Определение № 9489 от 29.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9489 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261100503071 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274-279 ГПК .

Образувано е по частна жалба на Юробанк България АД ЕИК 000694749 гр.София срещу определение №2342 от 19.01.2026 г на Софийски районен съд , 119-ти състав , постановено по гр.д. №49412 по описа за 2024 г , в частта , с която е върната исковата молба и е прекратено частично производството по делото по евентуални искове на жалбоподателя да се осъди В.Г.П. ЕГН ********** от гр.София да му заплати на основание чл.430 ал.1,2 ТЗ сумата от 1008,93 лева главница по договор за револвиращ потребителски кредит №CARD17166201 от 20.07.2019 г ; и сумата от 11,93 лева възнаградителна лихва върху посочената главница .

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението на СРС в обжалваната част , тъй като евентуалните искове са допустими и не е налице хипотезата по чл.126 ал.1 ГПК . Евентуалните искове имат различно основание с оглед възможно уведомление за предсрочната изискуемост с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея .

Въззиваемата страна В.Г.П. е подала писмен отговор , в който оспорва частната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Евентуалните искове не са различни по основание , а претендираните вземания са едни и същи .

Процесното определение на СРС е връчено на жалбоподателя на 12.02.2026 г и е обжалвано в срок на 17.02.2026 г . Частната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и съдът пристъпи към проверка на нейната основателност.

За да постанови обжалваното определение /в процесната част/ СРС е приел , че т.нар.евентуални осъдителни искове нямат различно основание от главните искове по чл.422 ГПК . Евентуално наличие или липса на предсрочна изискуемост не е различно основание , при което има възможност и правен интерес да се предявят такива искове .

1

Определението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд . Както е посочено в решение №10 от 25.02.2020 г. по т.д. № 16/2019 г на ВКС , II ТО и определение №200 от 01.06.2021 г по ч.гр.д.№1614/21 г на ВКС , IV ГО съгласно т.9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.422, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производството разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Според т.1 от ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, при преценка на основателността на иска следва да бъде съобразено материално-правното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция , а не към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или към датата на предявяване на иска . Правното основание, на което се претендира изпълнение, както на вноските с настъпил падеж, така и на останалата част от главницата поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита, е винаги сключеният договор за кредит. Независимо дали предявеният иск е установителен или осъдителен , ако бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането, тъй като обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК в рамките на претендираните суми.

Следователно т.нар.“евентуални“ осъдителни искове по същество са напълно идентични с главните искове по чл.422 ГПК . Като е върнал частично исковата молба СРС е постановил законосъобразно определение , което трябва да се потвърди в тази обжалвана част .

Водим от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2342 от 19.01.2026 г на Софийски районен съд , 119-ти състав , постановено по гр.д. №49412 по описа за 2024 г , в частта , с която е върната исковата молба и е прекратено частично производството по делото по евентуални искове на Юробанк България АД ЕИК 000694749 гр.София да се осъди В.Г.П. ЕГН ********** от гр.София да му заплати на основание чл.430 ал.1,2 ТЗ сумата от 1008,93 лева главница по договор за револвиращ потребителски кредит №CARD-17166201 от 20.07.2019 г ; и сумата от 11,93 лева възнаградителна лихва върху посочената главница .

Определението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3