Решение № 3857 от 01.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3857 гр. Пловдив, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330105805 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от П. Е. К., с ЕГН: ********** против „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК: 202531869, с която са предявени обективно съединени искове в условията на евентуалност – главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 , предл. 3 ЗЗД за прогласяването на нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***************** г., като противоречащ на добрите нрави, заобикалящ материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ разпоредбите на чл. 11, т. 10 и т.9 от ЗПК относно същественото съдържание на договор за потребителски кредит и евентуален иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 , предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***************** г.

В исковата молба се твърди, че на **. ищцата сключила с ответника посочения договор за потребителски кредит, по силата на който на същата били предоставени в собственост заемни средства в размер на 100 лева, при фиксиран лихвен процент 40,05 % и ГПР 48,09 %. Твърди, че съгласно чл. 5 от договора същият следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или 1 поръчител, отговарящ на изискванията на чл. 9, ал. 2 от ОУ към договор за потребителски кредит, като в случай на неизпълнение от кредитополучателя на условията на чл. 5 от договора, същият, съгласно чл. 11 от процесния договор, дължал неустойка в размер на 1565,27 лева, която същият следвало да плаща разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечната вноска. Ищцата твърди, че е усвоила заемния ресурс, но недължала плащане на предвидената неустойка. Сочи се, че същата е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото неустойката е загубила присъщата си обезпечителна функция, а същата представлява скрито възнаграждение на заемодателя, водещо до оскъпяване на кредита, което от своя страна представлявало неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. С оглед на изложеното, моли предявеният иск да бъде уважен, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от „СИТИ КЕШ“ ООД, с която ответникът признава предявения иск за нищожност на клаузата за неустойка и моли да бъде постановено решение при признание на иска на основание чл. 237 от ГПК.

Моли на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на дружеството да не бъдат възлагани разноски, доколко същият не е дал повод за завеждане на делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Между страните не се спори, а и от приобщените по делото доказателствени материали се установява, че между същите е сключен Договор за потребителски кредит № ***************** г. , по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател е предоставена сумата в размер от 1000 лв., при фиксиран лихвен процент по заема от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 48, 39 %. Общият размер на всички плащания бил в размер на сумата от 1344, 73 лв. Съгласно чл. 5 от Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) поръчител или 2) банкова гаранция. С клаузата на чл.

11 от Договора е установено задължение за заплащане на неустойка в размер на сумата от 1655, 27 лева, ако в тридневен срок от подписването му заемополучателят не осигури едно от тези обезпечения, която неустойка съгласно погасителния план, приложен по делото, кредиторът е разсрочил и добавил към всяка анюитетна вноска.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Изискванията, които чл. 11 от Договора възвежда за потребителя, са на 2 практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в съответния размер, за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане, или поръчител, който да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 40, 05 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, неустойката е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР.

Видно от представения договор, при главница в размер на 1000 лева, дължимата неустойка за непредставено обезпечение възлиза на 1655, 27.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид 3 обстоятелството, че в чл. 3, т. 12 от Договора като обща сума за заплащане от потребителя е посочена 1344, 73 лв. В тази величина, обаче, не е включена дължимата по чл. 11 от Договора „неустойка” в размер от 1655, 27 лева. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Поради уважаване на главната претенция, не се сбъдна вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск, поради което съдът не дължи произнасяне по него.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски, в размер на сумата от 66, 21 лева за заплатена държавна такса и 200 лева – депозит за вещо лице.

В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на адв. Р. Р. от ** се следва възнаграждение за оказаната правна помощ.

По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. Р., съдът съобрази изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че по делото са провеждани няколко на брой съдебни заседания намери, че на основание чл.

38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза адв. Р. Р. следва да се определи възнаграждение в размер от 400 лева, което да бъде заплатено от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между П. Е. К., с ЕГН:

********** и „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК: 202531869, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № ***************** г. Е НИЩОЖЕН поради противоречие с добрите нрави, заобикалящ материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ разпоредбите на чл. 11, т. 10 и т.9 от ЗПК.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК: 202531869 да заплати на П. Е.

К., с ЕГН: ********** сумата в размер на 266, 21 лева /двеста шестдесет и шест лева и двадесет и един лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869 да заплати на адв. Р. Р.

4 от **, с персонален № **, с адрес на упражняване на дейността: *** сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца П. Е. К., с ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5