Решение № 135 от 16.03.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Смолян, 16.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440100758 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Д. Н. Ч. от с. ***, общ. *** е предявил срещу *** „***” ***, обективно и кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 З***, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1914,41 лв., представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца 228 часа нощен труд в периода 24.07.2019 – 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и акцесорния към него иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 242,91 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 до 04.08.2022 г.; иск с правно основание чл. 181, ал. 3, изр.първо З*** за заплащане на левовата равностойност в размер на 246,60 лв. на неосигурената безплатна предпазна храна за положен труд със специфичен характер на неосигурени ободряващи напитки за положен нощен труд, за периода 24.07.2019 – 04.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 г. до окончателното заплащане на възнаграждението и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху тази главница в размер на 63,64 лв., начислена за периода 01.09.2019 – 04.08.2022 г.; иск за заплащане на сумата от 547,31 лв., представляваща сбор от неплатеното възнаграждение за неотчетеното като отработено време за пътуване със служебен транспорт при командироване в периода 01.08.2019 – 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението и акцесорен иск към него с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху тази главница в размер на 83,46 лв., начислена за периода 01.09.2019 – 31.07.2022 г..

/Размерите на исковете са изменени в съдебно заседание./

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява длъжността старши полицай – водач на патрулен автомобил в *** - *** при ***.

За времето от 24.07.2019 до 31.07.2022 г. е положил общо 1 600 часа нощен труд, който при 1 преизчисляването му с коефициент 1.143 възлиза на 1 828 часа дневен труд. Нощният труд не е преизчислен в дневен от работодателя и не му е заплатен. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд представлява 228 часа положен труд, който не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 З*** и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.;

Наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г., в сила от 03.11.2020 г. и Наредба № 8121з1353/15.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., издавани от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).

Твърди, че е приложимо решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020 г., образувано по преюдициално запитване от РС – Луковит, във вр. с чл. 8 и чл. 12, б.„а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета, налагащо в случай на разлика в третирането в националното законодателство в областта на нощния труд при различни категории работници, съдът да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да достигне разрешение, съответстващо с преследваната от нея цел. Въз основа на това решение счита, че новата ал. 4 от чл. 187 З*** е в противоречие с това тълкуване и следва държавните служители да бъдат еднакво третирани с останалите лица, работещи по трудови правоотношения.

Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за положения нощен труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този за тримесечието за което се отнася, с оглед отчитането на труда, изчисляването и изплащането съобразно З***, като крайната дата за изчисляване е датата на входиране на исковата молба в съда.

Освен това счита, че в периода 24.07.2019 до 31.07.2022 г. не са му предоставени безплатна храна за специфичните условия на труд под +10 градуса по Целзий и над +30 градуса по Целзий и ободряващи напитки за работа през нощта от 22,00 до 06,00 часа, нито пък дължимите такива храни и напитки са му били заплатени.

Твърди още, че процесния период е бил командирован 30 пъти от *** – Смолян до *** – Свиленград, *** – *** и *** – Средец и обратно, като времето за отиване и връщането му не е му е заплатено изцяло, защото за отиване са му плащани по 6 часа, а за връщане по 5 часа. Счита, че неактивната част от дежурството – времето за спане, храна, физиологични нужди, вкл. и пътуването до местоназначението на командировката е на разположение на 2 работодателя и поради това му се дължи заплащане и за времето на пътуване, във връзка със задължителни указания от СЕС за приложение на общностното право, по цитираните в исковата молба решения.

Претендира присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като твърди, че всички отработени от ищеца часове нощен труд са му заплатени, тъй като в З*** няма препращаща норма към разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актова, каквато е НСОРЗ наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи и в тези наредби липсва основание за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Смята, че приложими са специалните правила на З*** и подзаконовите му нормативни актове и че не следва да се прилага по аналогия поради празнота чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Твърди, че с изменението на З*** от 07.07.2020 г., със създадената нова ал. 4 на чл.

187 З***, според която нощните часове труд се превръщат в дневни с коефициент 1, поради което и счита, че на ищеца не се дължи заплащане на приравнения в дневен труд, преизчислен с коефициент 1,43. Признава факта, че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност и е полагал нощен труд.

Счита за недоказани исковете за претендиране на левовата равностойност на неосигурена предпазна храна и ободряващи напитки, тъй като е недопустимо заплащането на тяхната левова равностойност, а освен това в периода 14.08.2020 – 31.07.2022 г. е получавал левовата равностойност на дължимите предпазна храна и ободряващи напитки и в тази част исковете са неоснователни.

Счита иска за изплащане на възнаграждение за неотчетено като изработено времето на пътуване със служебен автомобил при командироване, тъй като това време е включено в отработеното време и е отчитано с протокол приложение № 1 от наредба № 776/29.07.2016 г., изм. с последващите Наредби № 8121-з/07.01.2020, 21.10.2020, 15.12.2020 г., като сборът на отработените часове по графика на служителя за тримесечния период не трябва да надхвърля нормата за продължителност на работното време.

Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. *** поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.

Ответникът се представлява от гл.юр. ***, счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на исковата молба и в писмените бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период и понастоящем в *** - *** при *** Смолян на длъжност „***“.

От заключението по назначената СИЕ се установява, че като държавен служител в системата на *** ищецът работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. През периода 24.07.2019 – 31.07.2022 г. е положил общо 1386 часа нощен труд, които преобразувани в часове дневен труд се равняват на 1584 часа. Разликата от 198 часа не са му платени и са на стойност 1 914,41 лв. Не е ползвана и 3 компенсация във вид на почивка. Дължимата лихва е опредЕ. по тримесечия в размер на 242,91 лв., начислена към 04.08.2022 г..

В периода 24.07.2019 - 31.07.2020 г. ищецът е положил 59 смени труд при среднонощни температури под +10 градуса целзий и над + 30 градуса Целзий, като не му е предоставяна безплатна храна по реда на чл. 2, т. 5 НОВР с левова равностойност за всички смени в размер на 212,40 лв. Лихвата върху тази равностойност е в размер на 54,95 лв., начислена от първо число на тримесечието, следващо това, за което се дължи храната до 04.08.2022 г.. Считано от 01.08.2020 г. левовата равностойност на неосигурената храна за положен труд при специфични условия се заплаща с трудовото възнаграждение за месеца, за който е положен. Размерът на левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки за положения труд в часовете между 22,00 – 06,00 часа за 57 нощни смени в периода 24.07.2019 - 31.07.2020 г. е 34,20 лв., а лихвата по тримесечия е 8,69 лв. Считано от 01.08.2020 г. левовата равностойност на неосигурените ободряващи напитки за положен труд в часовия диапазон 22:00 – 6:00 часа се заплаща с трудовото възнаграждение за месеца, за който е положен. Така сборът от левовата равностойност на неосигурените храна и напитки до 01.08.2020 г. възлиза на 246,60 лв., а сборът от лихвите е 63,64 лв..

За процесния период от 24.07.2019 г. до 31.07.2022 г., ищецът Д. Ч. *** е бил командирован 19 пъти, както следва: от 24.07.2019 г. до 31.12.2019 г. - 2 пъти в *** *** и 2 пъти в *** ***; 2020 г. – 3 пъти в *** *** и 2 пъти в *** ***; 2021 г. – веднъж в *** *** и 5 пъти в *** *** и 2022 г. – веднъж в *** *** и 2 пъти в *** *** и веднъж в *** ***. За дните на пътуване на отиване и връщане на ищецът са заплатени дневни пари, съгласно чл. 19 от Наредбата за командировките в страната в размер на 20.00 лева за всеки от дните.

Отчетеното работно време през първия и последния ден на командировка е подробно посочено по месеци в к. 2 от Таблица командировки. 9. За разликата до 8 часов работен ден, неизплатеното възнаграждение за дните на пътуване в командировка /отиване и връщане/ е 547,31 лева, подробно посочена в к.5 от Таблица командировки. Лихвата за забава върху незаплатеното възнаграждение за дните на пътуване /к. 5/ за периода от 01.10.2019 г. до 09.08.2022 г. е 83,46 лева / таблица командировки, к. 6/.