Определение № 291 от 26.06.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 225/2025
- Вид
- Определение № 291
- Подписан
- 26.06.2025
- В сила
- 16.08.2025
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Кремена Илиева Лазарова, Калина Стоянова Пенева
Цитирани разпоредби
- чл.101, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291 гр. Бургас, 26.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500225 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е висящо пред настоящия състав на АСБургас след изпращане на делото по компетентност от ВКС с определение № 3234/23.06.2025г., постановено по ч.гр.д. № 1809/2025г. То е образувано по повод постъпилата частна жалба от Д. С. И., представлявана от процесуален представител, назначен по ЗПрП, адв.П. против разпореждане № 277/23.01.2025г., постановено по в.гр.д.№ 164/2024г. на ОС –Бургас. С това разпореждане съдът е върнал подаденото от И. възражение с вх. № 21835/11.12.2024г., тъй като страната не е изпълнила в срок дадените от съда указания. Жалбата е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. В нея се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да разясни на страната за правото и да ползва безплатна правна помощ, като и бъде назначен защитник, който да изгради адекватна защита на нейните интереси. Твърди се също, че при спазване на Закона за правната помощ съдът има задължение да информира физическите лица за възможността да ползват правна помощ при необходимост и право за това, устно в съдебно заседание или писмено –с призовките и съобщенията до тях. Жалбоподателката многократно е представяла писмени доказателства за влошено здравословно състояние, както и за финансова невъзможност да ангажира адвокатска защита, което обуславя очевидна необходимост от предоставянето на правна помощ. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се върне делото на ОС –Бургас за продължаване на 1 съдопроизводствените действия.
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С решение № 567/26.06.2024г., постановено по в.гр.д. №164/2024г. е потвърдено решение № 2168/25.10.2023г. по гр.д. № 1327/2023г. на БРС, с което е отхвърлен иска на Д. И. против Д. Д. за присъждане на сумата 1810 лв, представляваща обезщетение за нанесени щети в апартамент, находящ се в гр.Б., кв.С., ул.“А. Д.“ №*. По делото на ОС –Бургас е постъпило възражение с вх.№21835/11.12.2024г от Д. И.. Това възражение е изпратено на ВКС с писмо изх. № 9960/13.12.2024г. Постановено е разпореждане № 2640/20.12.2024г. на председателя на Трето гражданско отделение при ГК на ВКС, с което е установено, че постъпилото възражение не отговаря на изискванията за ГПК за редовност, като са дадени указания на администриращия съд да укаже на страната да отстрани констатираните нередовности по това възражение. В изпълнение на горното ОС –Бургас е постановил разпореждане №
15/02.01.2025г., с което е оставил без движение възражение вх. № 21835/11.12.2024г. и е указал на И. да уточни съдебния акт, срещу който е подадено възражението; да изложи фактите и обстоятелствата, които твърди; да формулира искането си към съда; да внесе д.т. в размер на 30лв по сметка на ВКС и да представи доказателствата, на които се позовава. Указано е, че при неизпълнение на тези указания възражението ще бъде върнато.
Разпореждане № 15/02.01.2025г. е връчено лично на Д. И. на 07.01.2025г., като в съобщението изрично е посочено, че с писмена молба може да заяви желание да ползва правна помощ, при необходимост и право за това. На същата дата - 07.01.2025г. И. подава възражение с вх. № 212, в което заявява, че няма да плати такса на ВКС (но в него не се съдържа искане за освобождаване от такса), а останалите указания на съда не са изпълнени.
Поради неизпълнение на указанията в срок, който е изтекъл на 14.01.2025г., е постановено обжалваното разпореждане № 277/23.01.2025г.
Атакуваният съдебен акт е правилен, а жалбата е неоснователна. Съдът е дал указания на жалбоподателката да отстрани констатирани нередовности по постъпилото „възражение“ от 11.12.2024г. и те са в съответствие с указанията на ВКС, дадени в разпореждане № 2640/20.12.2024г.
Констатираните нередовности не са отстранени в срок и възражението подлежи на връщане – чл.101, ал.3 ГПК. Неоснователно е твърдението в жалбата, че съдът не изпълнил задължението си да уведоми страната за възможността да поиска предоставяне на правна помощ по ЗПрП. Както е посочено и по-горе, в съобщението, с което е връчено разпореждане № 15/02.01.2025г, изрично е указана тази възможност. Едва с молба от 2
30.01.2025г. жалбоподателката е поискала правна помощ, която и е предоставена с определение № 444/13.02.2025г. Що се отнася до задължението за заплащане на такса по сметка на ВКС в размер на 30лв, няма искане от жалбоподателката по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от такса и съдът няма задължение да изследва дали тя има или не финансова възможност да я плати, още по –малко да и дава указания във връзка с процедурата по освобождаване от такса, без да има такова искане.
По делото е постъпила молба с вх. № 6243/26.06.2025г. от Д. И., в която се съдържа искане за налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.дело № 1840/2024г. на ЧСИ Т.М.. В молбата се твърди, че въз основа на съдебните решения по гр.д. № 1327/2023г. на БРС, потвърдено с решение № 567/26.06.2024г. на БОС, ответницата по делото Д. С. Д. се е снабдила с изпълнителен лист за сумата 2510лв, представляваща присъдени и разноски в производството пред двете инстанции. Твърди се, че е налице висящо производство пред АС – Бургас и по тази причина изпълнителният лист е издаден незаконосъобразно. Поради това извършването на изпълнителни действия по посоченото изпълнително дело биха облагодетелствали взискателя. Претендира налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ до окончателното произнасяне на съда, т.е. претендира се обезпечение по висящ процес. Съдът намира молбата за налагане на обезпечителна мярка „спиране за изпълнение“ за недопустима, тъй като липсва висящо исково производство, по което да бъде наложена.
Решението на ОС –Бургас по в.гр.д. № 164/2024г. е окончателно, както е посочено в него. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. –за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Цената на иска по настоящия спор е под 5000лв. (1810лв) и се касае за гражданско дело по облигационен спор с правно основание чл.233 ЗЗД. Поради това решението на въззивната инстанция е окончателно и е влязло в сила на 26.06.2024г, в момента на обявяването му. Липсата на висящ спор прави искането за допускане на обезпечение недопустимо.
Тъй като претенциите, предмет на исковото производство, са под установения в чл.280, ал.3, т.1 ГПК имуществен праг, определението на въззивната инстанция, с което е оставена без уважение частната жалба против разпореждане № 277/23.01.2025г., постановено по гр.д. № 164/2024г. на ОС – Бургас е окончателно –чл.274, ал.4 ГПК.
3
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. С. И., чрез адв.В. П. против разпореждане № 277/23.01.2025г., постановено по гр.д. № 164/2024г. на ОС –Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Д. С. И., от гр.Б., кв.Д. Е., ул.“Х.“ № * за допускане на обезпечение по висящо дело чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението на изп.дело № 1840/2024г. на ЧСИ Т. М..
Определението, с което е оставена без уважение частната жалба на Д. И. против разпореждане № 277/23.01.2025г. по гр.д. № 164/2024г. на ОС –Бургас е окончателно на осн. чл.274, ал.4 ГПК, а в останалата част е обжалваемо пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4