Решение № 1627 от 27.09.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1627 гр. Пловдив, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330202426 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М. Б. Ч., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на ЕТ „В.-М. Ч.“, с ЕИК: 825217560 против Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4229766 на ОД на МВР – Пловдив, с който му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

По съображения изложени в жалбата и в депозирано от процесуалния представител на жалбоподателя писмено становище, Ч. оспорва издадения електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен и прави искане за неговата отмяна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и пледира ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения размер. Претендира сторените по делото разноски, 1 включително и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Електронен фиш Серия К № 4229766 е издаден срещу М. Б. Ч., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на ЕТ „В.-М. Ч.“ за това, че на 16.10.2020 г. в 08:24 часа в гр.Раковски, ул.“Шишманско шосе“ до № 13, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС - товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег.№ ******** с измерена скорост на движение от 84 км/ч при ограничение в населеното място от 50 км/ч, което било квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ TFR1-M с фабричен № 648. Контролният орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото средство, като установената скорост намалил с 3 км/ч и приел за наказуема скоростта не 87 км/ч, а 84 км/ч в полза на нарушителя, което представлявало превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч.

За така установеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП жалбоподателят бил санкциониран с глоба в размер на 400 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка и с оглед събрания по делото доказателствен материал, съдът счита, че са налице основания за отмяна на атакувания ЕФ като незаконосъобразен.

Такова основание за отмяна на ЕФ е създадена неяснота относно нарушението, която ограничава право на защита на жалбоподателя, свързана с описанието на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.

Противоречиво и неустановено е мястото на извършване на нарушението, което е пряко свързано с неговите параметри. В случая в ЕФ като място на 2 нарушението е вписано гр.Раковски, ул.“Шишманско шосе“ до № 13, което е отразено и в протокола за използване на АТСС. Същевременно от приетото по делото писмо от кмета на Община Раковски се установява, че административен адрес – *** в гр. Раковски не съществува в рамките на града, няма такова в обхвата на общинската пътна мрежа и и въобще липса улица с такова наименование.

В същото писмо се сочи, че поземлен имот ***, област Пловдив, община Раковски, град Раковски, представлява общинска публична собственост и територия на транспорта по смисъла на ЗУТ, с начин за трайно ползване – за местен път. Същият свързва гр. Раковски и с.Шишманци.

Именно този път, според цитираното по-горе писмо от кмета на общ.

Раковски се определя от гражданите като „Шишманско шосе“.

При това положение съдът приема, че посоченото място на извършване на нарушението с отразения както във фиша, така и в протокола за използване на АТСС административен адрес не съществува в рамките на гр. Раковски. Затова от една страна въведеното с ЕФ твърдение за извършване на нарушение на определено място, не се установява от доказателствата. От друга страна, това нарушение е от такъв порядък за законосъобразността на фиша, че възпрепятства възможността на контролната инстанция по проверка на правилното установяване на нарушение чрез използването на АТСС.

Неустановеността на мястото на извършване на деянието, води до недоказаност на всички съставомерни признаци на нарушението. Мястото на нарушението е именно такъв и то от съществено значение. Това е така, защото точно чрез него може конкретно поведение да се отдели от всички други. Неопределеността му е пречка и за правилно прилагане на материалния закон, тъй като не може да бъде преценено какво точно правило за поведение е следвало да съобразява водачът на МПС и какво нарушение е извършил. Не може да се докаже и къде е извършено това нарушение. Не се доказа, че за жалбоподателя е действало ограничението на разрешената максимална скорост в населено място от 50 км/ч. Отделно от това установената стойност на скоростта, посочена в ЕФ е 84 км/ч, която не води и до нарушение на правилата за движение извън населено място.

Поради всичко изложено, съдът счита, че неоснователно е ангажирана отговорността на жалбоподателя Ч., в качеството му на законен представител 3 на ЕТ „В.-М. Ч.“, както и не се доказа извършването на нарушение от материалноправна страна, което дава основание електронният фиш да се прецени като незаконосъобразен и последицата от това – да бъде отменен.

Предвид изхода на делото и при направено своевременно искане от страна на жалбоподателя, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски. В полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер от 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските в така претендирания размер са в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението на въззиваемата страна за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователно.

Мотивиран от горното Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4229766 на ОД на МВР – Пловдив, с който на М. Б. Ч., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на ЕТ „В.-М. Ч.“, с ЕИК: 825217560 е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати на М. Б. Ч., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на ЕТ „В.-М. Ч.“, с ЕИК: 825217560, сумата в размер от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените разноски в производството пред РС-Пловдив.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5