Решение № 32 от 02.06.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. П. , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир Г. Ненчев

Албена Г. Палова

Мариана И. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20215200500310 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК. С решение № 260010/13.01.2021 г., постановено по гр.д. № 4613/2019 г. Пазарджишкият районен съд е приел за установено по отношение на Д. С. С., ЕГН **********, от град П., ул."П.Б." № 76, ет.8, ап.22, че съществува вземане на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес па управление град София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 , представлявано от Д.Б.Б., за сумата от 2 590 лв. - главница по договор за потребителски кредит с NaPLUS-14841348 от 10.05.2017 г., което вземане е прехвърлено на ищеца по силата ма Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 01.02.2019 г.до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед № 329/05.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 520/2019 г. по описа на РС-П., като е отхвърлил исковете за разликата от 2 590 лв. до претендираната главница от 3 000 лв., за договорна лихва в размер на 1 714.60 лв. за периода от 20.08.2017 г. до 20.05.2020 г. и за обезщетение за забава в размер на 535.86 лв. за периода от 21.09.2017 г. до 01.02.2019 г.

1

Осъдил е Д. С. С. да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумата от 88.80 лв. разноски по заповедното производство и сумата от 303.40 лв. разноски по исково о производство.

Против така постановеното решение в отхвърлителните му части в законния срок е постъпила въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че е неправилна констатацията на съда, че процесният договор е недействителен на основание противоречие с чл. 11, ал. 1, г. 10 от ЗПК, тъй като в договора било изрично посочено как се формира размерът на ГПР в графа „Параметри и условия". Неправилен бил и изводът на съда, че било налице поведение на кредитодателя, с което поставял кредитополучателя в положение, което го затруднявало да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една клауза от договора и да преценява дали тя създава задължения за допълнителни такси по кредита, което противоречало на изискването за яснота, въведено в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В договора били изрично посочени размерът на кредита, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията", застрахователната премия, общият размер на кредита, такса ангажимент, брой погасителни вноски, месечна погасителна вноска, общата стойност на плащанията, годишният процент на разходите и уговореният лихвен процент /възнаградителна лихва/. Също така в Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, неразделна част от договора, съставляващо Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, било посочено, че ГПР включва общите разходи на потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като самият ГПР бил в размер на 44,03 % - 35 месечни погасителни вноски по 152,50 лева с 30 дневен гратисен период и 34,24 % лихва. Посочено било още, че ГПР се изчислява за всеки конкретен договор за кредит и зависи от избрания лихвен процент, размер на кредита, гратисен период и матуритет /Част III. Разходи по кредита, т. 2 ГПР от Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК/.

Отделно в част II - Описание на основните характеристики на съответния кредит от Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, подробно били посочени всички дължими от потребителя суми.

2

Твърди се още, че граматическото тълкуване на чл. 22 от ЗКП въвеждало основание да се приеме, че санкционната последица недействителност следвало да възниква при кумулативното наличие на едновременното неспазване на всяко от въведените изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 910, ал. 1 чл. 11, поради използвания от законодателя съюз „и" - изразяващ идеята за тясно единство и форма на обединеност, а не различен съюз, предполагащ алтернативност на основанията. Поддържа се също, че посоченият в процесния договор годишен процент на разходите отговарял на въведените в ЗКП изисквания за неговата законосъобразност, а описанието на компонентите му било представено ясно и изчерпателно на потребителя.

Искането е да бъде постановено решение, с което обжалваното да бъде отменено в посочените части, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъдат присъдени следните суми: такса ангажимент в размер на 105 лева съгласно уговореното в т. 2 от Раздел „Условия по договора", където било посочено, че страните се уговарят кредитополучателят да заплати на кредитодателя такса ангажимент в размер на 105 лева срещу задължението на кредитора за сключи договора при фиксиран лихвен процент; уговореното съгласно т. 5 от Раздел „Условия по договора" обезщетение за забава за сумата от 535,86 лева за периода от 20.08.2017 г. до 20.05.2020 г.; уговорената възнаградителна лихва, възлизаща в размер на 1 714.60 лева за периода от 20.08.2017 г. до 20.05.2020 г.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д. С. С. чрез особения представител адв.М. П. от АК-П. с искане решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото писмени доказателства, като взе предвид становищата, изложени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Д.С. ищецът „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е твърдял, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в 3 качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за кредит №PLUS-14841348, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя сумата от 3000 лв. С оглед уговореното в чл.2 от договора кредиторът е заплатил застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията" в размер на 604.80 лв. за сметка на кредитополучателя. Заплатената сума била разпределена в дължимите месечни вноски на договора за кредит. В раздел „Параметри и условия" на договора бил уговорен годишен процент на разходите в размер на 44.03%.

Съгласно чл.З от договора началната датата на изчисляването му била датата на подписване на договора като е посочено, че се приема, че годината има 365 дни. В същият раздел бил посочен и размерът на приложимия лихвен процент, който е 34.24%. Лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и общата стройност на кредита възлизал на сумата от 2 490 лв. С чл.2 от договора кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора и такса ангажимент в размер на 105 лв., срещу която кредиторът фиксирал лихвения процент на срока ма договора при съдържащите се в него условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя на кредита при усвояване на кредита като кредиторът удържал сумата от общия размер на кредита. Кредитополучателят се задължил да върне горепосочените суми в срок до 20.05.2020 г. на 36 броя лавни месечни погасителни вноски, всяка от които по 152.50 лв., дължими съгласно погасителния план, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. В случай на забава за погасяваме на определена вноска кредитополучателят дължал на кредитора обезщетение за забава, съобразно чл.5 от договора за кредит. Предвидено било същата да бъде в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Твърди се, че на 27.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ищцовото дружество бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания №Д-1700142-1/27.07.2017 г. Съгласно пар.1 ал.4 вземанията, предмет на прехвърляне, се определят с Приложение №1 към Рамковия договор.

Предвидено било такова приложение да се изготвя всеки месец. В изпълнение на уговореното на 13.02.2018 г. било подписано Приложение № 1, с което били прехвърлени вземанията по процесния договор, който от своя страна съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на 4 чл.99, ал.З от ЗЗД за извършената цесия от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД чрез упълномощения за това цесионер с уведомителни писма от 16.02.2018 г., от 22.01.2019 г. и 04.11.2019 г., изплатени с известие за доставяне. С оглед преустановяване на плащанията кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл.5 от договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски да събиране на вземането, без да е необходимо съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

Въпреки това на длъжника били изпратени уведомителни писма за предсрочната изискуемост на 16.02.2018 г., 22.01.2019 г. и 04.11.2019 г.

Твърди се, че с оглед извършената цесия и непогасяване от страна на длъжника на горните вземания ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 520/2019 г. по описа на РС-П., като искането било изцяло уважено и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, която му била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Искането е съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за общо за сумата от 5 250.46 лв., от които главница в размер на 3 000 лв., договорна лихва в размер на 1 714.60 лв. за периода от 20.08.2017 г. до 20.05.2020 г., обезщетение за забава в размер на 535.86 лв. за периода от 21.09.2017 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за същите суми.

Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска. Твърди се, че цесията не е съобщена на длъжника, тъй като трите броя уведомителни писма са върнати с отбелязване „непотърсена пратка". Твърди се, че ответникът не бил уведомен за предсрочната изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Волеизявлението на кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост било достигнало до длъжника с 5 връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на особения представител. Твърди се, че процесният договор не отговарял на изискванията на закона за шрифт на договора, поради което същият бил недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Твърди се, че в процесния потребителски договор не било достатъчно да бъде посочен общия размер на ГПК в процентно съотношение - 44.03%, а било нужно да се посочат всички разходи по вид и размер, които формират годишния процент на разходите. На основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК тази клауза била недействителна.

Недействителна до степен на нищожност поради противоречие със закона на основание чл.22 от ЗПК във вр. с ал.1т.9 и чл.10а, ал.4 от ЗПК била и клаузата за годишен лихвен процент. Не били посочени условията за прилагане на лихвения процент по кредита, не били посочени показателите, по които се формира ГФЛ като основен лихвен процент, не били посочени условията за процедурите за промяна на лихвения процент по кредита.