Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 590 от 16.10.2026, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 1612/2026
Вид
Решение № 590
Подписан
16.10.2026
Състав
Милена Стоянова Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61 и сл. · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 590 гр. Видин, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20261320101612 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД от Р. В. Т. от гр. ****** против Община Видин.

Твърди се от ищеца, че е собственик на лек автомобил марка ******, с рег. № СВ****НР. Посочва, че на 25.12.2025г. е паркирал автомобила си в гр. ****** на ул. ****** от дясната страна на улицата в посока към центъра на гр. ******. Около 22.00 часа на същия ден е получил обаждане от служители на МВР – Видин, които го информирали, че върху личния му автомобил е паднало дърво, нанасяйки му значителни материални щети. Ищецът веднага отишъл на място, за да види щетите. Посочва, че падналото дърво препречвало цялата улица, движението било временно спряно и пренасочено от служители на МВР – Видин и РДПБЗН. Предприети били действия по премахване на дървото от пътя чрез разрязването му на части.

Поддържа се от ищеца, че при първоначалния оглед на увредения автомобил ищецът забелязал значителна деформация в областта на багажника, задното панорамно стъкло и тавана. Според информация от живущите за падналото дърво били подавани множество сигнали до община Видин с цел безопасното му отстраняване, тъй като представлявало опасност за живота, здравето и имуществото на гражданите.

Ищецът уведомил община Видин за произшествието на 29.12.2025г. На 05.01.2026г. полицейски служители съставили констативен протокол, в който са описани имуществените щети. На 09.01.2026г. бил извършен оглед за автотехническа експертиза на автомобила. От заключението на вещото лице става ясно, че съобразно размера на щетите по автомобила, действителната стойност на същия преди инцидента и цената на ремонта му, степента на 1 увреждане се квалифицира като икономически тотална щета.

Ответната община отговорила с писмо от 15.01.2026г., че дървото не било счупено или с видими дефекти по ствола или кореновата система, които да индикират опасност от падането му. Изкореняването на дървото се дължало на тежката метеорологична обстановка към онзи момент и поради това отказала изплащане на обезщетение.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищеца сумата от 650.00 евро, представляваща главница, предявена като частичен иск от сумата от 5000.00 евро- обезщетение за причинените имуществени вреди на автомобила, подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане. С протоколно определение от 16.09.2026г. по искане на ищеца съдът е допуснал увеличение в размера на иска като същият се счита предявен за сумата от 2530.00 евро.

Ответникът в срока за отговор е оспорил иска по основание и размер. Възразил е по всички фактически твърдения, изложени в исковата молба, включително твърденията, че е налице противоправно поведение или бездействие от страна на служители или органи на ответника, че процесното дърво е било опасно, компрометирано или известно на общината като рисково, както и че ответникът е бездействал по отношение поддръжката на дървесната растителност.

Оспорено е наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдяното поведение или бездействие на ответника и настъпилите вреди. Оспорено е твърдението, че всички претендирани увреждания са причинени именно от описания инцидент.

Оспорен е размерът на претенцията като недоказан и завишен. Не са представени доказателства за реално извършен ремонт, експертна оценка, платежни документи или други доказателства относно действителния размер на претендираните имуществени вреди.

Оспорена е и претенцията за законна лихва по чл. 84, ал. 3 ЗЗД доколкото липсва доказано главно вземане.

Оспорена е доказателствена сила и относимост на представените с исковата молба писмени доказателства. Оспорено е съдържанието и доказателствената стойност на констативния протокол, доклада във връзка с подаденото уведомление, приложените фотоснимки и твърденията относно механизма на настъпване на вредите. Наведени са доводи, че липсват доказателства за състоянието на автомобила преди настъпване на събитието.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебна автотехническа експертиза.

От данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е собственик на процесния лек автомобил марка ******, с рег. № СВ****НР, 2 което е видно от свидетелство за регистрация, част І, изд. от МВР.

От представения констативен протокол от 05.01.2026г., изд. от РУ – Видин за извършена проверка на процесния лек автомобил, се установява, че на същия е счупен заден панорамен прозорец изцяло, деформиран багажен отсек и нараняване на боята на детайла, деформиране на тавана на автомобила и нараняване на боята на детайла.

От представен доклад от Община Видин от 07.01.2026г. е видно, че във връзка с подадено от ищеца уведомление, входено в общината на 29.12.2025г. за нанесени щети на автомобила, причинени от паднало дърво, е извършен оглед на същия, констатирано е, че щетите отговарят на изложеното от ищеца и отразено в протокол, съставен от служители на общината. В изготвения протокол, служителите на общината са констатирали деформациите по лекия автомобил. В отговор на уведомлението от ищеца за нанесените щети, Община Видин е посочила, че падането на дървото е настъпило при извънредна и силно усложнена метеорологична обстановка, характеризираща се с интензивен и продължителен снеговалеж.

Посочено е, че вследствие на това, тежестта на короната на дървото рязко се повишила, съчетано с типичния за израсли дървета по тротоари близко до сгради наклон, висока степен на овлажняване и натоварване на почвата, довели до внезапно изкореняване на дървото.

Същото не било счупено и не са установени външно видими дефекти по стъблото или кореновата система, които да индикират предварително съществуваща опасност. До инцидента, в общината не са постъпвали сигнали по отношение на опасността на процесното дърво. Ответната община е приела, че е налице непреодолима сила – обстоятелство от извънреден характер.

Разпитаните по делото свидетели Б. Т. и И. К.– преки очевидци на събитието потвърждават изложеното в исковата молба, а именно, че автомобилът на ищеца е бил паркиран на ул. ****** II вдясно в посока към центъра в гр. ******. Свидетелите посочват, че на 25.12.2025г. вечерта празнували заедно с ищеца Коледа, били на трапезата, когато чули шум, сирени, резачка. И двамата свидетели поотделно видели, че дърво е паднало върху автомобила на ищеца. Тъкмо завалял мокър сняг. Дървото не можело да бъде преместено и поради това от пожарната започнали да го режат. Свидетелите посочват, че автомобила на ищеца бил деформиран, дървото е паднало върху задния капак, задното стъкло, задната врата, които били смачкани. Свидетелят Т. посочва, че преди един-два месеца било рязано съседно дърво.

Съдът дава вяра на свидетелските показания като обективни, логични и непротиворечащи на останалите доказателства по делото.

Вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза е дало заключение за пазарната стойност на автомобила, която възлиза на 2530.00 евро. Посочило е, че стойността на ремонта възлиза на 4097.28 евро като при определянето й е отчетена степента на амортизация на автомобила. Вещото лице е посочило, че размерът на щетите значително надвишава 85% действителната стойност на автомобила, поради което е налице тотална щета. Размерът на обезщетението се определя на 85 % от действителната стойност на автомобила при останали годни части втора употреба. Така, размерът на обезщетението 3 възлиза на 2150.00 евро.

Според приетото заключение, повредите и деформациите по лекия автомобил отговарят на описания механизъм на причиняване. От техническа гледна точка, имуществените вреди, нанесени на автомобила се намират в причинно-следствена връзка и са получени по посочения начин и механизъм.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на едно лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на възложената му работа. За успешното провеждане на иска следва да се установят елементите на сложния фактически състав на института на непозволено увреждане, а именно да е налице противоправно деяние /действие или бездействие/, в резултат на това деяние да са причинени вреди, вредите да са причинени виновно и да е налице причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. Отговорността на ответника би могла да бъде ангажирна при положение, че бъде установена причинната връзка между противоправното и виновно поведение и настъпилият вредоносен резултат – Решение № 166 от 10.03.2010г. на ВКС по гр.д. № 4284/2008г. ІV г.о., ГК, докладчик съдията М. Ф., представляващо задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК.

Поддържането на декоративната растителност в рамките на населените места е задължение на съответната община съгласно чл. 61 и сл. от ЗУТ, която, чрез своите служби и длъжностни лица, следва да вземе мерки състоянието на последната да не застрашава живота и здравето на гражданите. В случая е безспорно, че настъпилият инцидент се дължи на паднало дърво. Налице е бездействие на длъжностните лица от ответната община, които отговарят за поддържането на декоративната растителност, което с оглед настъпилите последици следва да се прецени като противоправно.

Неоснователно е твърдението на ответника, че падането на дървото е вследствие на непреодолима сила – обилен снеговалеж.

Съгласно т.10 от Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС, собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, се освобождават от отговорност за причинените от нея вреди, когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила.

За да се окачестви едно събитие като непреодолима сила е необходимо, не само то да е настъпило, но и неговото настъпване да не може да се вмени във вина на длъжника.

Природните бедствия са случайни по своя произход, чието настъпване ответникът не е в състояние нито на предвиди, нито да предотврати, затова те представляват непреодолима сила. От данните по делото не се установява в момента на падането на клона да са били налице атмосферни условия от извънреден и непредвидим характер. Напротив, установи се, 4 че събитието е настъпило на 25.12.2025г. – на Коледа когато е обичайно и напълно очаквано да има снеговалеж. Ответната община не проведе главно и пълно доказване на възраженията си за наличие на извънредна метеорологична обстановка, нито по делото са налични данни, които да индикират такива обстоятелства. Непреодолима сила щеше да е налице, ако е било обявено бедствено положение поради някакви природни катаклизми, но данни в такава насока липсват.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД, което ангажира отговорността на ответната Община Видин.

При това положение, съдът намира, че ответникът ще следва да обезщети ищеца за причинените имуществени вреди върху лекия му автомобил, вследствие на падналото върху него дърво.

От приетата по делото автотехническа експертиза, се установи, че щетите върху лекия автомобил надвишават с повече от 85% пазарната му цена и е налице тотална щета.

Размерът на тази щета според заключението е 2150.00 евро. При определяне на този размер вещото лице е взело предвид и обстоятелството, че са останали годни части втора употреба.

Ищецът ще следва да бъде обезщетен с тази сума, като исковата претенция до пълния претендиран размер ще следва да се отхвърли като неоснователна.