Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10947 от 05.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 857/2026
Вид
Решение № 10947
Подписан
05.06.2026
Състав
ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386 · Кодекс за застраховането
  • чл. 399 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 10947 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20261110100857 по описа за 2026 година

РЕШЕНИЕ

05.06.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Петя Славова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 857/2026 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗАД „АР“ АД срещу ЗАД „ОЗе“ АД, като се твърди, че на 18.01.2021 г., около 10:00 ч. в гр. Девня, в промишлената зона, на паркинга на „Солвай соди“, било настъпило ПТП с товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, рег. № В **** РС, като при маневриране на паркинга настъпил удар с паркиран автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтър“, рег. № В **** НК – по който били нанесени вреди, а причината било виновното и противоправно поведение на водача на другия автомобил..

Поддържа, че за ПТП-то е съставен двустранен констативен протокол. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтър“, рег. № В **** 1

НК била налице валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0308097, с период на застрахователно покритие от 17.12.2020 г. до 16.12.2021 г. Излага съображения, че с оглед ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 13021030100309 по която на собственика на увредения автомобил била изплатена сумата от 2213,67 лева, представляващи застрахователно обезщетени и били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева.

Инвокира доводи, че гражданската отговорност на виновния водач към момента на процесното ПТП е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че с плащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател.

Поддържа, че е поканил ответника да заплати претендираното регресно вземане, но последният не бил изпълнил задълженията си, поради което изпаднал в забава и дължал и мораторна лихва в размер на 290,19 лева за периода от 13.01.2023 г. до 13.01.2026 г. Навежда доводи, че с уведомление за прихващане с насрещната страна били извършили погасяване, като оставала дължима сумата от 719,76 лева. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се претенцията се оспорва и се сочи, че със сумата от 1508,91 лева изцяло е погасено дължимото регресно вземане за застрахователно обезщетение, както и сторените обичайни ликвидационни разходи. Излага подробни съображения, че спорът в случая е по размера на претендираното вземане, като прави подробна обосновка от правна страна как следва да се определи дължимото обезщетение, както и извод, че ищецът претендира регресно вземане в завишен размер. Иска отхвърлена на претенциите. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) на 18.01.2021 г., около 10:00 ч. в гр. Девня, в промишлена зона, на паркинг на „Солвай Соди“ водачът на товарен автомобил марка 2

„Ивеко“ с рег. № В **** РС, при извършване на маневра на паркинга ударил паркиран лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтър“ рег. № В **** НК; 2) към момента на инцидента за лек автомобил „Фолксваген“, модел „Крафтър“ рег. № В **** НК имало валидно сключена с ищеца застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 0306Х0608097; 3 ) към момента на процесното ПТП при ответника е било налице застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите досежно товарен автомобил марка „Ивеко“ с рег. № В **** РС; 4) с оглед настъпилия инцидент при ищеца била образувана ликвидационна преписка (именувана „щета“) № 13021030100309, като било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2213,67 лева с платежно нареждане от 08.02.2021 г. в полза на собственика на увредения лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтър“ рег. № В **** НК, а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 5) че с писмо от 28.04.2021 г. ищецът е предявил регресна претенция за заплащане на сумата в общ размер на 2228,67 лева, включваща заплатено обезщетение и ликвидационни разноски, като ответникът бил извършил извънсъдебно прихващане за сумата от 1508,91 лева, като останал неплатен остатък в размер на 719,76 лева.

Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

Представено е Двустранен констативен протокол от 18.01.2024 г., като в същият е описан следния механизъм на ПТП на 18.01.2021 г. в гр. Девня е настъпило ПТП между товарен автомобил „Ивеко Дейли“, рег. № В **** РС и товарен автомобил „Фолксваген Крафер 2,5 ТДИ“, рег. № В **** НК, като автомобила „Ивеко Дейли“, рег. № В **** РС се движи на територията на паркинг на фирма „СС“, където водачът предприема маневра за паркиране, при която настъпва ПТП с паркиран пред него товарен автомобил „Фолксваген Крафер 2,5 ТДИ“.

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В случая механизма на ПТП-то не е спорен между страните, като обстоятелството е отделено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.

Прието е заключението на САТЕ и повторна САТЕ. От заключението на САТЕ се установява, че механизма на процесното ПТП е следния: на 18.01.2021 г. в гр. Девня е настъпило ПТП между товарен автомобил „Ивеко Дейли“, рег. № В **** РС и товарен автомобил „Фолксваген Крафер 2,5 ТДИ“, рег. № В **** НК, като автомобила „Ивеко Дейли“, рег. № В **** РС се движи на територията на паркинг на фирма „СС“, където водачът предприема маневра за паркиране, при която настъпва ПТП с паркиран пред него товарен автомобил „Фолксваген Крафер 2,5 ТДИ“. Експертът е установил, че в следствие на ПТП-то са настъпили имуществени вреди по „Фолксваген Крафер 2,5 ТДИ“ ляв фар, предна броня, преден ляв калник, които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то. Направен е извод, че стойността необходима за възстановяване на увредения товарен автомобил „Фолксваген Крафер 2,5 ТДИ“ на базата на средни пазарни цени към датата на инцидента е в размер на 3378,91 лева, респ. 3664,16 лева, съответно, че обичайните ликвидационни разходи са в размер между 15,00 лева и 25,00 лева.

В о. с. з. от 09.04.2026 г. експертът е изяснил, че средните пазарни цени се определят като се вземе предвид официалния представител и алтернативните доставчици. В процесния 3 случай за всеки от детайлите се предлагали както оригинални такива, така и алтернативни части, като стойностите следвало да се осреднят. Посочено е, че при всяка експертно изследване се ползват като база множество доставчици, за което имало специализиран софтуер – Pit Max Auto, като частта се намирала по номер на оригиналния дейтал. Също така се ползвал и софтуер Audatex, който бил специализиран за оценка на вреди по превозни средства

От заключението на повторната САТЕ се изяснява, че механизма на ПТП-то е следния: на 18.01.2021 г., около 10:00 ч. в гр. Девня на паркинга на завод „СС“, водачът на МПС „Ивеко Дейли“, рег. № В **** РС, при маневра за паркиране с предната лява габаритна част – ляв фар и предна декоративна решетка, реализира удар в предната габаритна част на паркирания микробус „Фолксваген Крафтер“, рег. № В **** НК, настъпил в ляво, като в пряка причинно-следствена връзка с това са увредени: предна броня, ляв фар, преден ляв кални, рамка радиатор и други. Експертът е уточнил, че средната пазарна стойност за възстановяването на процесното МПС към датата на ПТП-то е в размер на 2008,27 лева, като са обичайните ликвидационни разходи са в размер на 15,00 лева, като е уточнено, че размера на последните варира между 10,00 лева и 25,00 лева.

В о. с. з. от 14.05.2026 г., вещото лице по повторната САТЕ е поясни, че разминаването между цените с първоначалното заключение касаело разминаване в цените на частите, което били възприели експертите, както и цената на труда, която по първоначалното заключение била 24,00 лева с ДДС, а самият той бил възприел и определил цена от 18,00 лева. Уточнено е, че освен това пазарните цени определени от първоначалното заключение били резултат от механично аритметично сборуване на цените и разделянето им на двете, каквито цени на пазара не може да се намерят.

Настоящият съдебен състав, като извърши преценка на заключенията на САТЕ и повторната САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че в основната си част по отношение на механизма на ПТП-то, както и вреди по процесния лек автомобил, които са в причинно-следствена връзка с ПТП-то двете заключения се припокриват, вкл. и в частта за обичайните ликвидационни разходи, поради което в тази част следва се кредитират и двете заключения, тъй като са извършени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото не се установява експертите да са заинтересовани от изхода на правния спор или да са заинтересовани.

Основният спорен момент, вкл. с оглед оспорването на първоначалното заключение на САТЕ е въпросът как и по каква методика вещите лица са определили стойността на средните пазарни цени.