Присъда № 31 от 28.11.2024, Апелативен съд - София

МОТИВИ за ПРИСЪДА № 31 от 28.11.2024 г. по ВНОХД № 900/2024 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав

По НОХД № 2588/2017 г. на СпНС (НОХД) с внесения обвинителен акт (ОА) са обвинени, както следва: ПОДСЪДИМИЯТ К. А. К. с ЕГН ********** – в престъпление по чл. 321, ал. 1 от НК; ПОДСЪДИМИЯТ С. И. А. с ЕГН ********** – в престъпление по чл.

321, ал. 2 от НК; ПОДСЪДИМАТА Г. А. А. с ЕГН ********** – в престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК. Вписаният в ОА и по настоящото дело (НОХД, ч. 1, л. 2 и л. 15-16) като подсъдим И. Д. М. е бил оневинен за фактическа деятелност и оправдан за правното й квалифициране като престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК при предходно първоинстанционно разглеждане на делото – по НОХД № 1593/2014 г. на СпНС, в която й част присъдата не е била протестирана при разглеждането на съответното ВНОХД № 137/2016 г. на АСпНС.

С присъдата по НОХД всеки от тримата подсъдими е бил оневинен за фактическа деятелност, изразяваща се в ръководство или участие в организирана престъпна група (ОПГ), и поради това – оправдан по обвинението за престъпление по чл. 321, ал. 1 или по чл.

321, ал. 2 от НК.

С присъдата по НОХД всеки от тримата подсъдими е бил признат за виновен в това, че в София в периода от март 2007 г. до 19.01.2010 г. се е сговорил с другите двама да вършат наказуеми с повече от три години лишаване от свобода престъпления (по чл. 255, ал.

1 от НК), чрез които е целял имотна облага – поради което всеки от тримата подсъдими е бил осъден за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, съответно: К. К. – на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, С. А. – на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, а Г. А. – на две години лишаване от свобода с условно отлагане на изпълнението за тригодишен изпитателен срок по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

Присъдата е обжалвана, от всеки от тримата защитници на подсъдимите. Исканията на всеки от защитниците са за оправдаване на съответния подсъдим.

Присъдата не е протестирана.

Във въззивните съдебни прения прокурорът заяви, че присъдата следва да бъде потвърдена поради правилността й, а защитниците и подсъдимите поддържаха исканията си за оневиняване и оправдаване на всеки от подсъдимите и за престъплението по чл. 321, ал. 6 от НК.

След като провери обжалваната присъда изцяло – съобразно изискването на чл. 314 от НПК, настоящият (пореден) въззивен състав на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:

В обстоятелствената част на ОА (НОХД, ч. 1, л. 8 гръб-12) се правят фактически твърдения, че посредством невярно деклариране чрез 11 ежемесечни справки-декларации по ЗДДС (СД по ЗДДС) на „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД за 11 данъчни периода месеците юни, август, октомври, ноември и декември 2007 г. и януари, февруари, март, април, май и юли 2008 г., това дружество е избегнало и установяване, и плащане на данъчни задължения – ДДС в общ размер 2 089 558.11 лв.; твърди се, че невярно декларираните в СД по ЗДДС на това дружество данни са вписани чрез позоваване на невярно съставените дневници за неговите покупки, които реално не са били направени и за които покупки в 1 съответните ежемесечни дневници на дружеството са били посочвани фактури, липсващи в съответните дневници за продажби на твърдените доставчици - други девет търговски дружества. Въз основа на тези твърдени в обстоятелствената част на ОА факти в заключителната му част се твърди, че всеки един от тримата (актуални) подсъдими е приспадал неследващ се данъчен кредит по ЗДДС на всичките десет търговски дружества, едно от които е „Експорт Интернешънъл 07“, а останалите девет са тези, на чиито фактури има позоваване в неверните дневници за покупки (и производно на това – и в неверните СД по ЗДДС) на „Експорт Интернешънъл 07“, но за които девет дружества липсват твърдени в обстоятелствената част на ОА факти по укриване и от тяхна страна на данъчни задължения.

Обстоятелствената част на обвинението в заключителната част на ОА е била изменена в съдебно заседание преди приключване на първоинстанционното съдебно следствие (НОХД, ч. 2, л. 436-437) по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, като е направено твърдение, че укриването на данъци чрез неследващо се приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е било само относно едно търговско дружество – „Експорт Интернешънъл 07“ ЕООД, при използване на неверни фактури на другите девет търговски дружества за посочването им в единадесет СД по ЗДДС на „Експорт Интернешънъл 07“ за по-горе посочените 11 данъчни периода; това изменение на обстоятелствената част на обвинението в съдебно заседание е в съответствие с фактическите твърдения в обстоятелствената част на ОА.

Това обвинение според настоящия състав следва да бъде определено като твърдение за извършено едно - макар и продължавано чрез 11 деяния - престъпление по чл. 255, ал. 1 от НК.

Предвидените в чл. 321, ал. 1 (вр. чл. 93, т. 20), ал. 2 (вр. чл. 93, т. 20) и ал. 6 от НК състави на престъпление изискват дейците да са се сговорили да вършат престъпления – т.е. задължително повече от едно.

Настоящият състав съпостави фактическите твърдения в ОА и в измененото по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК обвинение – от една страна, с от друга страна – правната квалификация - и дадената от прокуратурата в ОА по чл. 321, ал. 1 и ал. 2 от НК, и приетата в обжалваната в настоящото производство присъда по чл. 321, ал. 6 от НК. Тази съпоставка обуславя извод за невъзможност - изначална, предвид фактическите твърдения в обстоятелствената част на ОА - да бъде постановена въобще осъдителна присъда било по ал.

1-ва, било по ал. 2-ра, било по ал. 6-та на чл. 321 от НК, предвид липсата на съответни фактически твърдения от страна на прокуратурата за сговор на дейците за множественост на възнамеряваните престъпления.

Това становище на настоящия въззивен състав обуслови отмяна на обжалваната присъда в осъдителната й част, с която всеки от тримата (актуални) подсъдими е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК.

В оправдателната й част спрямо всеки от тримата подсъдими за престъпление съответно по чл. 321, ал. 1 и по чл. 321, ал. 2 от НК настоящият състав намира, че обжалваната присъда е процесуално недопустимо да бъде променяна в насока за отегчаване положението на подсъдимите – поради липсата на протест; отделно от това в тази й част присъдата е и правилна, предвид следното:

В ОА има ограничаване на инкриминирания период практически до датата 14.08.2008 г., което е датата на подаване на последната инкриминирана СД по ЗДДС на „Експорт Интернешънъл 07“ за данъчен период по ЗДДС месец юли 2008 г. – предвид фактическите твърдения в обстоятелствената част на ОА кой какво е сторил и предвид конкретното позоваване в ОА на съответни доказателствени средства (в случая – СД по ЗДДС, а посочените фактури и дневници за покупки и продажби принципно предхождат и обосновават СД по ЗДДС). Същевременно по делото е внесено обосновано съмнение за времето на твърдяното в ОА приобщаване на подсъдимата А. към инкриминираната фактическа деятелност на подсъдимите К. и А.: показанията на П. К., обясненията на К. К. и представен от Г. А. договор за счетоводно обслужване съвкупно са в насока, че тя се е 2 запознала с подсъдимия К. през 2009 г. и оттогава е започнала счетоводно обслужване на „Експорт Интернешънъл 07“. Поради това по делото изначално липсва възможност предвид фактическите рамки на обвинението и релевираните доказателствени средства - да бъде доказано наличието на ОПГ след 14.08.2008 г.; обоснованото съмнение относно времето на запознанство на А. с К. (и А.) пък обуславя извод за също така изначална липса на възможност за доказване на ОПГ във възможния (до 14.08.2008 г.) от целия инкриминиран период (до 19.01.2010 г.) – поради липсата на три или повече лица, които да участват в групата от твърдяното нейно образуване през март 2007 г.

Изначално липсва в обстоятелствената част на ОА посочване на факти относно това кога, къде и как е била постигната уговорката между тримата подсъдими да вършат престъпления – а такова съгласуване на волите изискват ал. 1-ва, ал. 2-ра и ал. 6-та на чл. 321 от НК. Няма никакво посочване в ОА дали тримата подсъдими са се събрали общо или е имало срещи поотделно, дали са се сговаряли при лично физическо присъствие, чрез посредник на воля или чрез използване на технически възможности и т.н., т.е. няма никакви твърдения за конкретни факти относно обстановката на сговаряне (време – наведнъж или няколко пъти; място (места); лица; начин – лично, опосредено, чрез техническа връзка). Не е посочено нито едно доказателствено средство и няма данни по делото да е възможно събирането на такова за фактическите обстоятелства на това изцяло необосновано твърдяно в ОА съгласуване.

Поради това по необходимост обосноваването на подобно обвинение - за трайно структуриране на поне три лица с цел да вършат определени престъпления - се пренасочва към установяване на вторични престъпления. Те са необходими за обосноваване на предхождащо ги във времето сговаряне на няколко лица да ги вършат – предвид естеството и характеристиките на отделните (поне две) престъпления. Изискването на закона в чл. 93, т.

20 от НК е категорично сдружаването да е за престъпления, т.е. следва да се обосноват фактически в обстоятелствената част на ОА поне две престъпления. Твърдените обаче в конкретния ОА факти се отнасят до укриването на данъци по ЗДДС само на едно търговско дружество, макар и при използване на неверни фактури от други девет търговски дружества; това е равнозначно на инкриминиране на само едно данъчно престъпление, макар и продължавано чрез 11 деяния (предвид инкриминирането на 11 СД по ЗДДС за данъчните периоди по ЗДДС за месеците юни, август, октомври, ноември и декември на 2007 г. и за месеците януари-май и юли 2008 г.). Това е друга също изначална липса на възможност за доказване на престъпление по чл. 321, ал. 1 и ал. 2 от НК.

При конкретните фактически рамки на обвинението и конкретното му доказателствено обезпечаване, единствената принципна доказателствена възможност за признаване на обвинен по това дело подсъдим за виновен е била квалифициране на инкриминираната фактическа деятелност по чл. 255 вр. чл. 26, ал. 1 от НК; такава квалификация по настоящото дело няма.

Въпреки постановяването на диспозитив за оправдаване на всеки от тримата подсъдими, че е извършил престъпление по чл. 321, ал. 1 или чл. 321, ал. 2 от НК, в присъдата практически липсва изричен диспозитив за оневиняване, което да предхожда оправдаването, относно вменената на всеки от тримата подсъдими фактическа деятелност, определена от прокуратурата като престъпление по чл. 321, ал. 1 или по чл. 321, ал. 2 от НК.

Това обуслови постановяването на такова оневиняване в настоящата въззивна присъда, последвано от потвърждаване на първоинстанционната присъда в оправдателната й част.

Предвид крайния изход на делото – оневиняване и оправдаване на всички подсъдими, съобразно заповедната норма на чл. 190, ал. 1 от НПК с настоящата въззивна присъда бе постановено разноските по делото да останат за сметка на държавата.

Предвид изложеното въззивният съд постанови присъдата си.

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 31 гр. София, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Пролетка Асенова и прокурора като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600900 по описа за 2024 година

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Георгиева ВНОХД № 900 по описа за 2024 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на доказателствата и закона

ПРИСЪДИ:

П Р И С Ъ Д И:

ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 260015 от 26.04.2021 г. по НОХД № 2588/2017 г. на СпНС, както следва: в частите й, с които всеки от подсъдимите К. К., С. А. и Г. А. е признат за виновен в престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК; в частите й, с които всеки от подсъдимите е осъден за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, съответно: К. К. – на три години лишаване от свобода, С. А. – на четири години лишаване от свобода, и Г. А. – на две години лишаване от свобода; в частите й, с които спрямо К. К. и С. А. е определен първоначален строг режим на изтърпяване на лишаването от свобода и спрямо Г. А. е постановено отлагане на изпълнението на лишаването от свобода по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години; и в частите й, с които е постановено спрямо К. К. и С. А. приспадане по чл. 59 от НК, и

Разпечатката съдържа 42 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/794b0a37-698d-42d6-93a4-232ef69826e9