Решение № 260 от 23.05.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Ямбол, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330102746 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от П. П. М., против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, отрицателен установителен иск, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи сумата от 2450,00 лв.- главница за връщане на парична сума по представен банков кредит по договор № *** за издаване на национална кредитна карта – *** от *** г., с просрочена наказателна лихва 3227, 15 лв. от 16.08.2008 г. до 17.01.2013 г. и законната лихва от 18.01.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 113, 54 лв. платена ДТ и 310 лв. юрисконсулско възнаграждение, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 24.01.2013 г. по г. гр. дело № *** г. по описа на РСЯмбол, против П. П. М., образуван понастоящем в изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ рег.№ *** – И. Х. и район на действие ЯОС, поради погасяването му по давност.

В исковата молба се твърди, че със заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, ищецът бил осъден да заплати на кредитора „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес в гр. София, ул. „Н.В.

Гогол“ № 18-20, сумата от 2450 лв. главница за връщане на парична сума по представен банков кредит по договор № *** за издаване на национална кредитна карта – *** от *** г., с просрочена наказателна лихва 3227, 15 лв. от 16.08.2008 г. до 17.01.2013 г. и законна лихва от 18.01.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 113, 54 лв., платена държавна такса и 310 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Въз основа на издадената заповед в полза на кредитора бил издаден ИЛ от 24.01.2013 г. по ч. гр. дело № *** г. по описа на ЯРС за посочените по-горе суми. Твърди се, че въз основа на посочения по-горе ИЛ било образувано на *** г. изп. дело № *** г. по описа на ДСИ при 1

ЯРС и по същото имало насрочени принудителни действия за събиране на вземането на взискателя,вкл. налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Последното изп. действие по изп. дело № *** г. по описа на ДСИ при ЯРС било от дата 22.11.2013 г., като с постановление от 27.11.2018 г. на ДСИ при ЯРС, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК- взискателя не бил поиска извършването на изп. действия в продължение на повече от две години, изп. дело било прекратено и оригиналът на ИЛ, въз основа на който било образувано билр върнат на взискателя на 04.01.2019 г.

С постановлеуние за прекратяване на изп. дело съдебния изпълнител бил вдигнал наложените обезпечения.

На 22.04.2024 г. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа на изп. лист от 24.01.2013 г. издаден по ч. гр. д. № *** г. по описа на ЯРС, против длъжника П. П. М. било образувано изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ И. Х., рег. № *** на КЧСИ и район на действие ЯОС. С молбата за образуване на изп. дело взискателя бил направил искания за извършване на справка в НАП за регистрирани трудови договори на длъжника, декларирано движимо и недвижимо имущество, справка в БНБ за наличието на активни банкове сметки на длъжника, както и искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника. Направил бил искане едновременно с поканата зца доброволно изпълнение до длъжника, съдебния изпълнител да наложи запор по банковите сметки на длъжника. Взискателя в молбата бил уточнил, че на 01.07.2021 г. бил сключен договор за цесия между него и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД като цедент, като банката била цедирала свмоето вземане срещу длъжника П. П. М. в едно с всички принадлежности, и ответника в качеството му на цесионер на основание приложения ИЛ в оригинал претендирал вземането, подробно описано в ИЛ. Цесишята не била съобщена на длъжника П. М. и до настоящия момент. Твърди се, че вземането на ответника спрямо ищеца по издадения ИЛ от 24.01.2013 г. по г. гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, за сумата от 2450 лв. главница за връщане на парична сума по представен банков кредит по договор № *** за издаване на национална кредитна карта – *** от *** г., с просрочена наказателна лихва 3227, 15 лв. от 16.08.2008 г. до 17.01.2013 г. и законна лихва от 18.01.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 113, 54 лв., платена държавна такса и 310 лв. юрисконсулско възнаграждение, за което вземане било образувано изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ И.

Х., с рег. № *** в КЧСИ и район на действие ЯОС, било погасено по давност и не подлежало на принудително изпълнение. За ищеца бил правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, с оглед на това, че срещу него било образувано и севодило изпълнително производство по изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ, въз основа на изздадения по ч. гр. дело № *** г. на ЯРС ИЛ от 24.01.2013 г., с оглед на това, че вземането било погасено по давност към момента на образуване на посоченото по-гопе изп. дело по описа на ЧСИ. Твърди се, че след издаването на процесния изп. лист, на *** г. било образувано изп. дело № *** г. по описа на ДСИ при ЯРС, като били предприети изп. действия по отношение на длъжника. Последното предприето изп. действие от държавния съдебен изпълнител било на 22.11.2013 г., когато бил извършен превод на част от събраната 2 по изп. дело сума по сметка на взискателя. След това не били прпедприети никакни изп. действия по делото, като взискателя не бил поискал извършването на такива в продължение на много повече от две години и поради това на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК изп. дело било прекратено с постановление от 27.11.2018 г. Това постановление само провъзгласявало вече настъпилото по силата на закона прекратяване на производството, поради т.н.

„перемция“ Твърди се, че още към датата на постановлението за прекратяване на 27.11.2018 г. била изтекла пет годишната погасителна давност за цялото вземане, считано от последното изп. действие на 22.11.2013 г. откакто не били извършвани никакви изп действия. Твърди се, че към 22.11.2018 г., респ. към 22.04.2024 г.,у когато била подадена молба от ответника за образуване на новото изп. дело по описа на ЧСИ, вземането било погасено по давност, като бил изтекъл петгодишния давностен срок. Обстоятелството, че по образуваното изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ били предприети изп. действия, като на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение и предприети принудителни действия- запори на банкови сметки, били без значение за основателността на исковата претенция.

Претендира се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който иска е оспорен като неоснователен и необоснован, като се иска неговото отхвърляне.

Твърди се, че поради неизпълнение на посочения договор за кредит от длъжника било инициирано заповедно производстнво, по което бил издаден ИЛ по ч. гр. дело № *** г. по описа на ЯРС. Въз основа на ИЛ било образувано изп. дело № *** г. по описа на ДСИ към ЯРС, като още с олбразуването му и в хода на изп. производснво били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността. Сочи се, че съгласно ТР № 3/28.03.2022 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, докато бил траел изпълнителния процес, относно вземания по образувани преди обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изп. дела, давността за тези вземания не била текла. За тях давността била започнала да тече от 26.06.2015 г., от която дата било обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Твърди се, че следователно относно процесното вземане била започнала да тече нова давност от 26.06.2015 г. Новото изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ била образувано преди изтичането на установения давностен срок, като още с молбата били поискани от взискателя изп. действия, които да обезпечали и удовлетворели вземането на кредитора, за които били заплатени съответните такси. До предявяването на настоящия иск били предприемани регулярни действия по образуваното производство, като не били настъпили последиците на погасителната давност. В настоящия случай приложение следвало на намери общия петгодишен давностен срок. За правилното изчисляване на установения давностен срок, следвало да се има предвид и Заякона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му.

Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

3

В съдебно заседание ищеца – редовно призован, не се явява, като се представлява от пълномощник адвокат, чрез който сочи доказателства и пледира за уважаване на исковете.

Ответникът - редовно призован, не се явява и не се представлява.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

В настоящото производство е установено, че по подадено от „Райфайзенбанк ( България) „ ЕАД заявление, е образувано ч. гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, по което заповедният съд е издал Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 97 по чл.417 ГПК от 22.01.2013 г., с която е разпоредил длъжника П. П. М. да заплати на банката сумата от 2450 лв. главница за връщане на парична сума по предоставен банков кредит по договор № *** за издаване на национална кредитна карта- *** от *** г., сключен между „Райфайзенбанк /България/ „ ЕАД от една страна и П. П. М.

(кредитополучател) от друга страна с просрочена наказателна лихва 3227, 15 лв. от 16.08.2008 г. до 17.01.2013 г. и законна лихва от 18.01.2013 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 113, 54 лв., платена ДТ и 310 лв.- юрисконсулско възнаграждение. Въз основа на заповедта еу бил издаден изпълнителен лист в полза на кредитора „Райфайзенбанк /България/ „ ЕАД за присъдените суми.

По молба от 11.02.2013 г. на „Райфайзенбанк /България/ „ ЕАД- гр. София и въз основа на издадения в полза на банката изпълнителен лист, против длъжника П. П. М. е образувано изп. дело № *** г. по описа на ДСИ. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателя е поискал запор на банковите сметки на длъжника, запор върху притежаваните от него МПС, трудови възнаграждения и възбрана на недвижими имоти.

По образуваното изп. дело № *** г. ДСИ е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение и започнал да проучва имуществето на длъжника, като по данни от изпълнителното дело наложил запор върху трудовото му възнаграждение, със запорно съобщение, връчено на управителя на „АЕРО“ ЕООД на 14.02.2013 г. По образуваното изп. дело по описа на ДСИ са постъпили суми с плагежно нареждане от задълженото лице „АЕРО“ ЕООД, като същите са изплатени на взискателя, като последното плаащне е извършено на 21.11.2013 г.

На 16.04.2014 г. е постъпила молба от „Райфайзенбанк /България/ „ ЕАД , срещу П. П.

М. с която е поискано от ДСИ да връчи поканите за доброволно изпълнение на длъжника по реда на 47 ГПК, като са приложени справки от ГРАО за регистрираните му постоянен ие настоящ адреси, респ. след неуспешно връчване на тези адреси за връчване на ПДИ и чрез залепване, като има резолюция на ДСИ за ново връчване на ПДИ, чрез залепване нва уведомление от 17.04.2014 г.; молба от „Райфайзенбанк /България/ „ ЕАД от 02.12.2014 г. с която се иска налагане на запор на всички банкови сметки/ влогове на длъжника П. П. М. в „Райфайзенбанк /България/ „ ЕАД , като с резолюция на ДСИ от 03.12.2014 г. е наложен запор на сметката на П. М. в „Райфайзенбанк /България/ „ ЕАД , като се изпрати запорното съобщение до централата на банката.

4

Със запорно съобщение от 03.12.2014 г. по изп. дело № *** г. по описа на ДСИ при ЯРС, по молба на „Райфайзенбанк /България/ „ ЕАД и въз основа на ИЛ по ч.гр. дело № *** г. на РС било образувано изп. дело, като лицето П. П. М. дължал по изп. дело общо задължение към 03.12.2014 г. в размер на 7 424, 64 лв., като на осн. чл.450, ал.3, чл.507, чл.508, вр. с чл.466 и чл.515, чл.516 ГПК е наложен запор по сметките ( левови и валутни), отрити в „Райфайзенбанк /България/ „ ЕАД и на всички клонове на банката, суми депозирани за доверително управление, както и ценостти в банковите касети и трезори на длъжника П. П.