Решение № 225 от 30.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20225300900211 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 07.04.2022 год. от Г. Т. Т. против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“. Предявен е частичен осъдителен иск за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на пътно-транспортно произшествие.

Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че на *** год. около *** ч. ищецът Г. Т. Т. е пътувал автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, управляван от И. Г. Г.. В района на ЖП прелез в междуградието *** водачът на автомобила нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с влак № ***. В резултат на произшествието загинал пътникът М. Г., а ищецът претърпял травми.

По случая било образувано наказателно производство. С влязла в сила присъда по НОХД № 547 / 2020 год. по описа на ОС – Пловдив, подсъдимият И. Г. Г. бил признат за виновен в това, че на *** год. около *** ч., при управление на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***, при приближаване на ЖП прелез на км. *** в междуградието *** нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 51, ал. 2, чл. 53, ал. 1 ЗДвП и чл. 109, т. 4 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Г. Г., както и телесни повреди на Г. Т. Т..

По отношение на л.а. „Опел Астра“ с рег. № *** била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество със срок на валидност от 13.07.2019 год. до 12.07.2020 год. Ищецът предявил писмената си претенция пред застрахователното 1 дружество за изплащане на обезщетение, но към момента на подаването на исковата молба обезщетение не е било заплатено.

Вследствие на произшествието ищецът получил травматични увреждания – травма на други интраабдоминални органи; контузио торацис; фрактура С 6, 7 ет луксацио арт. хумери синистра; контузия на гръдния кош; открита рана на главата; изкълчване на раменната става; открита рана на подберицата; счупване на шийни прешлени и др.; множество наранявания по глава, тяло и крайници; психически стрес.

След инцидента пострадалият бил откаран по спешност в УМБАЛ „Св. Г.“ в увредено общо състояние. Проведени били изследвания, назначена била медикаментозна терапия и предприето консервативно лечение. На *** год. ищецът бил изписан от болничното заведение, като му били дадени препоръки за консултации с неврохирург, невролог, ортопед.

В резултат на уврежданията Т. търпял силни болки и много страдания, не се чувствал добре физически и емоционално. Дълго време трябвало да спазва режим на покой, без физическо натоварване. Не бил в състояние да се грижи за себе си и да се самообслужва, нуждаел се от чужда помощ. Преди произшествието ищецът бил в отлично здраве, водил активен начин на живот с динамично ежедневие. За дълго време след инцидента бил лишен от възможността да води предишния си начин на живот, да работи и изкарва прехраната си.

Болките и дискомфорта не били отшумели и понастоящем. По време на инцидента преживял силен стрес, който се отразил изключително негативно на здравословното и емоционалното му състояние и щял да остане цял живот в съзнанието му.

Предвид изложените обстоятелства ищецът моли да бъде постановено решение, с което ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ бъде осъдено да му заплати обезщетение за неимуществените вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва от 21.10.2020 год.

/съобразно уточнението на исковата молба, съдържащо се в подадената допълнителна искова молба/.

Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК.

Заявява, че не оспорва наличието на застрахователен договор досежно л.а. „Опел Астра“ с рег. № **** и неговата валидност към датата на настъпване на събитието, както и отправянето от страна на ищеца на застрахователна претенция. Не се оспорва и твърдението, че ищецът е получил травматични увреждания в резултат на настъпилото произшествие.

Възразява се срещу редовността на исковата молба, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК и не е посочена банкова сметка, по която да се извърши плащането.

Счита претендираното обезщетение за твърде завишено по размер, неотговарящо на критериите по чл. 52 ЗЗД за справедливост. Акцентира се върху обстоятелството, че болничният престой на ищеца е продължил три дни. Оспорват се твърденията, че ищецът не 2 е имал възможност да се самообслужва, дълго време да изкарва прехраната си и че не се е възстановил напълно към датата на завеждане на делото – повече от две години след инцидента.

Въведени са възражения за съпричиняване на вредоносния резултат. Твърди се, че ищецът не е ползвал обезопасителен колан, с което е нарушил чл. 137а ЗДвП.

Оспорва се дължимостта на лихви.

Претендират се разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника срещу размера на претендираното обезщетение. Във връзка с възражението за съпричиняване е изложен довод, че ищецът не е извършил нарушения, които да се в пряка причинноследствена връзка с вредоносния резултат.

Уточнен е началния момент, от която се претендира законна лихва и това е 21.10.2020 год., когато ответникът е бил уведомен за настъпилото събитие от други пострадали лица. Счита, че най-късният момент, от който възниква задължение за лихви, е 17.11.2021 год., на която дата е постъпила претенцията на ищеца спрямо застрахователя.

В подадения отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа възраженията, изложени в отговора.

Привлеченото по искане на ответника трето лице – помагач „НКЖИ“ е подало писмено становище.

Оспорва се иска по основание и размер. Счита, че ищецът следва да конкретизира размерите на претендираните обезщетения за всяко едно увреждане. Счита, че претендираното обезщетение е завишено по размер, особено като се отчете тридневния престой на ищеца в болнично заведение. За част от описаните увреждания липсвали доказателства. Счита, че от решаващо значение за делото е определянето на процентното съотношение на вината на всеки един от съпричинителите, като това следвало да бъде уточнение още в исковата молба. Твърди се, че служителят на „НКЖИ“ К. М., осъден с влязлата в сила присъда, бил дисциплинарно уволнен със заповед от 23.12.2019 год. и помагачът не следва да носи безвиновна отговорност за неговото поведение. Дори ако исковете се приемат за основателни и бъдат присъдени лихви, то със същите не следвало да се натоварва „НКЖИ“.

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която е предявен процесуално допустим иск. Цената на иска, която е над 25 000 лв., обосновава родова подсъдност на ОС като първа инстанция. Спазена е и местната подсъдност по местонастъпването на застрахователното събитие и по постоянния адрес на пострадалия по чл. 115, ал. 2 ГПК. Ищецът е освободен от 3 държавна такса по силата на закона – чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което такса не е внесена и не е изисквана. Представени са доказателства, които не се оспорват от ответника, че преди образуването на делото ищецът е заявил пред ответното дружество писмената си застрахователна претенция, което е условие за допустимост на иска.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Въз основа на становищата на страните, с доклада по делото е оповестено като безспорно между тях наличието на застрахователно правоотношение с ответното дружество досежно гражданската отговорност на водача на л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***. Не се спори и относно отправянето на писмена претенция спрямо застрахователя от ищеца преди завеждането на делото. Като безспорни между страните, тези обстоятелства не подлежи на доказване в съответствие с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК.

Установява се по делото по несъмнен начин, в т.ч. и от изисканото и приложено наказателно дело, наличието на влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 547 / 2020 год. по описа на ОС – Пловдив, с която две лица са признати за виновни в извършването на престъпление по непредпазливост и при условията на независимо съизвършителство - И. Г.

Г. и К. К. М.. В частност И. Г. Г. е признат за виновен в това, че на *** год. около *** ч. при управление на л.а. „Опел Астра“ с рег. № *** по околовръстен път на северната индустриална зона на гр. ***, при приближаване на железопътен прелез на километър *** в междуградието ***-*** в посока запад-изток е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Г. Г. и телесни повреди на едно лице, а именно две средни телесни повреди на Г. Т. Т., изразяващи се в трайно затрудняване на движенията на врата и трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник.

На основание чл. 300 ГПК, настоящият съдебен състав приема за установено по делото и ненуждаещо се от доказване по см. на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, че И. Г. Г., при управление на посоченото превозно средство, противоправно и виновно е причинил две средни телесни повреди на ищеца Г. Т. Т.. Така, виновното и противоправно поведение на Г., конкретните средни телесни повреди на Т., посочени в присъдата и причинноследствената връзка между деянието и двете средни телесни повреди не подлежат на доказване, респ. не подлежат и на оспорване и опровергаване в хода на настоящото дело.

Според представената епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, гр. Пловдив се установява, че Г. Т. Т. /тогава на **** год./ е бил приет за болнично лечение в деня на произшествието - на *** год. и е изписан на *** год. Според данните от анамнезата, пациентът е постъпил в спешен порядък след претърпяно ПТП с оплаквания за болки в областта на глава, гръден кош и корем. Обективното му общо състояние е определено като увредено; при палпация е установена болезненост по цялото протежение на гръдния кош и в 4 областта на корема. Извършени били консултативни прегледи от интернист, ортопед и неврохирург. Поставената окончателна диагноза е травма на други интраабдоминални органи без открита рана в корема; контузио торацис; фрактура С6, С7, ет луксацио арт хумери синистра. Проводено е консервативно лечение в пълен обем с отчетен положителен резултат, като оплакванията по отношение на гръден кош и корем отзвучали напълно.

Поставена му е яка на Шанц във връзка с измененията на шийни прешлени. Дадени са препоръки за консултации с неврохирург, невролог и ортопед и за проследяване на фрактурите на С6, С7 и на луксацията на лява раменна става. Посочено е, че следва да се извършат контролни прегледи на 22.11.2019 год. и на 29.11.2019 год., за които не се представя документация.

Според заключението на допуснатата комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, в частта, касаеща здравословното състояние на ищеца, при произшествието на Т. е била причинена контузия на гръдния кош и контузия на коремната стена; травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема; счупване на шести и седми шийни прешлени; изкълчване на лявата раменна става; разкъсно-контузна рана по дясната подбедрица. Като се е запознал с медицинската документация по делото, в т.ч. и историята на заболяването, в.л. д-р М. Б. е посочил, че в Спешното отделение е била извършена хирургична обработка на раните на Т.: тази на главата е била залепена, а раната на дясната подбедрица след ревизия е била зашита. Извършени са били изследвания на кръв и урина, както и образно-диагностични изследвания, след което ищецът е приет за лечение във Втора хирургия. Там е установено счупването на шести и седми шийни прешлени и е поставена яка на Шанц. Установено е било изкълчване на лявата раменна става, след което същата е била наместена. Проведено е било консервативно лечение с описаните медикаменти. След изписването липсва медицинска документация за проведени консултации с неврохирург, невролог и ортопед, каквито са били препоръчани в епикризата.