Решение № 3208 от 22.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3208 гр. Пловдив, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330116846 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК 203374133, против С. И. А., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.

415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът С. И. А. дължи на ищеца „АПС Бета България” ЕООД сумата от 127,82 евро (превалутирани 250,00 лв.) - главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен между С. И. А. и „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***, 6,52 евро (превалутирани 12,75 лева) – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода

10.08.2020 г. – 26.10.2020 г. и 52,58 евро

(превалутирани 102,84 лева) – законна лихва за забава за периода 27.10.2020 г.

– 15.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 23.09.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 327/25.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 521/2025 г. по описа на Районен съд – Средец.

В исковата молба се твърди, че на *** между ответника С. И. А. и трето лице - кредитор „Сити Кеш“ ООД бил сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който ответникът получил сума в размер от 250,00 лв., при 1 уговорен фиксиран лихвен процент от 40,05 % и годишен процент на разходите от 49,59 %. Сумата по заема следвало да бъде върната в срок до 26.10.2020 г., когато падежирала последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за заем. Договорът бил подписан при Общи условия и спазване на ЗПК. Сочи се, че сключването на договора било осъществено от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и при спазване изискванията на Закона за потребителския кредит. Вземанията по горепосочения договор за заем били прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***. Излагат се твърдения за уведомяване на длъжника за извършената цесия, като нарочно уведомление е приложено и към исковата молба. Твърди се, че ответникът не е изпълнил поетото по договора за заем задължение, въпреки изтичането на крайния срок за погасяване на заема. Поради неплащане на задължението от длъжника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 521/2025 г. по описа на Районен съд - Средец.

Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящите искове за установяване на вземанията си.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника С. И. А..

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД.

По допустимостта на предявените искове:

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като от материалите на електронно ч.гр.д. № 521/2025 г. по описа на Районен съд – Средец е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК. Следователно предявените установителни искове са допустими и подлежат на разглеждане.

По основателността на предявенияте искове:

За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154 от ГПК, следните правопораждащи факти: наличието на Договор за паричен заем № ***, 2 сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника С. И. А. чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР, с посочените в исковата молба параметри; материалноправната си легитимация на посоченото в исковата молба основание /договор за цесия/; че ответникът е уведомен за извършената цесия, както и изправността на цедента по кредитното правоотношение; размера на предоставената и усвоена по договора сума; настъпил падеж на процесното вземане, както и неговия размер; размера на уговорената възнаградителна лихва; изпадането на ответника в забава по отношение на задълженията му; размера на лихвата за забава.

Не е спорно между страните и в проведеното по делото първо открито съдебно заседание, на което ответникът се явява лично, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между тях, че между ответника С. И.

А. и третото лице „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който кредиторът „Сити Кеш“ ООД е предоставил на ответника сумата в размер на 250,00 лв., която ответникът се е задължил да върне.

Сключването на процесния контракт се установява и от приетия като писмено доказателство по делото Договор за паричен заем № ***, видно от който „Сити Кеш“ ООД, в качеството на кредитор – заемодател, е предоставило С. И. А., в качеството на заемател, заемната сума от 250,00 лв., при ГЛП от 40,05 % и ГПР от 49,59 %, платима на 11 месечни вноски, първата от които в размер на 1,95 лв, а всяка от останалите десет в размер на 26,08 лв.

Крайният срок за погасяване на заема е 26.10.2020 г.

Съгласно чл. 6 от процесния Договор за заем страните са се споразумели договорът за заем да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към Договора за заем.

Според чл. 8 от Договора за заем, в случай че заемателят не предостави в тридневен срок от сключването на договора договореното в чл. 6 от Договора обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 67,25 лв., с начин на разсрочено плащане, посочено в Приложение № 1 към Договора за заем.

От представения по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***, ведно с препис извлечение от Приложение № 1 към него, се установява, че между заемателя „Сити Кеш“ ООД и ищеца „АПС Бета България“ ЕООД е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***, по силата на което процесните вземания са прехвърлени в полза на „АПС Бета България“ ЕООД. Към исковата молба е приложено уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземания съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** до ответника С. И. А..

Настоящият съдебен състав намира, че ответникът е редовно уведомен за прехвърлянето на вземането. Законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, респ. когато същото е приложено към исковата молба, получаване на същата от ответника, ведно с приложенията към нея, обуславя извода, че ответникът е редовно 3 уведомен за цесията. Получаването на уведомлението от ответника по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, който на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде съобразен при решаване на делото (в този смисъл Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о). В процесния случай ответникът е получил копие на приложеното към исковата молба уведомление за извършената цесия, респективно същият е уведомен надлежно за прехвърляне на вземането. Това обстоятелство не се оспорва от ответника. В първото по делото открито съдебно заседание същият изрично заявява, че е получил всички документи по делото.

Не е спорно по делото, че третото лице – заемодател „Сити Кеш“ ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Ответникът С. И. А. е физическо лице, което при сключване на Договора за заем е действало именно като такова. Страните не спорят, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и че е усвоил изцяло заемната сума от 250,00 лв.

Сключеният между ответника и „Сити Кеш“ ООД Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ЗПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Според трайно установената съдебна практика съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, включително за приложението на нормите на чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗПК и чл. 33, ал.

2 от ЗПК, имащи императивен характер (в този смисъл Решение № 59/20.05.2024 г. по т.д. № 2695/2022 г. на ВКС, II т.о.).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, 4 други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя “ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.