Решение № 90 от 02.04.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Враца, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20231420200771 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН и е второ по ред след като с Р№295/31.07.23 г. по КНАХД№379/23 г. на АС-Враца е било обезсилено Р№188/23.05.23 г. по НАХД№1069/22 г. на ВРС, с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, със задължителни указания по приложението на процесуалния закон относно надлежното участие и конституиране на страните по делото.

На свой ред първоначалното НАХД№1069/22 г. по описа на ВРС е било образувано по жалба на Т. Й. М. от с.***** против НП№22-0967002079/21.10.2022 г. на Началник група към ОДМВР-Враца, сектор „ПП“Враца, с което за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от с.з., му е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв.

В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление, поради липса на реално осъществено нарушение и с искане за отмяната му на това основание.

Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и 1 становище по жалбата. В придружителното писмо към преписката е изразено бланкетно искане за потвърждаване на обжалваното НП.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.Разгледана по същество жалбата е неоснователна, при следните съображения:

Настоящият жалбоподател няма изобщо придобита правоспособност, съответно не притежавава СУМПС.Същият е и осъждан с влязъл в сила на 10.10.19 г. съдебен акт за престъпление от общ характер по чл.214 НК, за което му е било наложено наказание от четири месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение по чл.66, ал.1 НК за срок от три години и шест месеца.

На 07.10.22 г. след 22.00 ч., полицейски автопатрул на сектор „ПП“Враца, в състав свидетелите Др.Д. и П.А. патрулирали по път III-1302, в посока на движение от с.Главаци към с.Краводер, когато забелязали, че срещу тях се движи л.автомобил „Фолкфаген Голф“, с рег.№***** с включени светлини, който след като забелязал полицейския автомобил, отбил вдясно на пътното платно и спрял. При пристигането им на място до вече спрелия автомобил, свидетелите полицейски служители установили, че в него има две лица- настоящият жалбоподател-на мястото на водача и до него друго лицесв.Ю.В., като въпросните две лица дали противоречиви обяснения за това, кой е управлявал автомобила. И двете лица били видимо употребили алкохол и повлияни от него. Тъй като до собственото им възприемане и спиране до проверявания автомобил „Фолксфаген Голф“, имало определено разстояние и вече било изминало време, в съчетание с противоречивите обяснения на двете лица в автомобила, двамата свидетели –полицейски служители решили за момента да се оттеглят, тъй като нямало как да установят с категоричност кое е лицето, управлявало автомобила. Полицейските служители потеглили със служебния си автомобил, отдалечили се и отбили на около 200 м., на разклона за с.Краводер, където с видимост към спрелия автомобил заели изчаквателна позиция. След около няколко минути, другият автомобил включил светлини, потеглил и преминал покрай полицейския автомобил, при което свидетелите2 полицейски служители веднага го застигнали и спрели за проверка. При тази втора, вече непосредствена проверка е установено, че водач на автомобила е настоящият жалбоподател. Въпреки че продължавал устно да отрича, че той е водач, същият се съгласил да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест дрегер“ за алкохол, който отчел наличие на положителна проба от 1.41 промила. След издаване на съответни АУАН и талон за медицинско изследване, жалбоподателят се явил в лечебно заведение и дал кръвна проба за изследване, последващо експертно-химически изследвана и отчела алкохолна концентрация от 1.45 промила.

За конкретния случай е образувано, както настоящето административно –наказателно производство /въз основа на АУАН№775865//08.10.22 г. за нарушение по чл.150 ЗДвП и приключило с процесното, обжалвано НП/, така и ДП№7258/22 г. по описа на ВРП за престъпление по чл.343б, ал.1 НК.

Последното на свой ред е приключило с внасяне на обвинителн акт в РСВраца, за което е образувано и НОХД№941/23 г. по описа на съда, което понастоящем е висящо и след преминало ОРЗ, продължава със съдебно следствие по общия ред.

Гореизложените фактически обстоятелства съдът възприе на базата на приобщените по съответния процесуален ред доказателства- на първо място, пряко от свидетелските показания на двамата свидетели-очевидциактосъставител Др.Д. и свидетел по АУАН П.А., които са категорични, че след първоначалнаната „неуспешна” полицейска проверка, при която не са били сигурни кой е бил водач на процесния автомобил, е последвала втора такава, при която вече със сигурност е установено управлението на автомобила в лицето на настоящия жалбоподател. Към тези показания добре и непосредствено се съотнасят и останалите приобщени писмени доказателства и материали по повод паралелно развиващото се ДП за престъпление по чл.343б, ал.1 НК. Разгледани самостоятелно и съпоставено, така посочените показания на двамата полицейски служители, се явяват незаинтересовани, последователни и вътрешно непротиворечиви, поради което и във взаимовръзка с останалите писмени доказателства, съдът ги кредитира изцяло като добросъвестно изложени и достоверни.

Обратно, съдът не кредитира ангажираните от страна на жалбоподателя свидетелски показания на св.Ю.В., доколкото същият признава, че е в близки 3 приятелски отношения с жалбоподателя от дълги години. Освен това същият, нелогично по правилата на житейската логика твърди, че след първоначалната полицейска проверка и оттеглянето на полицейските служители, двамата с жалбоподателя са предприели просто „бутане“ на автомобила, поради изначална техническа повреда и с цел преместването му от пътното платно.Показанията на този свидетел се явяват нелогични и недостоверни на фона и на това, че жалбоподателят при повторната полицейска проверка, доброволно и без възражения се е съгласил да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол, в качеството на водач на МПС, доброволно се е явил и е дал последваща кръвна проба в лечебно заведение, все в качеството му на водач на МПС, доброволно е подписал всички официално съставени документи по случая в това му качество, в т.ч. и процесния АУАН, без възражения.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

От процесуална страна, в административно-наказателното производство започнало със съставяне на акта и завършило с обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални пороци от категорията на “съществените” и представляващи основание за отмяна на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с оглед представените по делото заповеди и съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в това число достатъчна спрямо вида на процесното нарушение конкретизация за време и място на извършването му, пълно, точно и ясно описание на нарушението и съответстваща на това описание правна квалификация. Доводи в обратен смисъл не се сочат и от самият жалбоподател.

От материално-правна страна и предвид гореизложения доказателствен анализ, извършването на нарушението и неговото авторство се явяват напълно и категорично доказани. Правилно и съобразно чл.27 ЗАНН, е определена и следващата се за това нарушение санкция в размер от 300.00 лв., съгласно чл.177, ал.1,т.2 ЗДвП. При тези съображения обжалваното НП като законосъобразно, правилно и обосновано, следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП№22-0967-002079/21.10.2022 г. на Началник група към ОДМВР-Враца, сектор “ПП”-Враца, с което на Т. Й. М. от с.*****, с ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лв., на основание чл.177, ал.1,т.2 ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5