасови смени (8:00 ч. -14:00 ч. и 14:00 ч. - 20:00 ч.), като 3 предимно работи първа смяна. В грижите за децата споделя, че може да разчита на помощ от родителите си, които живеят в непосредствена близост. Добавя, че през последните около децата не контактуват с баща си изобщо, защото последният не ги търси, включително и по телефона. Сочи, че не възпрепятства контактите на децата с бащата, макар, че смята, че последният не трябва да има контакти с децата, тъй като не е способен да се грижи за тях .

Изразява мнение, че ако на бащата бъде определен режим на лични контакти, той трябва да е супервизиран, в присъствие на социален работник.

При изслушването по реда на чл.15 ЗЗДет., проведено на 24.03.2025 г., малолетният А. (12 годишен) заявява, че живее с майка си и със сестра си в кв.Челопечене. Споделя, че майка му се грижи много добре за него и за сестра му, помага му в усвояването на учебния материал, с нея споделя и радостите и проблемите си. Той пък помага на майка си когато трябва да чисти. Успехът му в училище сочи, че е отличен, а любими предмети са му математика, български език и литература. Има приятели в училище и в квартала, в който живее. Споделя, че се разбира със сестра си С., обича да играе с нея, макар и тя понякога да не го слуша. Заявява, че майка му не пречи на контактите с баща му, но двамата не се виждат. Самият той не желаел да се вижда с баща си, било го страх от него, защото последният злоупотребявал с алкохол и когато пие ставал агресивен. Добавя, че е се е случвало баща му да го обижда, както и да го удря понякога. Дядо му по бащина линия също понякога злоупотребявал с алкохол. С баба си по бащина линия не се виждал. Ако можел да избила, А. заявява, че би избрал да живее при майка си, заедно със сестра си. С баща си не искал да се вижда, но ако трябвало, би желал да се вижда само в събота за около 20 минути.

В хода на извършеното за нуждите на настоящото производство социално проучване от Д“СП“ Оборище, отразено и в представените по делото социално доклади, е констатирано, че първоначалната раздяла на страните е през 2015 г., през 2020 г. последните се събират отново да живеят заедно, и окончателно се разделят в средата на 2023 г. След родителската раздяла между тях липсва коректност и диалогиченост, като е констатирано, че от около две години бащата не осъществява контакти с децата. Установено е, че основните грижи за децата полага тяхната майка, която задоволява базисите им потребности, като помощ и подкрепа тя получава от родителите си. Баща превежда издръжка на децата.

Констатирани са много добри битови условия както в дома на майката, така и в дома на бащата. Отразено е, че майката и двете и деца живеят в триетажна къща собственост на дядото на децата по майчина линия, оборудвана с всичко необходимо за едно домакинство и съобразена с нуждите на децата, в близост до която е къщата, в която живеят родителите на майката. Отразено е, че бащата живее със своите родители в тристаен апартамент.

Жилището се състои от хол, кухня, две спални помещение, баня, тоалетна и перално помещение, като едното спално помещение се ползва от И.. Констатирано е, че жилището е обзаведено, оборудвано с необходимите електроуреди и в него са поддържани добри санитарно-битови условия. По отношение на трудова заетост, работно време и доходи на родителите е посочено, че майката работи на трудов договор в дентална клиника "Оптима 4 дент", на длъжност асистент/администратор и в хода на социалното проучване е съобщила, че получава месечно трудово възнаграждение в размер на около 1200 лв. За бащата е посочено, че работи на трудов договор във фирма "Гранитекс - ИВ" ЕООД на длъжност "оператор машини". Последният е съобщил, че работно му време е от понеделник до петък от 08:00 до 17:00 ч., а осигурителният му доход е в размер на 1800 лв. Констатиран е добър родителски капацитет на майката и изградена емоционална взаимовръзка и стабилност между нея и децата. Връзките баща – дете не са наблюдавани, бащата не е контактувал с децата последните две години. Наред с това са констатирани крайно конфликтни отношения между родителите след раздялата им. В заключение е посочено, че е в интерес на децата е да се отглеждат в сигурна и стабилна семейна среда, като и двамата родители следва активно да участват в грижите за А. и С., да им осигуряват необходимите средства и издръжка. Децата следва да имат възможност за контакти с родителя, на който не са присъдени родителските права, за да се надгражда и запазва емоционалната връзка помежду им, като следва да се има предвид възрастта на децата и необходимостта от присъствието на активна родителска грижа, родителски умения за отглеждането на децата, съобразяване с хранителния режим, необходимостта от сън и хигиена, както и социална интеграция.