Решение № 1226 от 10.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1226 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330203144 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление НП № 211 от 18.04.2023г. издадено от Й.А.С., на длъжност Зам.кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 22ОА-1979/30.08.2022г. на кмета на Община Пловдив с което на П. Г. И. от гр.П., ЕГН ********** на основание 189, ал.12 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

С жалба от П. Г. И., чрез процесуален представител мл.адвокат М. Т. се прави искане за отмяна на обжалваното НП поради неговата незаконосъобразност, както и поради факта че не са осъществени признаците от състава на твърдяното нарушение. Представят се доводи по същество на искането. Правят се и доказателствени искания.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се явява с процесуален представител мл.адвокат М. Т., която поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Ангажират събирането на гласни доказателства. В пледоарията си мл.адвокат М. Т. представи доводи в подкрепа на искането за отмяна на НП. В хода по същество жалбоподателят заяви че негова майка и племенник са инвалиди и никога не би спрял на инвалидно паркомясто.

Направи се искане за присъждане на разноски.

Административнонаказващия орган редовно призован, в съдебно 1 заседание се представлява от юрк.С. Г., която изразява становище за неоснователност на жалбата. В хода по същество на делото пледира за потвърждаване НП като законосъобразно и правилно. Направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Направи се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка Обжалваното НП е издадено въз основа констатациите съдържащи се в съставен на 13.02.2023г. против жалбоподателя П. И., на основание чл.167, ал.2 от ЗДвП, акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 002459 за това, че при направена проверка на 15.01.2023г. в гр.Пловдив, ул.“Златарска“ срещу № 10 около 10,29 часа като водач на л.а.Волво с рег. № **** извършва следното нарушение: 1. паркиран без удостоверено право (карта) по образец на място определено за хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак Д 21. Съставен фиш № 0002475825, в отсъствие на водача, в размер на 200 (двеста) лева, като горепосочения е подал писмено възражение пред Началника на сектор „Общинска полиция“ гр.Пловдив.

Съгласно съставения АУАН с гореустановеното са нарушени разпоредбите на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя И., който го е подписал без вписване на възражения или обяснения относно посоченото в акта нарушение и нарушената правна норма. В законоустановения срок пред Началник сектор Общинска полиция Пловдив са били представени писмени възражения от жалбоподателя, но които не са били приети като основателни.

На основание констатациите в акта е издадено обжалваното НП с което на основание чл.189, ал.12 от ЗДвП е наложено на П. И. административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Издаденото НП е лично получено от жалбоподателя на 03.05.2023г.

Издаденото НП е било обжалвано в срок пред РС Пловдив.

Разпитана като свидетел в съдебно заседание А. К. К. потвърди, че като служител на сектор Общинска полиция е констатирала нарушението и е наложила глоба с фиш. Свидетелката посочи че поради обжалване на наложената глоба с фиш е съставила против жалбоподателя П. И. акт за установяване на административно нарушение за нарушение разпоредбите на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП. Свидетелката посочи че нарушението е паркиране на очертано и обозначено паркинг място за инвалиди, както и че за самото нарушение е било изготвено снимково изображение с мобилен телефон.

Разпитана като свидетел В.А.А. заяви че е гадже на жалбоподателя, както и че при отиване към автомобила който той управлява установили залепена глоба. Свидетелката заяви, че това предизвикало учудване защото не са застъпили очертанията на паркомясто за инвалиди, тъй като такова не е имало. Заяви, че предвид начина на поставяне на знака за инвалидно паркомясто, насочен срещу посоката за движение, силата на знака трябва да 2 важи зад знака, а не за паркираните пред него.

При така изложеното като установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лице, което има право на такава и срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Процедурата по установяването на административно нарушение, 3 издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.

Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд приема от правна страна следното:

При така изяснената фактическа обстановка и въз основа на представените доказателства, съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По линия на служебния контрол съдът установи, че не са спазени изискванията на административно наказателния процес, касаещи изпълнение от наказващия орган на задължението си да посочи конкретната санкционна административнонаказателна разпоредба, на която основава наложеното административно наказание, в изпълнение изискванията на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, с оглед възможността на посоченото като нарушител лице да организира защитата си, както и на възможността за упражняване на съдебен контрол от съда върху правилното приложение на материалния закон от административнонаказващия орган в хода на настоящето производство.

Както се посочи по горе, със съставяне на АУАН се поставя началото на административнонаказателното производство, като на жалбоподателя е било предявено обвинение за извършено административно нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП, съгласно която е забранено е паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. Тази правна норма определя задължение за поведение, което при неизпълнение законодателят е предвидил съгласно разпоредбата на чл.178д от ЗДвП да бъде санкция глоба в размер на 200 лв. за този, който, без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.

4

В конкретния случай от събраните в съдебното производство доказателства се установява, че на жалбоподателят П. И. за извършено на чл.

98, ал.2, т.4 от ЗДвП , административнонаказващия орган на основание чл.189, ал.12 от ЗДвП е наложил административно наказаниеглоба в размер на 200 лева.

Но разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП установява само оправомощените за съставяне на АУАН и за издаване на НП при установено нарушение на ЗДвП. С други думи посочената в НП като основание за налагане на административното наказание на жалбоподателя правна норма не е санкционна такава, поради което не би могла да послужи като основание за налагане на административното наказание, предвидено в Закона за движение по пътищата – в случая разпоредбата на чл.178а от ЗДвП, която определя обхвата на приложението и, включително субекта на нарушение, фактическия състав на нарушението със съответните му обективни и субективни признаци, вида и размера на наказанието за съответното нарушение.

Както се посочи, за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП законодателят е предвидил като санкционна разпоредбата на чл.178а от ЗДвП, която конкретна санкционна норма АНО при издаване на своето НП не е посочил.

Като не е посочил конкретната санкционна норма от ЗДвП , АНО е допуснал особено съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, ограничаващо и нарушаващо правото на защита на жалбоподателя П. И., който следва да знае че само какво нарушение е извършил но и на какво законово основание му се налага административното наказание, предвидена ли е наказуемост на твърдяното деяние, представляващо административно нарушение в тази разпоредба, както и с какво точно по вид и размер административно наказание се наказва същото, което в случая не е сторено от АНО и което опорочава наказателното постановление до степен, налагаща неговата отмяна като незаконосъобразен.