Решение № 66 от 12.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Варна, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20233100900407 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.

Предявен е осъдителен иск от Р. Д. К. с ЕГН **********, *****, чрез пълномощник адв. С. С. от АК – Варна, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, бул. „Витоша“ № 89Б, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания, негативни психични изживявания и емоционален стрес, ведно със законната лихва от 03.02.2023 г. – датата на подаване на писмената застрахователна претенция, до окончателното изплащане, като вредите са резултат от непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.11.2022 г. в гр. Варна на кръстовището на ул. „Гео Милев“ с бул. „Христо Смирненски“, по вина на водача на лек автомобил „Киа" с peг. № **** Д. И. Г., застрахован при ответника по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на осъществяване на деликта, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, чл. 45, чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Претендират се и сторените в процеса разноски.

В исковата молба ищцата излага следните правнорелевантни фактически твърдения:

На 23.11.2022г., в гр. Варна, при излизане от паркинг на магазин "Кауфланд" на кръстовището на ул. „Гео Милев“ с бул. „Христо Смирненски", довършвайки маневра завой наляво при управлението на моторно превозно средство – лек автомобил „Киа" с peг. № ****, водачът Д. И. Г. нарушил правилата за движение по пътищата – чл.119, ал.1 и 4 от Закона за движение по пътищата, и по непредпазливост причинил на Р. Д. К. – пресичаща от дясно наляво, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната раменна кост, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 3-4 месеца, като Д.ието е станало на пешеходна пътека. Съгласно одобрено от съда споразумение по НОХД №2725/23г. по описа на ВРС, влязло в сила на 30.06.2023 г., водачът Д. И. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал.3, б."а" вр. чл.343, ал.1 б. „б", вр. чл.342, ал.1 от НК. След произшествието ищцата е била имобилизирана в мека превръзка тип митела. В следствие на получените травматични 1 увреждания ищцата претърпяла силни болки страдания в един продължителен период от време, не можела да се обслужва самостоятелно тъй като била имобилизирана, наложило се да получава помощ от своите близки ежедневно. Това довело до нарушаване на обичайния й ритъм на живот, не можела да се грижи за домакинството си. Претърпяла силен емоционален стрес съпроводен с негативни психични изживявания свързани с нарушен сън – често сънувала кошмари, налице била липса на апетит, страх да пресича самостоятелно.

Ищцата предявила писмена застрахователна претенция пред ответното дружество на 03.02.2023 г., но застрахователят не е определил и заплатил обезщетение. Към момента на произшествието водачът на МПС с peг. № **** имал действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен със ДЗИ-Общо застраховане ЕАД с валидност до 06.05.2023г., поради което по силата на КЗ застрахователят отговаря пряко пред ищцата.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който оспорва предявения иск по основание и по размер. Не оспорва валидността на застрахователния договор по застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в полица № ***, сключен относно л. а. „Кия Спортидж“ с рег.

*****, към датата на процесното събитие. Не оспорва, че ищцата е завела извънсъдебна претенция, с вх. № 94С27/03.02.2023г. и регистрирана, като щета № ***. Оспорва вида и характера на описаните в исковата молба трайни болки и страдание в следствие на получените телесни увреждания продължаващи и към настоящия момент. Оспорва твърденията за наличие на силен емоционален стрес съпроводен с негативни психически изживявания. Въвежда възражение за съпричиняване от страна на пешеходеца Р. Д. К. към настъпването на деликта. Твърди, че с поведението си, нарушавайки правилата за движение, е станала причина за настъпването на процесното произшествие и съответно – за настъпването на негативните за нея последици. Твърди, че пострадалата е могла да забележи приближаващия автомобил, при полагане на необходимата грижа и бдителност. В условията на евентуалност, прави отделно възражение за съпричиняване, като твърди, че здравословното състояние на пострадалата, като самостоятелен фактор, е допринесло за динамиката, вида, степента и тежестта на травматичните увреждания и възстановителния период. Оспорва размера на претенцията, доколкото счита, че същият е силно завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения. Счита, че предявеният размер не е редуциран с приноса на ищцата за настъпването на процесното ПТП /деликта/ и уврежданията, които е получила. Излага подробни съображения. Оспорва иска за лихва за забава като акцесорен на главния, доколкото неоснователността на главния иск води до неоснователност на акцесорния. Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен ведно с всички законови последици, а в условията на евентуалност, моли същият да бъде редуциран, като неоснователно завишен, както и да бъде отчетено и значителното съпричиняване към деликта и към вредоносния резултат от страна на пострадалата. Моли за присъждане на сторените разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В допълнителна искова молба ищцата оспорва направените от ответника възражения като изцяло неоснователни, като акцентира на неправомерното поведение на делинквента и липсата на съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата.

Ответникът е подал допълнителен отговор, в който сочи, че съпричиняването на вредоносния резултат не е елемент от състава на престъплението, за което виновният водач се е признал за виновен, поради което настоява за основателност на всички направени възражения.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа становище за основателност и доказаност на исковата претенция в предявения размер.

Процесуалният представител на ответника излага становище, че при постановяване на решението, съдът следва да отчете приноса и възрастта на ищцата.

2

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети като доказателства застрахователна претенция вх. № 94С27/03.02.2023 г. и отговори с изх. № 0-92-5780/03.05.2023г. и изх. № 0-92-1888/08.02.2023г., с които е изискано допълнително представяне на документи.

Приет е заверен препис от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2094/23.11.2022г. на Сектор Пътна полиция-ОДМВР Варна, в който е документирано настъпило на 23.11.2022 г., около 18.30 ч., в гр. Варна на кръстовището между ул. „Гео Милев" и бул. „Христо Смирненски“ ПТП, при което водачът на л.а. „Киа Спортива“ с рег.

№ **** е блъснал пешеходец – ищцата Р. К., пресичаща пътното платно.

Представени са медицински документи в т.ч. лист за преглед на пациент, Медицинско удостоверение № 1364/2022 г. от съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна Варна“ АД, видно от които е поставена диагноза „счупване на шийката на дясната раменна кост“, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от 3-4 месеца.

Изискано и приложено към материалите по делото е НОХД № 2725/2023г. по описа на ВРС, ведно с ДП № 593/2022г. по описа на с-р ПП към ОД на МВР Варна, което е приключило с одобряване на Споразумение № 474/330.06.2023г., с което виновният водач Д.

И. Г. е признал вината си, че на 23.11.2022г. в гр. Варна при управлението на МПС – л.а.

„Киа“ с рег. **** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Р. Д. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната раменна кост, обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около 3-4 месеца, като Д.ието е станало на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т.1 му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.

Приета е и справка относно наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователя „ДЗИ-Общо застраховане“ АД за периода 07.05.2022г. – 06.05.2023 г.

С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания по делото са допуснати съдебно-медицинска и съдебна психолого-психиатрична експертизи и гласни доказателствени средства.

Във връзка с направеното възражение за съпричиняване от страна на ответника е допуснато изготвянето и на съдебно-автотехническа експертиза.

Съгласно заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и ценено от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се установява, че на 23.11.2022 год. в резултат на ПТП като пешеходец Р. Д. К. е получила счупване на шийката на дясната раменна кост, подкожни травматични хематоми в областта на дясната мишница и дясното бедро. За описаните травматични увреждания се твърди, че е възможно да са настъпили при съприкосновение с лек автомобил и последващо падане, довело до удар в подлежащата настилка. Съгласно експертизата счупването на шийката на дясната раменна кост е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 3-4 месеца, а останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На увредения крайник била извършена гипсова имобилизация. Вещото лице отбелязва, че към настоящия момент се наблюдава запазена хватателна функция, но констатира и ограничения в отвеждането на десния горен крайник, проявяващо се в изпъване на лакътя до хоризонтала, а при сгънат лакът – ограничено отвеждане напред, нагоре и назад. Според експерта постигнатото ниво на възстановяване ще остане до такава степен завинаги. За пострадалата не се било предвидено 3 да се извършват предстоящи оперативни интервенции, свързани с травматичните увреждания. Не били констатирани данни пострадалата да е страдала от заболяване на опорно-двигателната система или от заболявания, които да са повлияли на проявленията на травматичните увреждания или на оздравителния процес.

В открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като допълва, че оздравителният процес несъмнено е повлиян от възрастта на пострадалата, но и от решението на медиците да не се извършва оперативно лечение, което е довело до удължаване на времето за възстановяване. Към момента на извършения преглед от експерта, същият е констатирал, че все още са налице сериозни ограничения в отвеждането на десния горен крайник, които са с необратим характер. Обяснява, че решението на лекарите да не бъде извършвана оперативна намеса може да се дължи на разрехавяване на костната структура, характерно за възрастта на пострадалата, или на това, че е налице вклинено счупване и неразместване, което би могло да се възстанови само с гипсова имобилизация.

Вещото лице заявява, че не са били установени данни за предходни заболявания или оплаквания, които да сочат на изменения на костните структури на тялото на пострадалата.

Посочва, че несъмнено наличието на остеопоР. би довело до удължаване на оздравителния процес.

От заключението на вещото лице по приетата съдебната психолого-психиатрична експертиза, неоспорено от страните и ценено от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се установява, че в резултат на преживяното ПТП на 23.11.2022 г. ищцата е развила първоначалните психични прояви на остра стресова реакция, а впоследствие проявите на разстройството в адаптацията с промени в настроението, активността и нарушение на съня. За особено доминиращи се определят страховете, свързани с пресичане на пътното платно и удар от автомобили, характеризиращи се като симптоматика на специфична фобия. За тези прояви е констатирано, че продължават да съществуват и да нарушават обичайното ежедневно функциониране на ищцата. Експертът посочва, че събитието безспорно е оставило своя „емоционален отпечатък” върху психичното състояние на пострадалата, но въпреки преживения стрес и реактивните психологични / психиатрични състояния при пострадалата не се разкривала трайна промяна на личността и/или промени в характера й, каквито били характерни при претърпяване на много тежко психотравмиращо събитие.

Разпечатката съдържа 34 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/794af9e6-9a5e-4605-8331-5fafd44483f0