Решение № 259 от 13.05.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 87/2025
- Вид
- Решение № 259
- Подписан
- 13.05.2025
- В сила
- 13.05.2025
- Състав
- Иван Иванов , Николай Метанов, Васил Василев
Цитирани разпоредби
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.541 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.63, ал.1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.63, ал.4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.63, ал.4, т.2 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.63, ал.5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.63, ал.6 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- § 2, ал.1 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- § 2, ал.5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
- чл.21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.21, т.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25, ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25, ал.5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал.6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.31, ал.2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
РЕШЕНИЕ
№ 259 гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Васил Василев като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20251001000087 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.25, ал.4, изр.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба вх. № 142323 от 23.12.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „Тийм.Блу България” ЕООД, ЕИК 203493657, представлявано от адв.С. В., САК, срещу решение № 1701 от 06.12.2024г., постановено по търговско дело № 20241100901695 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ТО, VI-22 състав, в частта, с която е оставена без уважение жалбата на „Тийм.Блу България“ ЕООД срещу отказ № 20240801165325/05.08.2024г. на Агенция по вписванията, постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20240801165325/01.08.2024 г., в останалата част.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон, а и е необосновано, по подробно изложени съображения.
Иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови решение, с което жалбата му да бъде уважена, Отказът да бъде отменен изцяло /тоест и в потвърдената до момента част/, а на Агенцията по вписванията да бъде разпоредено да се извърши вписване на всички обстоятелства, посочени в Заявлението, и да му бъдат присъдени и разноски по производството.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК Агенцията по вписванията не е подала отговор на жалбата.
Софийският апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата срещу 1 атакувания съдебен акт, приема от фактическа и правна страна следното:
Софийски градски съд е сезиран с жалба, подадена от „Тийм.Блу България” ЕООД, ЕИК
203493657, срещу отказ
№20240801165325/05.08.2024г., постановен от длъжностно лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, постановен по заявление № 20240801165325/01.08.2024г. по партидата на „Тийм.Блу България” ЕООД, ЕИК 203493657.
В обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията е приело, че не са представени доказателства по чл.63, ал.5 от ЗМИП, въз основа на които да се установи като действителен собственик лице по § 2, ал.1 от ДР на ЗМИП, съответно не се установява хипотезата на § 2, ал. 5 от ДР на закона. Посочено е още, че когато се заявяват за вписване като действителни собственици физически лица, изпълняващи длъжността на висш ръководен служител, това не следва да са управителите на дружество, което упражнява непряк контрол, а тези на задълженото по чл.63, ал.1 от ЗМИП юридическо лице.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че жалбата е допустима, а разгледано по същество частично основателна.
Заявителят изрично е посочил, че декларираните от него с декларацията по чл.63, ал.4 от ЗМИП като действителни собственици физически лица са заявени за вписване като такива именно в хипотезата на § 2, ал.5 от ДР на ЗМИП.
За правилен е приет извода на длъжностното лице, че от приложените към заявлението доказателства не се установяват предвидените в закона условия, при които като действителен собственик на капитала може да бъде вписано лице по §2, ал.5 от ДР на ЗМИП. Съдът е приел за необоснова тезата, че заявителят не дължи представянето на доказателства, от които да се направи извод, че при изследване на веригата от дружества за контрол, не може да бъде установено физическо лице действителен собственик и следва да се приложи фикцията по §2, ал.5 от ДР на ЗМИП. Разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗМИП изисква, наред с декларацията по ал.4, да бъдат представени и доказателства, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от ДР на закона. Съгласно чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ, в обхвата на дължимата от регистърния орган проверка, влиза и преценката дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство се установява от представените документи, съответно длъжностното лице има задължение да провери дали декларираните по ал.4 на чл.63 от ЗМИП данни се установяват от документите, които се изисква да бъдат представени, на основание чл.63, ал.5 от ЗМИП. Неправилен е изводът на длъжностното лице, че като висш ръководен служител може да бъде заявен единствено управителят на задълженото по чл.63, ал.1 от ЗМИП юридическо лице. В случая едноличен собственик на капитала на заявителя е белгийското дружество Комбел Ен Ви, съответно това е дружеството, което упражнява пряк контрол върху дейността на търговеца и именно неговите собственици - физически лица /ако могат да се установяват такива/, подлежат на деклариране, а ако такива не могат да се установят, съгласно § 2, ал.5 от ДР на ЗМИП следва да се посочат физическите лица, които изпълняват длъжността на висши ръководни 2 служители на това дружество. От представените доказателства /удостоверение за актуално състояние и регистър на акционерите в Комбел Ен Ви/ не може да бъде установено конкретно колко акции действително има издадени дружеството, съответно кои са акционерите към момента и колко акции притежава всеки един от тях. В този смисъл не се установява да са налице предпоставките за прилагане на фикцията по § 2, ал.5 от ДР на ЗМИП, съответно за вписване на заявените като действителни собственици лица.
Не подлежат на вписване и заявените за вписване в поле 537 обстоятелства, тъй като това юридическо лица е вписано като едноличен собственик на капитала на търговеца, а съгласно установеното в чл.63, ал.6 от ЗМИП принципното положение, когато подлежащите на вписване данни могат да се установят от извършените вписвания в регистъра, то тези данни не следва да се декларират, съответно вписват. В случая заявеното за вписване в поле 537 юридическо лице, което осъществява пряк контрол, е вписано като едноличен собственик на капитала на дружеството, съответно от това вписване се установява заявеното за вписване с процесното заявление негово качество и то не подлежи на допълнително вписване в поле 537.
Налице е основание за вписване на заявените за вписване в поле 538 обстоятелства /длъжностното лице не е изложило мотиви защо е постановен отказ по заявлението в тази част/. Заявените за вписване юридически лица, чрез които непряко се упражнява контрол върху „Тийм.Блу България“ ЕООД /в декларацията по чл.63, ал. 4 от ЗМИП и обяснителната бележка към заявлението/, ведно с посочените данни за представляващите ги лица, следва да бъдат вписани, доколкото връзката на тези юридически лица с „Тийм.Блу България“ ЕООД не се установява от вписванията в ТРРЮЛНЦ.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима - подадена в срока по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, от страна имаща право и интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
По основателността на жалбата:
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
В разпоредбата на чл.21 ЗТРРЮЛНЦ е определен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по регистрацията следва да извърши, която проверка в случая е формална - въз основа на представените със заявлението документи, при наличието на които длъжностното лице е длъжно да извърши исканото вписване.
С разпоредбите на чл.59, ал.1, чл.61, ал.1 и чл.63, ал.1 и ал.3 Закона за мерките срещу изпирането на пари, в съответствие с изискванията на Директива /ЕС/ 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, се въвеждат изисквания за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, установява се ред за събиране на съответните данни и 3 задължение за предоставяне от учредените на територията на Р. България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Съгласно чл.31, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ издадената Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /Наредбата № 1 от 14.02.2007г. / определя образците на заявления, посочва изчерпателно приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване съгласно изискванията на закона, както и формата на електронните документи.
Съгласно чл.50а от Наредба № 1 от 14.02.2007г., подлежащите на вписване обстоятелства относно действителните собственици се посочват в заявление по образец съгласно приложение № Б7. Образецът на заявление Б7 включва част І - обстоятелства по чл.63, ал.1 и ал.4 ЗМИП, включително подраздел „Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол“, с поле 537 юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол, с едно възможно вписване и поле 538 - юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол, отново с едно възможно вписване, както и подраздел „Действителни собственици - физически лица“.
Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че производството пред търговския регистър при Агенция по вписванията е образувано по заявление образец Б7, с което е поискано вписване на обстоятелства по партидата на „Тийм.Блу България” ЕООД, ЕИК 203493657.
В поле 550 на заявлението са посочени действителни собственици, за които е посочено, че са изпълняващи длъжността висши ръководни служители – управители в Тийм.блу ИкуитиКо САРЛ.
В поле 537 на заявлението е посочено юридическо лице, което пряко или непряко упражнява контрол – Комбел акционерно дружество, Combell, 0541.977.701, Белгия, а в поле 5371 представителите на юридическото лице, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол.
В поле 538 на заявлението са посочени юридическо лице или друго правно образувание, чрез които непряко се упражнява контрол – Комбел Холдинг АпС, частно дружество с ограничена отговорност, Combell Holding ApSq 39274906, Дания, а в поле 5381 представителите на юридическото лице, чрез които непряко се упражнява контрол.
Първоинстанционният съд е приел, че е основание за вписване на заявените за вписване в поле 538 обстоятелства, ведно с посочените данни за представляващите ги лица, като в тази част е отменил отказа на длъжностното лице по регистрацията и е дал задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, на основание чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, като в останалата част е потвърдил отказа.
4
Не могат да бъдат споделени възраженията в частната жалба, в подкрепа на извода, че са изпълнени изискванията на закона относно заявените за вписване обстоятелства, касаещи действителните собственици на дружеството, като в тази част жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, в тази му част, като правилно и законосъобразно.
В случая, като действителни собственици на дружеството са заявени физически лица – изпълняващи длъжността висши ръководни служители – управители в Тийм.блу ИкуитиКо САРЛ, юридическо лице за което се твърди, че се намира на върха на структурата на дружеството, които според настоящият състав на съда не попадат в обхвата на дефиницията по § 2, ал.5 от допълнителните разпоредби на ЗМИП, на която се е позовал заявителя, тъй като очевидно не изпълняват длъжността на висш ръководен служител по смисъла на закона в деклариращото дружество, а и в неговият едноличен собственик на капитала - Комбел акционерно дружество, Combell, 0541.977.701, чуждестранно юридическо лице, Държава:Белгия.
Позоваването в жалбата на легалната дефиниция на „Служител на висша ръководна длъжност“, според разпоредбата на §1, т.18 ДР на ЗМИП не обосновава промяна в направения извод, тъй като според съдържанието цитираната разпоредба на закона за такъв се приема – лице, което дори и да не е орган или член на орган на управление или представителство на заявителя, да притежава достатъчно познания относно рисковата експозиция на лицето по чл.4 във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма и достатъчно висок ранг за вземане на решения, засягащи тази рискова експозиция, какъвто може да бъде само служител на деклариращото действителните си собственици дружеството, а не на друго юридическо лице, както е в случая. Да се приеме поддържаното в жалбата е неправилно, тъй като въз основа на декларацията по чл.63, ал.4 ЗМИП и твърдяната липса на действителни собственици на база собственост или контрол чрез други средства, което се твърди, че не може да бъде доказано при условията на главно и пълно доказване, като отрицателен факт, в изпълнение на разпоредбата на чл.63, ал.5 ЗМИП, би се стигнало до възможност за вписване като действителен собственик на дружеството на лице, което не отговаря на изискванията на закона без възможност за проверка от страна на длъжностното лице по регистрацията, съответно от съда, каквато те са задължени да извършат в изпълнение на задълженията си по чл.21, т.5 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с чл.63, ал.4 ЗМИП. Това не изключва правото на задълженото лице при наличието на предпоставките по § 2, ал.5 от допълнителните разпоредби на ЗМИП да извършва конкретна преценка във всеки отделен случай, кой е висш ръководен служител да посочи като действителен собственик, при спазване изискванията на закона.