Решение № 2142 от 14.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2142 гр. Варна, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20223110110449 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от “*” ООД, ЕИК *, гр. *срещу К. П. Н., за приемане за установена дължимостта на сумата от 560,78 лв., претендирана като стойност на В и К услуги, начислени, на осн. чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи в хипотезата на отсъствие на индивидуален водомер за обект, находящ се в гр. *, за периода от 08.08.2019 г. до 10.03.2022 г., във връзка с която са издадени 31 броя фактури за времето от 10.09.2019 г. до 11.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 68,98 лв. за периода от 10.10.2019 г. до 20.03.2022 г., за които суми е издадена заповед № 1838/24.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 3641/2022 г. на ВРС.

В съдебно заседание производството по делото е частично прекратено след оттеглянето на исковете по отношение на сумите от 198,94 лв. главница за периода 11.05.2020 г. – 10.03.2022 г. и сумата от 40,86 лв. обезщетение за забава за периода 10.07.2020 г. – 20.03.2023 г.

В исковата молба ищецът „*“ ООД твърди, че е изправна по облигационното отношение страна, като в качеството си на В и К оператор е доставил на ответника К. Н. водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. * за периода от 08.08.2019 г. до 10.03.2022 г., във връзка с която са издадени 31 броя фактури за времето от 10.09.2019 г. до 11.03.2022 г., чиито размер е остойностен по реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи в хипотезата на отсъствие на индивидуален водомер. Ответникът самоволно е отстранил монтирания водомер с друг, който не е пломбиран и чиито показания, не могат да установят реалното потребление на В и К услуги. Затова, В и К операторът е начислил за плащане по 5 куб.м. месечно, чиято стойност за посочения период, ответникът не е заплатил.Правният интерес от предявяване 1 на установителния иск ищецът обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 415, ал. 1, т.

1 ГПК.

Извън срока по чл. 131 ГПК, ответникът К. Н. е депозирал писмен отговор, в който признава, че е демонтирал водомера си и е поставил нов, който не е пломбиран, тъй като работното време на ответното дружество не е съобразено с това на ищеца. Оставените показания за инкасатора не са взети предвид от оператора. Признава, че е потребил по 2 куб.м. месечно В и К услуги, които е готов да заплати. Оспорва останалата част от начислените услуги, които не е потребил, тъй като живее сам, а през лятото апартаментът му е необитаем.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, доколкото ответникът не се явява за обективиране в протокола на сключената извънсъдебна спогодба.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

По делото са представени Общите условия за предоставянето на „В и К” услуги на потребителите от „В и К оператор”: „*” ООД, заедно с решения на КЕВР за одобрени цени за услуги, ведно с два броя обяви.

Представена е по делото справка за недобора на частен абонат с кл.№ 1503837 - К. П.

Н. от 08.08.2019 г. – 20.03.2022 г.

От изслушаното по делото заключение на вещото лице Я. Л. по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е осчетоводена дължимостта на сумите от 560,78 лв. главница и след изчисляване обезщетението за забава е в размер на 69,08 лв. Вещото лице е изчислило за 5 куб.м. месечно, че количеството вода е 155 куб.м. на стойност 497,96 лв. главница и лихва за забава от 57,89 лв.

Представена е молба с обективирана в нея спогодба, която има силата на установителен договор между страните. В същата ответникът е признал неизгодни за него факти, че дължи сумата в размер на 361,84 лв. за ВиК услуги за периода 11.05.2020 г. – 10.03.2022 г. и сумата в размер от 28,12 лв. обезщетения за забава за периода 10.07.2020 г. – 20.03.2022 г., ведно със законната лихва от 23.03.2022 г., както и държавни такси. Същите следва да се вземат предвид от съда.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, с който се търси съдебно установяване на дължимостта на вземанията, претендирани от ищеца „*” ООД от страна на ответника К. П. Н. за ВиК услуги и обезщетение за забава.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че в качеството си на В и К оператор е предоставил на ответника, в качеството на потребител В и К услуги, при публично известни Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила в едномесечен срок от датата на тяхното публикуване в един централен и местен ежедневник, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с абонатен номер 1503837; самоволното отстраняване от ищеца на монтирания водомер с друг, който не е пломбиран; размерът на заявената претенция, изчислена в хипотезата на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи; изпадане в забава и размера на всяко обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва. Ответникът е следвало да докаже своите възражения, от които черпи изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда 2 за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

В конкретната хипотеза от страна на ответникът не се оспорва обстоятелството, че има качество на потребител на „В и К” услуги на процесния имот, а и за процесния период.

Не се оспорва, че водомерът е сменен, но не е пломбиран от дружеството, доколкото ответникът не е подал молба за това и не е осигурил достъп. Възраженията на ответника по отношение на това, че работното време на дружеството на съвпадало с неговото, че не е живял в имота, че не са съобразени собствените му отчитания и че не е изразходвал такова количество вода, са неотносими. В тази връзка и ищецът е остойностявал ВиК услуги съобразно правилата по Наредбата, а не съобразно реално потребление. Представена е извънсъдебна спогодба между страните, в която ответникът признава дължимостта на претендираните суми, които са и осчетоводени надлежно, предвид заключението на вещото лице.

В заключение ответникът дължи претендираните суми, поради което предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора разноските следва да се възложат в тежест на ответника.

Ищецът е сторил разноски в размер на 75 лв. (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение) в заповедното производство и в размер на 290 лв. (държавни такси и депозит за вещо лице) в исковото производство. Съдът определя и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 200 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът К. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДЪЛЖИ на ищеца „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 361,84 лв. /триста шестдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки, представляваща главница по партида с аб. № 1503837, за периода от 11.05.2020 г. до 10.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението /23.03.2022 г./ до окончателното погасяване на задължението и сумата от 28,12 лв. /двадесет и осем лева и дванадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2020 г. – 20.03.2022 г., всички суми, дължими във връзка с фактурирани ВиК услуги, по аб. № 1503837, за обект, находящ се на адрес: гр. *, за които суми е издадена Заповед № 1838 от 24.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3641/2022 г. на ВРС.

ОСЪЖДА К. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. * , ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща сторени от заявителя разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА К. П. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. * , ДА ЗАПЛАТИ на „В*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 490 лв. /четиристотин и деветдесет лева/, представляваща сторени от ищеца разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца в заявлението банкова сметка в „ЦКБ“ АД с IBAN: *.

3

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4