Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 09.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно административно наказателно дело 7921/2025
Вид
Решение № 10
Подписан
09.01.2026
В сила
09.01.2026
Състав
Мина Мумджиева, Анна-Мария Мирославова Събева, Кирил Георгиев Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-М. М. Събева при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова в присъствието на прокурора М. В. З. като разгледа докладваното от Анна-М. М. Събева Въззивно административно наказателно дело № 20251100607921 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХI НПК.

С решение № 1923 от 28.05.2025 г., постановено по АНД № 3135 по описа на СРС, НО, 23-и състав за 2023 г. А. И. К., ЕГН **********, е призната за виновна в това, че на 24.12.2021 г. в гр. София, около 06:20 ч. в района на бул. „Цар Освободител” и ул. „Княз Александър I“ , без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държала високорисково наркотично вещество – кокаин, включено в Списък I по чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно приложение № 1“ – с нетно тегло 0.35 грама с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент кокаин – 73 % /седемдесет и три процента/, на стойност 77 лв. /седемдесет и седем лева/ и случаят е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК. На основание чл.

78а НК обвиняемата е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева). На основание чл. 354а, ал. 6 НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението – остатъчното количество от наркотичното вещество, 1 предадено в ЦМУ с приемо-предавателен протокол № 90578/02.02.2023 г. А.

И. К. е осъдена също така на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати в полза на държавата сумата от 68.25 лв. (шестдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки) – разноски по делото, както и сумата от 5 лв. (пет лева) – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановеното от първостепенния съд решение е постъпила въззивна жалба на 12.06.2025 г., депозирана от служебния защитник на обвиняемата – адв. В. Т. – САК, с която се обжалва изцяло първоинстанционното решение от 28.05.2025 г. като неправилно – незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, като се моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановен съдебен акт, с който А. И. К. да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение по делото за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК. При констатиране на съществени нарушения на процесуалните правила се моли за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

С впоследствие подаденото в срок на 11.11.2025 г. от адв. В. Т. – САК допълнително писмено изложение по смисъла на чл. 320, ал. 4 НПК след запознаване с мотивите към обжалваното решение на СРС се излагат съображения относно това, че първоинстанционният съд е приел в нарушение на материалния закон и установената по делото фактическа обстановка, че обвиняемата е осъществила състава на престъплението, за което е призната за виновна, както от обективна, така и от субективна страна. Сочи се, че показанията на свидетелите Б., Г. и Х. – полицейски служители, са неотносими към повдигнатото обвинение от СРП, доколкото същите заявяват, че са били назначени като патрул на 23.12.2021 г. за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч,, когато са извършили проверката на обвиняемата, а повдигнатото на последната обвинение е за извършено деяние на 24.12.2021 г. Приетото от СРС, че началният и крайният час и датата на дежурството на полицейския патрул не се явяват съществени по делото въпроси, се намира за изцяло неоснователно. Обръща се внимание, че времето и мястото на извършеното деяние винаги са съществен елемент от повдигнатото обвинение и недоказаността им води до недоказаност на обвинението. Подчертава се, че вещественото доказателство – наркотичното вещество, не е приобщено по надлежния ред, като липсва час на предаването му в протокола за доброволно предаване. Аргументира се и неустановеност от субективна страна на деянието, за което обвиняемата е призната за виновна. Излагат се доводи, че в нарушение на материалния закон и събраните по производството доказателства СРС незаконосъобразно и неправилно е приел, че липсва основание за определяне на деянието като малозначително по смисъла на чл.

9, ал. 2 НК. В тази връзка се изтъква, че от събраните по делото доказателства е видно, че А. И. К. е неосъждана, не са налице други водени спрямо нея наказателни производства или други противообществени прояви, няма данни за употреба на наркотични вещества, същата е с добри характеристични данни и изключително млада възраст, като инкриминираното наркотично вещество е в изключително минимално количество и това е инцидентна проява в нейния 2 живот, за която същата изразява съжаление. Защитата намира, че инкриминираното деяние е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите престъпления от този вид, като се държи сметка за количеството на инкриминираното наркотично вещество, начинът и мотивът за получаването и държането му. Поставя акцент върху това, че обвиняемата е лице с ниска степен на обществена опасност – не е осъждана, на млада възраст е и е трудово ангажирана, което налага извод, че няма пречки извършеното от нея деяние да бъде оценено като такова с явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Мотивира се, че като не е приложил посочената разпоредба, СРС е постановил неправилен съдебен акт в нарушение на закона и съдопроизводствените правила.

С определение № 4110, постановено в закрито заседание на 03.12.2025 г., настоящият съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че не следва да се провежда съдебно следствие пред въззивната съдебна инстанция за събиране на доказателства чрез разпит на обвиняемата, свидетели и вещи лица.

В съдебното заседание пред въззивния съд служебният защитник на обвиняемата моли съда да уважи подадената въззивна жалба по релевираните в допълнителното изложение към същата подробни съображения. Поддържа доводите си за неправилност на решението на първоинстанционния съд като постановено в нарушение на материалния закон и установената по делото фактическа обстановка. Счита, че съдът неправилно е приел, че А. И. К. е осъществила състава на престъплението, за което е призната за виновна, както от обективна, така и от субективна страна. При условията на алтернативност поддържа искането си за приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Намира, че, като не е приложил посочената разпоредба, първоинстанционният съд е нарушил закона, доколкото се касае за малозначително деяние. Моли за отмяна на решението на първата инстанция и признаване на обвиняемата за невиновна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК.

Представителят на държавното обвинение счита въззивната жалба за неоснователна, а обвинението спрямо А. И. К. – за доказано по безспорен начин. Прокурорът се солидаризира изцяло с мотивите, изложени от първоинстанционния съд, и намира, че не са допуснати процесуални нарушения. Моли за потвърждаване на атакуваното решение.

Обвиняемата не се явява във второинстанционното производство, като участието й не е задължително предвид тежестта на повдигнатото й обвинение по аргумент от противното от чл. 269, ал. 1 НПК във вр. с чл. 93, т.

7 НК.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и постъпилото допълнително писмено изложение към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Съображенията за това са следните:

3

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл.

375 и сл. НПК (глава XXVIII от НПК – „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“), като е образувано с внасяне на мотивирано постановление на прокурора.

Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен, макар лаконично изложен, анализ на събраните по делото доказателствени материали. В съответствие с чл. 378, ал.

3 НПК районният съд е решил делото в рамките на фактическите положения, посочени в мотивираното прокурорско постановление. Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка е правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на събраните по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност, като не са налице основания за съществена промяна във фактическите изводи, нито за различна оценка на събрания по делото доказателствен материал. Районният съд, при установяване на правнорелевантните факти, не е възприел превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. Направените от решаващия състав фактически констатации, както и оценката на доказателствения материал, дадена от него, се споделят от настоящата въззивна инстанция. Допълнение се налага единствено с оглед данните за самоличността на обвиняемата, които районният съд не е изложил в пълнота в мотивите към обжалвания акт, като въззивният състав намира за необходимо отстраняването на някои незначителни неточности в изложената от районния съд фактическа обстановка, които по същество не водят до съществена промяна във фактическите изводи на проверяваната инстанция. Възприетата от контролиращия съд фактическа обстановка е в следния смисъл:

Обвиняемата А. И. К. е родена на ******** г. в гр. София, с ЕГН **********, българка, български гражданин, неосъждана, със средно образование, живееща в гр. София, ж.к. „******** 5, вх. „Е“, тел.: ********.

По делото не са налице данни същата да страда от болестна зависимост към наркотични вещества.

На 24.12.2021 г. около 06:20 ч. на кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул. „Княз Александър I” в гр. София обвиняемата А. И. К. е спряна за полицейска проверка от патрулиращи полицаи от 01 РУ-СДВР – свидетелите Е.В. Х. – полицейски служител, Г.Ц. Г. – командир на отделение, и А.Р. Б. – полицейски инспектор.

Преди началото на проверката полицейските служители забелязали опит на обвиняемата да избегне приближаването им, а в хода на проверката установили, че тя е видимо притеснена, поради което А. И. К. била попитана дали съхранява забранени от закона вещества. В отговор на това същата заявила, че в портфейла си има свивка с амфетамин, и се съгласила да предаде доброволно наркотичното вещество. След това с протокол за доброволно предаване от 24.12.2021 г. обвиняемата предала на полицейския служител Г.Ц.

Г. свивка с посоченото от нея вещество и вписала в протокола, че непознат мъж й дал да се почерпи с незнайно вещество в свивката.

От заключението на извършената на досъдебното производство 4 физикохимична експертиза № 185-Х/2022 г. на Отдел „Експертнокриминалистическа дейност“ на СДВР (л. 44 – л. 46 от ДП) се установява, че иззетото от А. И. К. вещество представлява кокаин с общо нетно тегло от 0.35 /тридесет и пет/ грама, с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент – 73 % /седемдесет и три процента/.

Съгласно заключението кокаинът е включен в Списък № I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на основание чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

От изготвения по делото протокол за оценка на наркотични вещества от 25.01.2023 г. (л. 51 от ДП) се установява, че нормативно определената съгласно Постановление на Министерски съвет № 23 от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството стойност на иззетото наркотично вещество възлиза на сумата от 77 лв. /седемдесет и седем лева/.