Решение № 5 от 23.01.2025, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№5 гр. ЛЕВСКИ, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава К. Николаева при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно наказателно дело № 20244410200245 по описа за 2024 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. М. Б. от гр.Перник, чрез адв.В.К. – АКПерник, против Електронен фиш Серия Г №0067123/27.07.2024г., издаден от ОДМВР – Плевен, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.461, т.1 от КЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

В жалбата се твърди, че посоченото в ел. фиш ремарке не представлява МПС и за същото не е задължително сключването на застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи като неизяснено дали посоченото в ел. фиш техническо средство му позволява да прави снимки и клипове като самостоятелно устройство. Навежда довод, че не е налице надлежно описание на нарушението. Счита, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които са накърнили правото на защита на санкционираното лице.

Моли обжалваният ел. фиш да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответната страна по жалбата - ОДМВР – Плевен депозира писмено становище, в което са наведени доводи за законосъобразност на обжалвания ел. фиш. Сочи се, че нарушението е установено и заснето със стационарно преносимо автоматизирано техническо средство, което само в автоматичен режим измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС, 1 установените данни чрез СПУКС и процесите на съхранение и експорт на данни не могат да бъдат променяни. Изложени са съображения, че са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., както и че ел. фиш съдържа всички законово установени задължителни реквизити. Моли ел. фиш да бъде потвърден.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

С автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 №120ccfc, било заснето на 27.07.2024г. в 15.30 ч., на път I-3 (Бяла-Ботевград), км.50+157, в населено място - с.Българене, общ.Левски, до бензиностанция „Петрол“ с посока на движение към с.Обнова, движение на ремарке за лек автомобил с рег.№***, за което собственикът не бил сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност.

На собственикът на превозното П. М. Б. от гр.Перник, бил издаден от ОДМВР – Плевен Електронен фиш Серия Г №0067123/27.07.2024г., с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.461, т.1 от КЗ на същия е наложена глоба в размер на 250 лева.

Фактическата обстановка се установява от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – Електронен фиш Серия Г №0067123/27.07.2024г., ведно със снимков материал от 27.07.2024г., Справка АИС КАТ “Регистрация на ППС и собственици“, Протокол Приложение към чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за използване на АИСС, ведно със снимка на използваното техническо средство.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок и от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Основателни са наведените от жалбоподателя доводи, че описаното в ел. фиш превозно средство - ремарке, не представлява моторно превозно средство по смисъла на закона.

Съгласно §6, т.11 ЗДвП моторно превозно средство е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.

В §6, т.17 ЗДвП е дадена легална дефиниция на ремарке - пътно 2 превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата са приравнени и полуремаркетата.

Ремаркето не представлява превозно средство, което да е снабдено с двигател за самостоятелно придвижване, поради което същото не е МПС по смисъла на §6, т.11 ЗДвП за МПС, а друг вид ППС съгласно §6, т.10 ЗДвП.

Предвид легалната дефиниция дадена в §6, т.17 ЗДвП ремаркето е винаги теглено от моторно превозно средство.

В тази връзка в обжалвания ел. фиш липсва като задължителен реквизит рег. номер на моторното превозно средство, с което се твърди да е извършено нарушение. Именно регистрационният номер на моторното превозно средство, към което е било прикачено ремаркето, е следвало да бъде вписан в издадения ел. фиш, като задължителен негов реквизит, визиран в чл.189, ал.4 ЗДвП.

На следващо място, разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ вменява задължение на собственика именно на моторно превозно средство, а не на всички пътни превозно средства, да сключи застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, неизпълнението на което задължение е санкционирано в нормата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. В този смисъл описаното в ел. фиш управление на ремарке с рег.№***, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ не изпълва състава на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, доколкото за собственика на такова ППС не е предвидено като задължение сключването на посочената застраховка.

Деянието се явява несъставомерно от обективна страна.

За пълнота следва да бъде посочено още, че в обжалвания ел. фиш е налице и противоречие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация.

В чл.638 от КЗ законодателят е обявил за наказуеми две различни като вид административни нарушения, касаещи несключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.

В материалноправната норма на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е предвидено задължението договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Санкционната разпоредба на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ предвижда административно-наказателна отговорност за лице по чл.483, ал.1, т.1, което 3 не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ал.4 на чл.638 от КЗ предвижда административно-наказателна отговорност идентична с тази в чл.638, ал.1 от КЗ - за собственика, който не е сключил застраховката.

Различен е начинът на установяване на нарушението - заснемане на превозното средство по време на управлението му посредством АТСС.

С нормата на чл.638, ал.3 от КЗ е обявено за наказуемо другият вид административно нарушение във връзка с несключването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, а именно санкционира се лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

От анализа на посочените норми се установява, че същите имат различен субект и фактически състав на изпълнителното деяние. Субект на нарушението по чл.638, ал.1 от КЗ - неизпълнението на задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ могат да бъдат единствено собствениците на МПС, регистрирани на територията на Република България и неспрени от движение /арг. от чл.638, ал.1 и чл.483, ал.1, т.1 от КЗ/. Изпълнителното деяние се изразява в неизвършване на определено действие, вменено като задължително за правния субект, т.е. в бездействие. Началната дата на такова по вид нарушение е датата, следваща изтичането на срока за извършване на предписаното от закона действие - в случая сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като този срок може да бъде моментът на придобиване на МПС, изтичане срока на предходен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ или прекратяване на същия поради неплащане на застрахователна премия.

За разлика от горното, нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ се изразява в управлението на МПС без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност, от водач, който не е негов собственик. В този случай субектът е винаги физическо лице, различно от собственика на превозното средство.

Изпълнителното деяние е под формата на действие, със съответна дата на извършване, обичайно съвпадаща с тази на установяването на нарушението.

В процесния случай в описателната част на издадения електронен фиш нарушението е описано като управление на МПС, за което собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Текстовото описание сочи и изпълва елементите на фактическия състав 4 на нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

В противоречие с фактическото описание на нарушението е извършената правна квалификация, като нарушение на чл.638, ал.1, т.1 КЗ. В ел. фиш липсват описани факти, които да изпълват фактическия състав на посоченото нарушение - не е посочен периодът на бездействие на собственика на МПС да сключи застраховката, като по този начин е останал неизяснен съществен елемент от състава на изпълнителното деяние. По правило неизпълнението на задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, времево не съвпада с управлението на МПС.

Посочването в ел. фиш на конкретните времеви параметри на нарушението има съществено значение при неговата индивидуализация, като отсъствието или неяснотата при определянето му ограничава правото на защита на санкционираното лице. Датата на извършване на деянието е от значение и за проверката на съда за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Изложените по-горе доводи за липса на задължителни реквизити на ел. фиш като властнически акт и противоречие между описаната в него фактическа и правна рамка на вмененото на жалбоподателя нарушение, представляват съществени нарушения на процесуалните правила, които са накърнили правото на защита на санкционираното лице. Налице е и нарушение на материалния закон, чрез описание на деяние, което не е съставомерно като нарушението, което е вменено.

По изложените съображения електронният фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН от ЗАНН ОДМВР - Плевен следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия Г №0067123, издаден от ОДМВР – Плевен, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.461, т.1 от КЗ на П. М. Б., ЕГН:**********, адрес: ***, е наложена глоба в размер на 250 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Областна дирекция на 5

МВР – Плевен да заплати на П. М. Б., ЕГН:**********, адрес: ***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 6