Решение № 1742 от 14.10.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И

Е № 1742 гр. Пловдив,

14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИЧО ДИЧЕВ при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. д. № 2539 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, предявена от М.С.П., ЕГН **********,***, чрез адв. Г.Д.,***, с която се претендира присъждане на имуществени вреди, представляващи обезщетение за пропуснати ползи в размер на наема на гараж, която ищцата не могла да получи за периода 01.09.2016 г. – 01.09.2021 г. в размер на 6 000.00 лева, ведно с обезщетение за забава върху претендираното обезщетение за пропуснати ползи общо в размер на 1 610 лв., представляващо изтекла лихва законна лихва върху всеки месечен наем за периода 01.09.2016 г. – 01.09.2021 г., както и 8 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и се претендират разноски по делото. В исковата молба се твърди, че общината, за продължителен период от време – повече от 30 години, с бездействието си не е изпълнила задълженията си по чл.98 и следв. от ЗТСУ /отм./, с което грубо са нарушени правата на ищеца, и вследствие на тези бездействия, последният е претърпял имуществени и неимуществени вреди в сочените размери.

В съдебно заседание ищецът М.П. се явява лично и с адв. Д., който поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което да уважи претенциите на доверителя му, като излага аргументи за основателността на иска.

Ответната страна – община – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. Д., оспорва исковата молба като неоснователна и необоснована поради недостатъчно справяне с доказателствената тежест на ищеца по установяване на фактите и твърденията в исковата молба.

Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, изразява становище за недоказаност на исковата претенция, поради което същата не следва да бъде уважена.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:

М.С.П. се легитимира като собственик на имот № 1634, в кв. 457–а-стар, по плана на гр. Пловдив, Първа градска част, находящ се на ул. „***“ № 27 в гр. Пловдив, съгласно Нотариален акт /НА/ № 124, том VIII, дело № 3711/1972 г. (л.7) и протокол за доброволна делба от 28.07.1981 год. (л.8).

Със Заповед № ОД-343/245.12.1984 г. (л.75) на председателя на Пловдивски общински народен съвет, на основание чл.95 във връзка с чл.98 от ЗТСУ /отм./ и при съобразяване предложението на комисия по чл.265 от Правилника за приложение на ЗТСУ, е разпоредено отчуждаване на имот пл. № 1634, кв. 457-а-стар по плана на Първа градска част, находящ се на ул. „***“ № 17, собственост на М.С.П., със стойност на частта 2 273.61 лв., която на основание чл.1 т.1 от Указ № 2684/83 г. и чл.253 от ППЗТСУ се обезщетява с един тристаен апартамент и гараж. В заповедта са указани, както срокът на обжалване на същата, така и органът, пред който може да се обжалва.

Със Заповед № СД 218/30.07.1987 г. (л.62) на председателя на Пловдивски общински съвет, на основание чл.265 от ППЗТСУ, направено въз основа на чл.269 ал.3 от ППЗТСУ и на извършения избор на апартаменти, на основание чл.100 от ЗТСУ, е разпоредено като обезщетение на М.С.П. срещу отчужден имот - апартамент № 12, ет. 5, вх.“Г“, състоящ се от три стаи и кухня, изба № 1а на обща стойност 21 148.00лв., от който за право на строеж – 2576.00 лв. в жилищен блок № 23-С4 „Лиляна Д.“.

С писмо изх. № 3041/07.08.1993 г. от главен директор на ОНС „Изграждане на селищни системи“ Пловдив (л.16) ищцата П. е поканена да се яви в дирекцията за избор на гараж срещу отчуждения имот на стойност 2 315.86 лв.

С молба № 30 от 26.08.1993 г. до главния директор на СД „ИСС“ – Пловдив (л.74) М.П. декларира, че е запозната със смяната на апартамента и ангажира апартамент № 34, на ет.3, на стойност 6 224.00 лв., от които за право на строеж 820 лв.

С писмо изх. № 66/07.02.1994 г. на главния директор на СД „ Изграждане на селищни системи“ – Пловдив (л.66), собствениците на всички градски части за обезщетение с гаражи са поканени да се явят за избор на гараж. От представените с административната преписка материали – списъци за избор на гаражи (л. 67, л.80, л.84) се установява, че такъв избор е проведен на 4 различни дати през 1994 г., като в същите фигурира и лицето М.П.

(л.83, р.113 от таблицата), но по отношение на нея липсва, както заповед по чл.100 от ЗСТУ /отм./, така и такава по чл.98 от ЗТСУ /отм./.

С нотариално заверена молба-декларация вх. № 6071/29.07.1997 г. до директора на „Пловдивинвест“ – Пловдив (л.61), ищцата декларира, че е обезщетена с тристаен апартамент, подробно описан в същата, но поради замразяване на строежа и крайните й нужди, отправя искане за замяна на описания апартамент за равностоен от бл. № 4411а вх.“Г“. Молбата на П. е удовлетворена от комисията, с резолюция, същата да се уважи на основание чл.103 от ЗТСУ /отм./ и се издаде заповед по чл.100 от с. з.

С молба от 31.07.1997 г. (л.60) до директора на СД „ИСС“ – Пловдив, М.П. декларира, че е запозната с проекта на сградата и ангажира апартамент № 68, на ет.7, вх.“Г“, на стойност 23 798.00 лв., от които за право на строеж 2 883.00 лв.

Със Заповед № СД -15/08.10.1997 г. на кмета на общ. Пловдив, е изменена Заповед № СД – 218/30.07.1987 г., издадена на основание чл.100 от ЗТСУ /отм./, като на собственика М.С.П., вместо апартамент № 12, ет.V, вх. „Г“, в жилищен блок № 23-С“ „Л. Д.“, състоящ се от три стаи и кухня на обща стойност 21 148.00 лв., да бъде обезщетена с апартамент № 68, ет.VIIвх.“Г“, състоящ се от три стаи, столова и готварна, избено помещение № 2, на обща стойност 23 798.00 лв., от която, 2 883 лв. за право на строеж в жилищен блок № 4431-а – III градска част, гр. Пловдив. В заповедта е посочен срок за обжалване и органът , пред когото може да бъде сторено това.

По административната преписка е приложено платежно нареждане от М.С.П. ***, фонд „Жилищно строителство“ (л.59) за сумата от 23 798.00 лв.

През 2006 г. кметът на общ. Пловдив, на основание чл.44 ал.1 т.1 и 8 от ЗМСМА във връзка с §9 ал.1 от ПЗР на ЗУТ, чл.100 от ЗТСУ /отм./, чл.269 ал.3 от ППЗТСУ /отм./, предвид решение на комисията, назначена със заповед на кмета на общ. Пловдив № ОА-454/29.03.2004 г. и № ОА-1141/12.07.2004 г., взето с Протокол № 1/12.01.2006 г., за приемане цените на подземните гаражи, жил. бл. 21 и 22 на бул. „Мария Луиза“, изготвени по пазарни цени и въз основа на молба от М.С.П. от 26.08.1993 г. за ангажиране гаражна клетка № 34, кота -3 м, бл.22, бул. „***“, на основание влязла в сила Заповед № СД – 343/24.12.1984 г., т.23 по чл.98 от ЗТСУ /отм./, издава Заповед № ОА-604/23.03.2006 г. (л.57), с която определя като обезщетение на М.С.П., гаражна клетка № 34, кота -3 м. ( пред лока), бл.№ 22 на бол. „***“ със застроена площ 16.90 кв. м., ведно с 0.802% ид. части от общите части, ведно с правото на строеж, на стойност 6 350.00 лв., като указва, че сумата по т.1 следва да бъде внесена в срок от три месеца. В заповедта е посочено още, че същата подлежи на обжалване и влиза в сила след заплащане на стойността на гаража по т.1 от заповедта. Административният акт е връчен на ищцата на 06.04.2006 г. с нарочно писмо (л.55) чрез съпруга на последната, видно от приложеното известие за доставка (л.56).

С писмо на директор дирекция „УРОС и

ЖП“ при общ. Пловдив, изх. № 9400-30527/30.08.2006 г. (л.53) П. е надлежно уведомена, че определеният срок за заплащане стойността на гаража е три месеца, считано от датата на връчване на заповедта и в случая същият изтича на 06.07.2006 г., като е посочено, че след изтичане на определения срок и при неизпълнение на т.2 от заповедта, същата ще бъде отменена по съответния ред.

Писмото е връчено на М.П. на 01.09.2006 г., чрез съпруга й, видно от известието за доставка (л.54).

Със Заповед № ОА-269/15.02.2007 г. на кмета на общ. Пловдив (л.52), предвид, че не е изпълнено условието по т.2 от Заповед № ОА – 604/23.03.2006 г. относно заплащане цената на гаражна клетка № 34, кота -3 м., ж. бл. № 22, бул. „***“ от собственика М.С. Попова, е отменена Заповед № ОА – 604/23.03.2006 г. на кмета на общ. Пловдив, като е посочено, че заповедта подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването й. Връчена и на ищцата П. с писмо на директор дирекция „УРОС и ЖП“ изх. № 9400 А 552/23.02.2007 г. (л.50) на 27.02.2007 г., чрез съпруга й, видно от известието за доставка (л.51).

С приложените към исковата молба писмени доказателства са приложени документи, които не се представят по административната преписка, като от същите се установява, че М.П. е подала заявление за обезщетяване с гараж срещу отчужден имот до общ. Пловдив вх. № 20 П-9098/01.10.2020 г. (л.19), и допълнително заявление вх. № Към 20 П-9098(1)/.09.12.2020 г., в отговор на които до П. е изпратено писмо изх. № 20 П-9098(1)/22.02.2021 г. (л.20), с което уведомяват последната, че при готовност от страна на общината да предложи гараж, П. ще бъде уведомена надлежно.

В хода на съдебното производство е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-оценителска експертиза /СОЕ/, за изготвянето на която, вещото лице е проучило всички приложени по делото документи, направило е проучване на сделки с аналогични имоти и е извършило оглед на имота. След посочване на нормативната база и дефиниране на групите допускания, а именно: - общо допускания специфични допускания и допускания относно макроикономически и политически условия, експертът е определил пазарния наем на имота и обезщетението за забава на плащанията, като по този начин е формирал и крайния си извод, който е, че размерът на средномесечния пазарен наем на един гараж в района на предоставеното имотно обезщетение апартамент, съгласно Заповед № СД-15/08.10.1997 г. на председателя на ОбНС – Пловдив, както и да определи обезщетението за забава върху всяка вноска за визирания период, който според т.IV от исковата молба е от 01.09.2016 г. – 01.09.2021 г., е 1 010 лв. на месец, като за целия период общото задължение става 6 060.00 лв., върху което задължение се дължи законна лихва в размер на 1 547.71 лв.

В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че стойността на имуществените вреди зависи от това, какви са условията за паркиране в района, като посочва, че ул. „Леонадро да Винчи“ е в централната част и паркоместата са дефицитни, но принципно, стойността на един надземен гараж е по-висока от този на подмезен, но зависи от конкретния обект.

Посочва също така, че, след като няма поставена конкретна задача за определяне квадратурата на гаража, той е допуснал площта, което обстоятелство се оповестява в самото становище. В случая е пиел, че един нормален гараж е 6 на 6 м., т. .е 18 кв. м. и е пристъпил към сравнение с обекти, които са с определена квадратура. Относно сравнението направено във в. „Пловдивски имоти“, експертът посочва, че при отдаване под наем на имот, оценителите работят с т. нар. отдаваема площ, и ползват данните, така, както са посочени в обявите, тъй като тези данни не могат да се проверят.

Във връзка с така приетото заключение на вещото лице –оценител, от страна на ищцата, на основание чл.214 от ГПК, процесуалният й представител е поискал изменение на предявения иск за имуществени вреди и на лихвана върху същите.

С протоколно определение в с. з. от

15.06.2022 г. съдът е допуснал изменение на иска за имуществени вреди, като същият следва да се счита за предявен за сумата от 6 060.00 лв., а за лихвите - за сумата от 1 547.71 лв.

В съдебно заседание на 15.06.2022 са изслушани като свидетели лицата: С.Р.С. и И.П.П..

От показанията на свид. С. се установява, че познава М.П. и тя имала имот, който общината отчуждила. Съборили сградата, открити били разкопки и в момента там е базиликата. Срещу този имот П. получила обезщетение гараж и апартамент, но не взела апартамента, защото се направил блокът, който трябвало да е на базиликата, и след това искали да си уреди друго жилище. Сега живеела на ул. „***“ № 46-47, на последния етаж. Нямало гараж там.