Решение № 234 от 12.08.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. гр. Хасково, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20225640200276 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от М. О. Е., от гр.Хасково, чрез адв.И Г. И., против Наказателно постановление № 22-1253-000197/07.02.2022г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. Твърди се, че в НП било описа на неточна фактическа обстановка. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Явява се и адв. И. Г. И., който поддържа жалбата и излага подробни доводи относно, най-вече отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.

Твърди се, че жалбоподателят е бил във влошено здравословно състояние и подсъзнателно отказал пробата за алкохол. Излагат се доводи, че страда от диабет и състоянието му може да се дължи и на падане или увеличаване на кръвната захар. Поддържат жалбата и искат съда да отмени атакуваното НП.

Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема становище по жалбата. С придружителното писмо с което е изпратена преписката, се прави искане съдът да не уважава жалбата и ако отмени НП, се правят възражения за прекомерност.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

С атакуваното в настоящото производство НП на Началник СПП на ОДМВР-Хасково, на жалбоподателя са наложени следните наказания: на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДв.П - глоба в размер на 200 лв., на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П - глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на осн.чл.183, ал.1, предл.1,2 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв. и на осн.чл.183, ал.1, предл.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв.

Съдът след като прецени доказателствата по делото установи следната фактическа обстановка. На 09.01.2022г. жалбоподателят бил работа в борса „Марица“ . Около 18-18.30 часа, той претърпял малък инцидент, като се подхлъзнал и паднал в тоалетната. При това падане се наранил на лицето, от които рани течала кръв. Св.Б. Р. И., който бил и работодател на жалбоподателя, намерил спирт и почистил раните. След това жалбоподателят казал, че нараняванията не са сериозни, нищо му няма и отказал да бъде извикана линейка. Отказал и да бъде откаран до домът му от св. Б. Р. И. и св.Р. Ш. М., който също бил в горната база по това време. Така жалбоподателят около 18.30 часа се качил на личният си автомобил „Ф. Г.“ с рег.№ ********** и потеглил от борса „Марица“.

Около 19.30-19.40 часа на 09.01.2022г., дежурните по това време св.Т. И. П. и А. К.

А. и двамата автоконтрольори в СПП при ОД МВР-Хасково, били изпратени от дежурния на ПТП станало на пътя от гр.Хасково за с.Минерални бани. Там на път 3-ти клас№806, на около 200 метра от разклона за с.Въгларово в посока с.Минерални бани, в ляво извън пътя, по посока на движението установили лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.№ *************. до него бил и жалбоподателя, който бил и собственик на автомобила. На место св.Т. И. П. и А. К. А. установили, че жалбоподателят е сам в автомобила, като последният залитал и миришел на алкохол. При извършената проверка на место жалбоподателят не представил СУМПС и контролен талон към него, както и талон за регистрация на автомобила. На место полицейските служители поискали от жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер 7410 с № ARDN 0091, за употреба на алкохол, но жалбоподателят М. О. Е. отказал да бъде изпробван с техническото средство. В тази връзка му бил издаден талон за изследване №082358, който талон жалбоподателят отказал да подпише. Отказът бил удостоверен от св.И. Н. К.. За горните нарушения включително и за реализираното ПТП на жалбоподателя бил съставен АУАН в който нарушенията са квалифицирани по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на осн.чл. чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П , на осн.чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП. акта е предявен на жалбоподателя, но последният е отказал да подпише акта и да получи екземпляр като това отново е удостоверено от св.К.. по АУАН няма направени възражения.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП. Описаната в НП фактическа обстановка изцяло отговаря на тази описана в текстовата част на АУАН. Нарушенията са квалифицирано от административно-наказващия орган както в АУАН.

Като свидетели по делото са допуснати св.Т. И. П., А. К. А., св.И. Н. К., св. Б. Р.

2

И. и св.Р. Ш. М.. Първите трима свидетели поддържат изцяло изнесеното в АУАН, относно установените нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на АУАН на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на тези свидетели относно обстоятелствата, свързани с процесната проверка и със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

По отношение на показанията на св. Б. Р. И. и св.Р. Ш. М. съдът също кредитира показанията им относно фактите възприети в описаната по-горе фактическа обстановка и по-скоро по отношение на падането на жалбоподателя и след това потеглянето му с процесният автомобил.

По делото е назначена съдебно медицинска и изготвено по нея заключение от което е видно, че :

Възможно е внезапни промени в стойностите на кръвната захар, особено при страдащи от захарен диабет, да доведе до промени в съзнанието, загуба на равновесие и падане на терена. Това се случва по-често при падане на стойностите на кръвната захар под определената норма.

М.Е. пада в банята в резултат на подхлъзване, както самият той твърди. След падането се движи самостоятелно и има напълно адекватно поведение. В този смисъл не може да се твърди, че е бил дезориентиран в резултат на травмата в областта на главата, от промяна в стойностите на кръвната захар, или от комбинация на двата фактора.

Няма причина М.Е. да е бил лишен от памет дори и за кратко време, за времето след инцидента.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП - Чл. 20. Ал. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДв.П действаща към датата на нарушението – чл.174, ал.( (3) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и 3 вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Съгласно чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП - Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:

Т.1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него;

Т.2. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке;

Разпоредбата на чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП гласи - (2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Разпоредбата на чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП гласи - Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който:

1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.) не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;

Следователно, деянията, за които са наложени глоби на жалбоподателя и е лишен от правото да управлява МПС са обявени от закона за наказуеми с административна санкция.

Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН са описани конкретно точно и ясно установените нарушение. Тук изрично следва да се посочи факта, че по отношение на първото нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП изрично е посочено, че се касае за дъждовалеж и мокър асфалт, което са условията с които не се е съобразил жалбоподателя при избиране на скоростта на движение. Подробно са описани и останалите нарушения от към обективните и субективните им елементи на съответните състави. Посочени са всички реквизити с оглед място, дата начин на извършване на нарушенията и обстоятелствата при които това е станало. Посочени са и законови разпоредби, под които са подведени описаните нарушения.

АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, които са присъствали при извършването и установяването на нарушенията, а именно св.Т. И. П., А. К. А., а св.К. е присъствал при съставянето на АУАН и отказа на жалбоподателя да подпише акта и съответно талона за изследване. Акта е издаден от компетентен орган в кръга на неговата компетентност. Предявен е на жалбоподателя и последният е отказал да го подписал което е удостоверено както вече бе посочено от св.К.. Затова и съдът намира, че при съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения които да водят до отмяната на НП. В случая и НП също съдържа всички изискващи се реквизити по чл.57 от ЗАНН, издаден е от компетентен орган в кръга на правомощията. В НП е описана пълно и точно 4 фактическата обстановка и обстоятелствата при които са извършени нарушенията. Посочени са датата и мястото на извършването. Съдът намира, че описаните в АУАН и НП нарушение с думи съответстват на дадената им правна квалификация. Или описанието на нарушенията с думи в НП отговарят на тяхната правна квалификация и приложената санкционна разпоредба. Затова и съдът намира, че НП е издадено при спазване на процесуалните правила.

По същество съдът намира, че жалбоподателят е извършил описаните в НП нарушения. Тук следва да се посочи, че съдът не споделя доводите на процесуалният представител на жалбоподателя, адв.И., че жалбоподателят подсъзнателно е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, както и че неговото моментно състояние е било повлияно по някакъв начин от падането му в база „Марица“ или пък от падането или повишаване на кръвната захар. Според съда видно от изготвеното заключение по съдебно медицинската експертиза, а и от показанията на св.Т. И. П., А. К. А. и св.И.К., които съдът изцяло кредитира и които са непротиворечиви и се подкрепят от заключението на експертизата, по никакъв начин не може да се приеме, че жалбоподателят е бил във влошено здравословно състояние, което е предопределяло неговите действия и той едва ли не, не е знаел какво върши. Такива изводи не могат да бъдат направени по делото с оглед общата преценка на доказателствата. Нито св.Т. И. П., А. К. А. и св.И.К. твърдят, жалбоподателят да е бил във видимо лошо здравословно състояние, нито пък действията на самия жалбоподател говорят за това. Напротив той отказва помощ от св. Б. Р. И. и св.Р. Ш.