Решение № 1056 от 09.12.2024, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 3380/2024
- Вид
- Решение № 1056
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 23.01.2025
- Състав
- ЖЕНЯ ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.130 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.131 ал.1 т.12 · Наказателен кодекс
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1056 гр. Стара Загора, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Женя И.а при участието на секретаря Невена И.а като разгледа докладваното от Женя И.а Гражданско дело № 20245530103380 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Д. Ц. М. твърди, че с постановление от 29.07.2021г. по досъдебно производство № *************г. по описа на ************* бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 от НК и му била взета мярка за неотклонение - „Подписка“ от органите на досъдебното производство. В този момент почувствал, че бил жертва на несправедливост и въпреки че бил невинен можело да бъде осъден напълно несправедливо.
Усещал страх и ужас, че щях да понесе наказание и че можел даже да влезе в затвора за нещо, което не бил извършил.
На 18.11.2021 г. с постановление на РП - Стара Загора (преписка *****г. по описа на РП-Стара Загора) било прекратено ДП № *************г. по описа на ************* и била отменена взетата спрямо ищеца мярка за процесуална принуда „Подписка“.
Ищецът твърди, че за времето от 29.07.2021 г. до 18.11.2021 г. – 82 дена търпял неимуществени вреди. Бил сериозно притеснен и стресиран от възможността несправедливо да търпи наказание и от това какво следва след изпълнението му- как щял да бъда третиран и като осъждан, без да бил 1 извършил конкретното престъпление. Тъй като бил убеден в правотата си и не бил извършил никакво престъпление, той съдействал на разследващите органи още от самото начало на започване на досъдебното производство до неговото прекратяване. Надявал се нещата да приключат по - рано, като бъдат снети обвиненията спрямо него още в началото на воденото производство срещу мен, но производството продължило в посочения период от време, който период бил дълъг. В резултат на това той с всеки изминал ден изпитвал все повече и повече притеснения, че може да стане грешка и да бъдел осъден несправедливо.
Ищецът твърди, че бил безработен и че в резултат именно на взетата му мярка за неотклонение „Подписка“ и на самото водено срещу него наказателно производство не могъл да упражнява и правото си на труд.
Живеел в непрестанни притеснения за близките си и за собствената си личност. Загубил вяра във всички и във всичко. Налагало се да убеждава и до ден днешен приятелите си и роднините си, че бил жертва на несправедливост, и че бил невинен, въпреки че бил обвиняем по време на посоченото производство.
Затова искането на ищеца до съда е да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ бъде осъден да заплати на ищеца Д. Ц. М. ЕГН:**********, сумата в размер на 4 800 /четири хиляди и осемстотин лева/ главница представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконно повдигнатото му обвинение по досъдебно производство № *************г. по описа на *************, прокурорска преписка *****г. по описа на РП-Стара Загора, прекратено с постановление на РП – Стара Загора на 18.11.2024г., ведно със законна лихва считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и мораторна лихва върху тази сума за периода от 29.07.2021 г. до 24.07.2024 г. възлизаща на 1670,40 лв. /хиляда шестстотин и седемдесет лева и четиридесет стотинки/, както и имуществени вреди в размер на 1 000 /хиляда лева/ адвокатски хонорар за процесуално представителство по прекратеното наказателно производство.
Сочи следната банкова сметка за заплащане на сумите с IBAN:
************* с титуляр адвокат И. Н. И..
2
В срока по чл.131 ГПК представителят на Прокуратура на Република България, е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на исковите претенции, като излага следните съображения:
В конкретният случай воденото наказателно производство срещу М. било приключило в разумен срок съобразно установената съдебна практика. От материалите по делото било видно, че спрямо ищеца е била взета най – леката мярка за неотклонение „Подписка“, т.е. повдигнатото обвинение не било променило в значителна степен обичайния му начин на живот. Разследването по наказателното производство било проведено в разумни срокове. Ищецът не бил ангажирал каквито и да било доказателства за твърдяното от него негативно отражение върху общото му физическо и емоционално състояние.
Тежестта на доказване била за ищеца и той следвало да представи доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за вида и размера на вредите, както и за наличието на пряка причинно – следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и обвинението, по което е бил оправдан от съда. В тази насока не били ангажирани доказателства за влошено психично здраве, за причинени болки и страдания от психическо и физическо естество. Ищецът М. твърдял, че в резултат от воденото срещу него наказателно производство бил в стрес и бил безработен, като не били ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно – следствена връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и посочените обстоятелства. В тази насока не бил представен доказателствен материал за проблемите на ищеца, свързани с уронване на честта и достойнството му, както и за връзката между наказателното дело и твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Липсвали доказателства Прокуратурата на Република България да била осъществила действия извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство или неправомерни такива/.
Оспорва искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по размер.
Размерът на претенция бил силно завишен, прекомерен и не бил съобразен, както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика. Съгласно посочената разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. При 3 определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следвало да съобрази такива обективни обстоятелства, каквито представлявали характер и степен на увреждане, начин, обстоятелства при които било получено, последици, продължителност и степен на интензитет, тежестта на престъплението и отражението, което образуваното и воденото наказателно производство било породило репресия върху семейния и приятелския кръг на ищеца, сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото здраве на ищеца, възраст на увредения, обществено и социално положение икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта.
Оспорва изцяло и претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
Възразява и срещу искането за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1000 лева, представляващи адвокатски хонорар, тъй като заплатеният в наказателното производство адвокатски хонорар бил прекомерен с оглед на фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на положения труд за защитата на ищеца, обстоятелството, че производството е приключило още в досъдебната му фаза / ТР № 1/11.12.2018 г. на ОСГК на ВКС/. Следвало да се подчертае, че процесуално представителство по идентични казуси не предполагало адвокатска защита, още по-малко задължителна, както и че в повечето случаи законодателят е предвидил административно наказание „глоба“.
Възразява и срещу евентуално искане за присъждане на разноските по настоящото производство, тъй като към момента липсват доказателства за каквито и да било разноски съобразно нормата на чл.78 ал.5 от ГПК.
Прави се неоснователни. искане за отхвърляне на предявените искове като
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител заявява, че поддържат исковата молба и изложените в нея доводи .
В съдебно заседание представителят на ответника оспорва исковете по направените в отговора на исковата молба възражения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
4
Видно от приложеното ДП № *************г. по описа на *************, с постановление за привличане на обвиняем от 29.07.2021г. по досъдебно производство № *************г. по описа на ************* (л.
244 и сл. ДП) ищецът в настоящото производство Д. Ц. М. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК от НК (а не както погрешно се сочи в исковата молба по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130 ал.2 от НК ) и му е била взета мярка за неотклонение „подписка“. Това процесуално действие, както разпитът на обвиняемия, непосредствено след това, са били извършени в присъствието на упълномощен адвокат – адв. И. И., САК с пълномощно от 29.07.2021г. (л.249 от ДП).
Разследването е предявено само на защитника – адв. И. на 28.10.2021г., видно от протокол за предявяване на разследването, от 28.10.2021г. (л.333 от ДП).
Видно от постановление на прокурор при РП - Стара Загора от 18.11.2021 г. (л. 346 от ДП) горепосоченото досъдебно производство е било прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, поради недоказаност на обвинението и са били отменени взетите спрямо четиримата обвиняеми мерки за неотклонение, включително взетата по отношение на ищеца в настоящото производство мярка за неотклонение
„подписка“. Горепосоченото постановление е било връчено на адв. И. И. на 17.12.2021г., съответно по отношение на Д. Ц. М., като необжалвано в седемдневния срок, е влязло в законна сила на 25.12.2021г
Видно от индигирания екземпляр на договор за правна защита и съдействие от 29.07.2021г., сключен между Д. М., от една страна и адв. И., от друга страна, наличен в досъдебното производство, на гърба на който е обективирано пълномощно в оригинал (л.249 от ДП), страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, платими по банкова сметка от Н. Д. до 31.08.2021г. По досъдебното производство няма представени доказателства за заплащане на адвокатския хонорар.
Видно от приложеното към исковата молба заверено копие на същия този договор за правна защита и съдействие от 29.07.2021г., сключен между Д. М., от една страна и адв. И., от друга страна и приет като писмено доказателство по делото в графата платена сума има допълнително вписване, като е 5 посочено, че сумата от 1000 лева е платена на 18.08.2021г. от Д. И..
За изясняване на обстоятелствата във връзка с претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие воденото срещу него наказателно производство, са разпитани свидетели Т. И. М. (баба на ищеца) и С. М. И.
(фактически съжителка на бащата на ищеца).
Свидетелката М. казва, че не знаела внукът й да е имал проблем с полицията или правосъдието и ако е имал, тя щяла да знае. Не знаела дали е участвал в побой, но знаела, че бил набеден за виновен в края на лятото на 2021г. до началото на 2022г. Не знаела кой го е набедил. Бил притеснен да не му се търси отговорност, без да има вина. Спрял да яде, имал главоболие, болки в гръдния кош. Бил притеснен от това, че бил набеден. Не можел да спи.
Това продължило повече от година. В този период й идвал на гости, не живеел при нея. Тогава спрял да работи, не му се ходило на работа, нещо го измъчвало. Не се сещала на колко години бил тогава. Спрял да работи, защото учил във Враца в Медицинския университет.
Свидетелката С. М. И., казва, че познава Д. М. от 8 години, откакто живее с баща му, не живеел с тях, но им идвал на гости често. Той живеел с дядо си по майчина линия. Знаела, че лятото 2021г., Д. бил набеден, че той е бил някого. Психически това му се отразило. Повече от половин година не искал да излиза и да контактува с никой. Даже напуснал работа. Работил като готвач, на 21 г. бил тогава. Свидетелката казва, че нямала спомен дали тогава е ходил на училище. Сега учил във Враца - за медицинска сестра, трета година.
Свидетелката казва, че нямала представа кой го е обвинил. Не знаела да е викан от полицията или прокуратурата. Мислила, че се водило дело срещу него, но не знаела какво се е случило. Тя в последствие разбрала за побоя.