Решение № 434 от 14.12.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Дупница, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Пл. Алексиева при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно наказателно дело № 20231510200906 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Мегаинвест-Холд“ ЕООД с ЕИК 109514979 с адрес: гр.

Дупница, ул. ,,Иван Вазов“ № 27, представлявано от управителя Цветан Славейков Цветанов срещу Наказателно постановление № 10-2300042 от 08.06.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Кюстендил, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.

414, ал. 1 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание ,,имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител навежда доводи, че обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Твърди се, че след 20.01.2023 г. С. Ч. не се е явявал на територията на предприятието, където е осъществявал трудовата си дейност и обективно е било невъзможно да му се изплати дължимото трудово възнаграждение по реда и при условията на чл. 270, ал. 1 и ал. 3 от КТ.

Предвид изложените аргументи се прави искане атакуваното наказателно постановление да бъде отменено и на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител изразява становище за законосъобразност на НП, респ. за неоснователност на депозираната жалба и моли за потвърждаване на същото като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.04.2023 г. Л. М. на длъжност ,,главен инспектор“ при Дирекция ,,Инспекция по труда“ – Кюстендил в присъствието на свидетеля И. Д. В. съставил Акт за установяване на административно нарушение №10-2300042 на ,,Мегаинвест – Холд“ ЕООД в качеството му на работодател със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. ,,Хага“ № 5, представлявано от Цветан Славейков Цветанов – управител, за следното нарушение: въз основа на подаден сигнал в Д ,,ИТ“ гр. Кюстендил, от служители на същата била извършена проверка по работни места и документи на 24.03.2023 г., 28.03.2023 г. и на 04.04.2023 г. на ,,Мегаинвест – холд“ ЕООД гр. София, в офиса на дружеството в гр. Дупница, ул. ,,Иван Вазов“ № 27. При извършената проверка се установило, че дружеството в качеството си на работодател не е изплатило по ведомост срещу подпис до 04.04.2023 г. на лицето С. Н. Ч., роден на 28.07.1963 г. работил като ,,технически ръководител строителство“ по срочен трудов договор № 463/02.11.2022 г., прекратен със заповед за прекратяване на трудов договор № 442/20.01.2023 г., начисленото трудово възнаграждение за месец януари 2023 г. в размер на 619.05 лв. Актосъставителят е посочил, че дружеството в качеството си на работодател е нарушило чл. 128, т. 2 от КТ. В хода на проверката са били представени трудов договор и заповед за прекратяване на трудов договор на С. Ч., разчетно-платежна ведомост за м. януари 2023 г. на ,,Мегаинвест – холд“ ЕООД и фиш за заплата на С. Ч. за м. януари 2023 г. Актът е връчен на Т В.а Г.а – упълномощена от управителя да представлява дружеството пред Дирекция ,,Инспекция по труда“ – Кюстендил, както и да разписва и получава АУАН. Въз основа на така съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ.

Резултатите от извършената проверка били отразени в Протокол № ПР2311168 от 24.03.2023 г. На проверката присъствала Даниела Ильова – гл. счетоводител на ,,Мегаинвест – холд“ ЕООД, като за отстраняване на констатираните нарушения били дадени предписания на работодателя – да изплати начислените трудови възнаграждения на С. Н. Ч., работил по трудов договор до 20.01.2023 г. като ,,технически ръководител строителство“ за м. декември 2022 г. и за м. януари 2023 г. със срок за изпълнение 30.04.2023 г. С писмо изх.

№ 231/18.04.2023 г. управителят на дружеството е уведомил С. Ч., че следва да се яви в офиса на дружеството, находящ се в гр. Дупница, ул. ,,Иван Вазов“ № 27 за оформяне на документи по прекратяване на договора и уточняване на неизплатеното му трудово възнаграждение. Писмото е получено от Ч. на 03.05.2023 г. Същият в показанията си твърди, че от дружеството не е получавал покани за изплащане на трудовото му възнаграждение за м. януари 2023 г. Главната счетоводителка на дружеството му се обадила по телефона на 30.03.2023 г. спешно да отиде, за да подпише заповедта за прекратяване на трудовия договор. Отишъл в дружеството на 20.04.2023 г. и тогава подписал заповедта за прекратяване на трудовия договор и получил трудовото си възнаграждение. От показанията 2 на свидетелите Т Г.а – офис организатор в ,,Мегаинвест – Холд“ и В Н.а – технически секретар се установява, че Ч. е търсен по телефона /поне два пъти го е търсила Г.а, а гл. счетоводителка – поне 7 пъти/, изпращани му били и покани да отиде в дружеството, за да получи трудовото си възнаграждение, на които той не се отзовал.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и В., които са извършили проверката в дружеството по работни места и по документи и от които се установява, че начисленото на Ч. трудово възнаграждение за м. януари 2023 г. не е било изплатено, като гл. счетоводител на дружеството обяснил пред тях, че от датата на прекратяване на трудовия му договор Ч. не се е явил въпреки, че е канен, за да му бъде изплатено трудовото възнаграждение. Съдът счита за достоверни показанията на свидетеля Ч. и цени същите в частта, в която сочи, че на 20.04.2023 г. се явил в дружеството и на същата дата му била връчена заповедта за прекратяване на трудовия му договор, както и, че пак тогава му било изплатено трудовото възнаграждение за м. януари 2023 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства: гласни – показанията на свидетелите М., В., Г.а, Н.а, Ч. и писмени – покана до ,,Мегаинвест – Холд“ ЕООД с изх. № 23023638/05.04.2023 г.; протокол от 10.04.2023 г.; трудов договор № 463/02.11.2022 г.; заповед № 442 от 20.01.2023 г. за прекратяване на трудов договор със С. Ч.; разчетно-платежна ведомост на ,,Мегаинвест – Холд“ ЕООД за м. януари 2023 г.; фиш за заплата на С. Ч. за м. януари 2023 г., пълномощно на Т В.а Г.а за получаване на АУАН; протокол за извършена проверка №ПР2311168 от 24.03.2023 г., справка от търговски регистър за ,,Мегаинвест – Холд“ ЕООД; писмо изх. № 231/18.04.2023 г. от управителя на дружеството до Ч., известие за доставяне.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице против акт подлежащ на съдебен контрол и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице съгласно изискванията на чл.416 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В производството по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Тези изводи са обосновани от съдържанието на съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Налице е пълно, точно и ясно описание на нарушението, в какво конкретно се състои, коя е нарушената правна норма.

Съответна на релевантните обстоятелства е и дадената правна квалификация по чл.

3

414, ал. 1 от КТ. Заплащане на работната заплата е едно от основните задължения на работодателя по трудовото правоотношение, което произтича от основанието за възникване и съществуване на това правоотношение, а именно възмездното престиране на работна сила.

Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща на работника уговорената работна заплата. Чл. 270, ал. 2 от КТ гарантира, че трудовото възнаграждение се изплаща всеки месец. По делото въз основа на представените писмени доказателствени средства – трудов договор, заповед за прекратяване на трудов договор, разчетно-платежна ведомост за м. януари 2023 г. и събраните гласни такива, е установено по несъмнен и категоричен начин неизплащане трудовото възнаграждение за м. януари 2023 г. на работника към момента на извършената от контролните органи проверка по работни места и документи на 24.03., 28.03. и 04.04.2023 г.

Правото на вземане за трудовото възнаграждение на Ч. е възникнало през месец януари 2023 г., още преди прекратяването на договора, и относно определяне падежа на задължението за изплащане на трудовото възнаграждение приложение следва да намерят именно разпоредбите на трудовия договор. В случая работникът е полагал труд през м. януари 2023 г. и съобразно клаузите на сключения между тях трудов договор работодателят е следвало да му заплати уговореното възнаграждение в срок до 30-то число на следващия месец. Така възникналото задължение не е погасено по някой от законоустановените способи, а прекратяването на трудовия договор не освобождава работодателя от изпълнението му в уговорения срок. Съгласно последния, трудовото възнаграждение се изплаща до 30-то число на следващия месец, следователно органът правилно е посочил в НП времето и мястото на извършване на нарушението. Достатъчно ясно е посочено, че нарушението е извършено на 01.03.2023 г. и от тази дата работодателят е изпаднал в забава.

Ето защо, като е платил със закъснение, а именно – на 20.04.2023 г., работодателят безспорно е извършил вмененото му нарушение по чл. 128, т. 2 КТ и правилно на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ е бил санкциониран с имуществена санкция в минимален размер.

Във връзка с възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че е била налице обективна невъзможност дружеството-работодател да заплати на работника дължимата сума в срок, тъй като последният не е оказал необходимото съдействие, съдът намира същото за неоснователно. Еднопосочна е съдебната практика, че плащането в брой и по банков път не са единствените способи за изплащане на трудово възнаграждение на работника, като в случай, че работодателят е желал да предотврати изпадането си в забава е могъл да изплати сумите с пощенски запис на посочения в трудовия договор адрес. Отделно от това, следва да се вземе предвид, че след прекратяване на трудовото правоотношение, задължението за заплащане на трудово възнаграждение става носимо, а не търсимо и в тежест на длъжника е да намери кредитора и да му плати същото, а не е в тежест на работника да се яви и да го получи, в случай, че не се плаща по банков път до момента на прекратяване на трудовия договор.

Относно процесното административно нарушение не са налице и основанията за 4 прилагане на чл. 415в от КТ или на чл. 28 от ЗАНН. За нарушения на трудовото законодателство е налице специален режим, третиращ маловажните случаи, който препятства приложението на общата разпоредба, съдържаща се в чл. 28 от ЗАНН, и той е регламентиран в разпоредбата на чл. 415в от КТ, според ал. 1 на която за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева.

В случая нарушението не е отстранено веднага след установяването му. Не е налице и втората предпоставка – за работника/служителя да не са произлезли вреди.

Разпечатката съдържа 34 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/794b37f7-af2b-425d-bb31-37b1940cc515