Решение № 283 от 12.11.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Монтана, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20241600500346 по описа за 2024 година

Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на П. С. от гр. *, В. Х. , поставен под пълно запрещение, действащ чрез настойник Л. Х. – С.и Л. Х. С. от гр. *, подадена чрез пълномощник адв. Н. Ч против решението на РС Лом № 71/01.04.2024г., постановено по гр. дело № 1039/2022г. по описа му, с което съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от жалбоподателите срещу „П.Г.“ ООД гр. *, Р.

С. от село *и Х.Н. от гр. *иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС за допускане изкупуването от ищците на недвижимите имоти , предмет на договор за продажба, сключен на 21.05.2008г. , материализиран в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, нот.дело № */2008 г. на нотариус Д.М., с район на действие Районен съд – Лом и е разпределена отговорността за разноски.

Твърди се във въззивната жалба , че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение процесуалните правила. Изложени са доводи, че съдът при постановяване на решението е нарушил многократно нормите на чл. 131 ГПК, приложил служебно начало, взел предвид неприети в производството доказателства, на които основал решението си. В нарушение на процесуалните правила съдът се е позовал на изложени в молбата за отмяна на решенията по гр.дело № 471/2018г. на РС Лом и писмената защита пред ВКС обстоятелства, без от страна на ответника П.Г.ООД да е налице позоваване на тези обстоятелства. Излага съображения за основателност на исковата молба, липса на надлежна покана по смисъла на чл. 33,ал.1 ЗС от продавача Г.С., като самият продавач не е знаел за сделката, представляван по същата от пълномощник. В нарушение на процесуалните правила е приобщено изп.дело № 7/2020г. с твърдения, че същото не е част от гр.дело № 1

270/2022г. на РС Лом, като не е съобразил, че от данните по изп.дело не следва извод за узнаване на сделката от наследодателя на ищците Б.Х.. Твърди се процесуално нарушение при допускане гласни доказателства по делото. Развива съображения относно приложените по делото нот.покана , констативен протокол и обратна разписка като неистински документи и допуснати от съда нарушения относно доказателствените искания на ответника П. Г. ООД.

Излага доводи за компрометирани писмени и гласни доказателства по делото, неправилни действия на съда относно оспорената обратна разписка, като са оспорени всички изложени от съда мотиви в обжалваното решение с твърдения за пристрастност и субективизъм при преценка на доказателствата. Твърди се, че ищците са узнали за сделката с връчване препис от исковата молба по делбеното дело на 01.04.2022г., като искът им е предявен в предвидения в закона двумесечен преклузивен срок и от страна на ответниците не е проведено доказване за пропускане на този срок . Относно скиците от 2014г. поддържа, че са заявени и получени от арендатора на земеделските земи във връзка със сключване на аренден договор с Б.Х., поради което и не се установява знание за сделката към 2014г. , като липсват доказателства скиците да са получени лично от наследодателя им. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна П.Г. ООД, чрез пълномощник адвокат Р. Б. , с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата с твърдения, че че решението на РС Лом е правилно като краен резултат. Излага съображения, че правото на изкупуване е възникнало за Б. Х. на 21.05.2008г./датата на сделката/ и не е предявено от него до смъртта му на 22.09.2021г. , като неговите наследници не са били съсобственици на имота към датата на сделката и нямат право на изкупуване. В тази насока цитира съдебна практика. При условията на евентуалност поддържа, че Б.Х. е узнал за сделката на 10.07.2014, когато лично е получил 7 броя скици , в част от които П.Г. ООД е посочено като съсобственик с данни за документ на собственост , като не се е възползвал от правото да предяви иск за изкупуване . Позовава се и на молбата за отмяна по приложеното гр.дело № 4544/2021г. , подадена от Б. Х., в която е посочил, че на 23.06.2021г. е получил ПДИ по изп.дело № 7/2020г. , от която е разбрал, че е съсобственик и не е предявил иска в двумесечния срок. Евентуално се поддържа наличие на надлежно връчена покана по смисъла на чл. 33,ал.1 ЗС.

Въззиваемите Р. С. и Х. Н., конституирани в процеса като ответници на мястото на починалия в хода на делото ответник Г.С. , не изразяват становище по жалбата, при редовно връчен им препис от същата, като не се явяват и в съдебно заседание.

Във въззивното производство не са допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК , приема следното:

Предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното от първостепенният съд решение № 71/01.04.2024г., с което е отхвърлен предявения от жалбоподателите иск с правно основание чл. 33,ал.2 от Закона за собствеността / ЗС/ за допускане изкупуване на недвижимите имоти , предмет на договор за продажба, сключен на 21.05.2008г. , 2 материализиран в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, нот.дело № */2008 г. на нотариус Д.

М., с район на действие Районен съд – Лом.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо постановено.

Развитите в отговора на жалбата от П. Г. ООД съображения, че искът е предявен от ненадлежни страни, които нямат право на изкупуване като наследници на съсобственика към датата на сделката и като такъв е недопустим, са относими към материално правната легитимация на ищците, а не към процесуалната такава. Страни по гражданско дело са лицата, от чието име и срещу които се води делото, като ищците, жалбоподатели в настоящето производство, са подали искова молба с твърдения, че са носители на право на изкупуване като наследници на Б.С., от които твърдения се обосновава и активната им процесуална легитимация. Дали предявеното с иска право съществува и искът е предявен в предвидения я закона двумесечен срок е въпрос, относим към основателността на иска и подлежи на преценка по съществото на спора.

Практиката на ВКС е последователна, че срокът по чл. 33,ал.2 ЗС , макар да е преклузивен, не е по допустимост на иска, а по неговата основателност. За неговото спазване, при спор между страните, следва съдът да се произнесе с решението, с което да признае или да отрече потестативното право, предмет на иска по чл.33, ал.2 ЗС. В този изричен смисъл е изобилната практика на ВКС, част от която е обективирана в следните съдебни актове: определение №68 /18.02.2011 г., ч.гр.д. № 48/2011 г., ВКС, II г.о., определение № 309/ 04.07.2011 г., по ч.гр.д. № 291/2011 г., ВКС, II г.о., определение № 519/31.10.2011 г., по ч.гр.д. № 354/2011 г., ВКС, I г.о., определение № 329/06.10.2008 г., по ч.гр.д. № 1543/2008 г., ВКС, IV г.о., определение № 413 от 20.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 158/2010 г., I г. о., ГК, Определение № 300 от 7.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 290/2010 г., II г. о.определение от 08.07.2016 г., ч.гр.д. № 7089/2013 г., ВКС, I г.о. и др.

При преценка правилността на решението, предвид поддържаните във въззивната жалба доводи в тази насока, съдът приема следното:

От фактическа страна безспорно е установено по делото, че ищците са законни наследници на Б.С., починал на 22.09.2021г. .

На 21.05.2008г. в нотариална форма е сключен договор, с който Г.С., чрез пълномощник Л.П., прехвърлил на П.Г.ООД, представляван от пълномощник Л.П. право на собственост върху 1/2 идеална част от земеделски имоти в землището на село *, община *, представляващи - нива с площ 8.158 дка , имот № *, нива с площ 11.681 дка , имот № *и пасище, мера с площ 4.017 дка, имот № *, всички по картата на землището срещу заплащане на сумата 4174.45 лева продажна цена. Безспорно е също така, че към датата на тази сделка имотите са били съсобствени между братята Г.С. и Б.С. при равни права.

Условие за сключване на тази сделка при наличие на съсобственост съгласно чл.

33,ал.1 ЗС е съсобственикът Г.Х. да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на съсобственика си Б.Х. да закупи имотите, предмет на сделката при същите условия, както и да декларира писмено пред него, че Б.Х. не е приел това предложение.

3

Във връзка с това изискване на закона по делото е представено от ответника П.Г.

ООД заверено копие на нотариална покана, отправена от Г. С., чрез пълномощник Л.П. до Б.С., заведена с рег. № *от 25.03.2008г. на нотариус Д. М. с район на действие РС Лом, с която го уведомява, че ще продаде собствената си идеална част от съсобствените им имоти на цена 350 лева за дка или общо 4174.45 лева, като го кани на нечетлива в преписа , ръкописно изписана дата през 2008г. в 14 часа да се яви в канцеларията на нотариуса и да изкупи продаваните идеални части, като при неявяване ще приеме, че не желае да ги закупи и ще продаде имотите на трето лице. Като адрес за връчване поканата в същата е посочен с.

*, ул. *№ *.С поканата е представено и заверено копие на разписка за връчване, според която поканата е получена на посочения адрес на 02.04.2008г. от съпруга с положен подпис.

Приложено е и заверено копие на констативен протокол от 11.04.2008г. , съставен от помощник нотариус Я.Й., удостоверяващ неявяването на Б. Х. в кантората на нотариуса на тази дата . Така представените от ответника с отговора на исковата молба в заверени от пълномощника му копия писмени доказателства, са оспорени своевременно от ищците с твърдения, че са неистински с изложени доводи, че пълномощникът на Г.Х. не е имал представителна власт да отправи тази покана, същата не е връчена по посочения начин на съпругата на Б.Х., тъй като по това време семейството му е живяло в гр. *, където е бил и регистрираният постоянен и настоящ адрес на Б.Х. , съставени са само, за да се удостовери изпълнение изискванията на чл. 33,ал.1 ЗС без реално връчване, като в пълномощното на Л.П. от 28.06.2007г. , представено при изповядване на сделката е записано, че Г.Х. е получил „уговорената между нас сума“ . Обратната разписка не е оформена надлежно като липсва адрес , както и име на лицето подписало се като съпруга.

Във връзка с това оспорване са представени от ответника в първото с.з. нотариално заверени на 20.07.2022г. преписи , въпреки че според писмо на нотариуса от 13.10.2022г.

/л.58/ във връзка с искане на съда да представи документите по сделката от 21.05.2008г. , нотариалното дело било архивирано и унищожено 2014г. . При повторно изискване от нотариуса тези документи, същият с писмо от 15.12.2022г. /л. 96/ уведомява съда, че случайно папката , в която са били подвързани, макар и да е налице акт за унищожаване, физически не била унищожена , поради което и е представил в оригинал нотариалната покана /НП/, констативния протокол и обратната разписка. Видно от оригинала на НП , дата на явяване е изписана ръкописно с химикал като 11.04, удостоверено е от помощник нотариус , че на 25.03.2008 поканата е представена за връчване, като е удостоверено на 11.04.2008г. , че същата е връчена на 02.04.2008г. на съпругата на адресата .

Безспорно е установено, че считано от 14.10.2005г. Б.Х. и съпругата му имат регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр. *.

По делото са приети първоначална и повторна съдебна-графическа експертизи за установяване автентичността на подписа на П. С. като съпруга на Б.Х. върху обратната разписка, въз основа на която нотариусът е удостоверил връчване на нотариалната покана .

Първоначалната експертиза е дала заключение, че подписът представлява кратък подпис на П., но като сравнителен материал са използвани молби, сдържащи се в гр.дело № 270/2022г.

4 по описа на РС Лом, за които е установено, че не са подписани от нея , а от дъщеря й ищцата Л. Б.. При изготвяне на повторната експертиза е използван сравнителен материал ръкописен текст и подписи на П. в заявление за издаване лични документи от 2006г., пълномощно с нотариално заверен подпис от 2023 и положени пред вещото лице подписи като сравнителни образци, въз основа на които е дадено заключение, че подписът върху обратната разписка за получател не е на П. , а е положен с подражение от трето лица, като не може да се установи дали това трето лице е Л. Б. . Повторното заключени е обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните, като вещото лице в пълнота е обосновало изводите си, поради което и предвид данните, че първоначалното заключение не използвало като сравнителен материал подписи на П. С. , то съдът кредитира изцяло заключението по втората експертиза. В същото заключение са посочени и цифрите в средата на поставените от пощенската станция в с. * печати на доставка и изпращане, които са разчети от вещото лице като 24-8-16 в печата на доставката и 3 4-8 12 в печата върху пощенската марка, които предвид информацията от Български пощи ЕАД /л. 309 от делото/ и одобрения за пощенската станция печат са грешни, невалидни.

Разпечатката съдържа 38 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/794d6e5b-122e-487a-9599-a1bebcd3c946