Решение № 633 от 25.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 633 гр. Велико Търново, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Ангелина Богданова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20244100500510 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от името на С. Д. С. от гр. Горна Оряховица чрез пълномощника му адвокат М. П. от ВТАК, въззивна жалба е Решение № 672 от 12.12.2022г. по гр.д. № 743/ 2022 г. на ГОРС, с което е отхвърлен предявеният срещу В. С. В. и В. Г. В. – съпрузи от същия град , иск да му възстановят „отнетото с насилие“ владение върху входа на жилищната сграда , находяща се в гр. Горна Оряховица , ул.“Осми март“ № 19 чрез предаване на ключ за новата врата, с молба да бъде отменено, уважен иска, както и да му бъдат присъдени на направените по производството разноски.

Излага оплаквания с доводи за неправилно приложение на материалния закон поради несъответствие на решението с установените по делото факти вследствие на погрешната им преценка и несъобразяване на действителния обем/ обект на нарушението е не само входа на сградата, който не е самостоятелна вещ, но и целия жилищен имот / и вид на търсената защита/ иск за възстановяване на отнето по насилствен и скрит начин владение по чл.76 от ЗС, а евентуално- иск за възстановяване на нарушено владение по чл.75 от ЗС, чийто предпоставки са осъществени / , определена от естеството на действията на ответниците / самоволна употреба на физическа сила върху вратата/ без негово знание и съгласие за промяната/ премахване на старата врата и подмяната й с нова със секретна брава/ довела от лишаването му от възможността да влиза и излиза през общия вход/ единствен в сградата /, с каквато преди е разполагал, а ползваният от него друг подход през остъклената му тераса, направен по-късно във времето, няма същото предназначение, тъй-като конструктивно и функционално не отговаря на строителните правила и нормативи .

В с.з. поддържа жалбата с доводи изложени устно и в представена писмена защита.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и на устните състезания ответниците чрез пълномощника си адвокат Й. М. от ВТАК оспорват жалбата с доводи за пълно съответствие на решението с материалния закон и доказателствата. Позовават се и на юридическия факт на продажба на втория жилищен етаж на трето лице . Претендират присъждане на направените по производството разноски.

Жалбата налага повторно разглеждане на делото в предметната му цялост / чл.269 от ГПК/ , като заедно това следва да се разгледа и въпроса за действителната правна квалификация на предявени иск, произтичаща не от нарочните изявления на ищеца включващи в тази връзка употребата на теоретични и законови формулировки , а от логическия „език“ на обстоятелствата – предмет на изложените твърдения, разкриващ правното им значение в смисъл кой иск най- добре подхожда на защитата на конкретния му интерес , като при това съдържанието му се допълва и от отношението на ответната страна към тях .

Ищецът С. Д. С. твърди в исковата си молба , че е собственик на жилищен имот на първи етаж от двуетажна жилищна сграда/ построена по стопански начин въз основа на договор за групов строеж, като правото му на собственост е установено с констативен нотариален акт № 10, том 11, нот.дело № 4125/1975 г. , на горнооряховски районен съдия/ , намираща се в гр.Горна Оряховица , ул.“ Осми март“ № 19 , наследен от родителите му, който обитава. През ноември 2021 г. вторият жилищен етаж е закупен от ответниците В. С.

В. и В. Г. В. , които през януари 2022 г. без негово знание , съгласие и нужда да го правят, подменили вратата на входа на сградата , имащ предназначението на обща част по строителните й предвиждания и отказали да му дадат ключ за нея с обяснението , че не му е нужен , тъй-като влизал в жилището си посредством друг направен от него вход през терасата му откъм ул.“Филип Тотю“. С това си поведение / доколкото старият собственик продавач не е могъл да им прехвърли повече права , отколкото той самият е притежавал/ го лишили от владението върху входа чрез отнемане на възможността му да ползва пълноценно другите общи части на сградата, самото жилище , както и са му отнели нормалния достъп до онази площ в югозападната част на поземления имот , върху която се намира съсобствения кладенец , ползван през годините общо с предишния собственик на втория етаж, както и около самия вход.

Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение , с което да ги осъди да му възстановят владението върху входа/ с добавена оценъчна формулировка на действията им : „отнето по и скрит насилствен начин“ с изрично настояване искът да получи правна квалификация в приложното поле на чл.76 от ЗС или евентуално – по чл.75 от ЗС/ чрез предаване на ключ за вратата му , с присъждане на направените по производството разноски .

Ответниците в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК оспорват иска и молят да бъде отхвърлен като неоснователен с възражения, основани на обстоятелствата / запълващи представите им за правомерност на създаденото положение/ , че въпросният вход на сградата , чиято врата са подменили, не е обща част / и не е задължително да е такъв елемент според закона/ , а е предназначен да обслужва единствено техния жилищен имот, като осигурява достъпа им до него , както и до тавана/ подпокривното пространство/ , не са отнели въобще владението на ищеца/ нито по насилствен , нито по какъвто и да било друг начин / , тъй- като той притежава самостоятелен вход от другата страна на сградата, чрез който осъществява достъп до жилището си и до общите й части. Претендират присъждане на направените по производството разноски .

С молба от 10.07.2024 г. в отговор на указание , дадено му от въззивния съд 2 по реда на чл.129, ал.4, вр. с ал.2, вр. с чл.127, ал.1, т.5 от ГПК съгласно Решение № 342/11.06.2024 г. по гр.д. № 348/2024 г. на ВКС, I Г.О. II състав, да уточни петитума на исковата молба е заявил , че иска ответниците да бъдат осъдени „ да преустановят действията, с които по „насилствен и скрит начин“ възпрепятстват свободния му достъп и ползването на собствения му имот , находящ се в гр.Горна Оряховица , ул.“Осми март“, представляващ земя и жилищна сграда , както и на общите части от сградата и от този имот , а именно: стълбище, мази , обща площадка , подпокривно пространство , дворно място с кладенец и др. и които действия се изразяват в отказ да му дадат ключ на поставената нова брава на входната врата на сградата, и да му възстановят владението чрез предаване на ключ“/ добавеното искане за предаване на ключ и за вратата ,намираща се на външната ограда на имота от ул.“Осми март“ е недопустимо да бъде въвеждано за пръв път пред въззивния съд , тъй-като обстоятелството, на което се основава не е заявено с исковата молба и съответно не е било предмет на разглеждане от първоинстанционния съд- чл. 214, ал.1, вр. с чл.210, ал.1 , чл.146, чл.147 , чл.127, ал.1, т.5 от ГПК/.

Като се изостави оценъчното/ тълкувателното/ отношение на ищеца относно обстоятелствата, на които основава търсената съдебна намеса, продиктувало изрично заявената квалификация на иска като владелчески / чл.76 ЗС или чл.75 ЗС/, битуваща в представите му, извеждането й от правото му на собственост, на чието нарушаване всъщност се позовава чрез изявленията му , че входът е обща част на сградата и ½ идеална част от нея е принадлежност към неговото право , а с действията си на подмяна на входната врата, без знанието и съгласието му и отказа им да му дадат ключ за нея , ответниците са го лишили от ползвателната власт/ дали ще се нарече владение или не е без значение / върху него / да излиза и влиза през същия / , с което са отнели/ по точно казано : ограничили/ нормалния му достъп и до други общи части на сградата и площта върху която се намира съсобствения кладенец в поземления имот/ действия показателни за отрицанието им на тази принадлежност , което се вижда и от отговора на исковата молба/ несъмнено позволяват правната квалификация на иска да намери място в приложното поле на чл.109 от Закона за собствеността.

Съдът като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Ищецът е носител на правото на собственост върху жилищен имот на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, намираща се в гр.Горна Оряховица , ул.“ Осми март“ № 19 , построена по стопански начин в съсобствена на строителите земя , наследено от починалите му родители, придобили го в резултат на изпълнен договор за групов строеж / вж. констативен нотариален акт № 10, том 11, нот.дело № 4125/1975 г. , на горнооряховски районен съдия и удостоверение за наследници № 914/01.04.2022 г. на Община Г.Оряховица/ , в който живее от строежа й досега.

С договор за покупко- продажба от 23.12.2021 г. оформен с нотариален акт № 451, том 3, рег.№ 4452, н.д. № 413/2021 г. на нотариус , вписан в регистъра на НК под № 743, с район на действие ГОРС , ответницата по време на брака й с ответника, заедно с трето лице , е закупила ½ идеална част от поземления имот, втория жилищен етаж на сградата , заедно с източната реална половина от тавана , западната маза от сутеренния етаж и ½ идеални части от общите части на сградата.

През януари 2022 г. двамата подменят входната й врата без съгласието на ищеца и отказват да му предоставят ключ за нея – признат факт и безспорни обстоятелства , предхождащи го и произтичащи от него , дали повод за спорни отношения между страните. За да влиза в жилището си той ползвал преди и ползва отдавна направен / но след строежа на сградата , разбира се / подход с желязна остъклена врата със светъл отвор 3

70/200 см. през остъклената му тераса откъм улица „Филип Тотю“, докато чрез входа с подменената врата, намиращ се на западната страна на сградата / към улица „ Осми март“ /, ползван в миналото от праводателите на ответниците, се осъществява достъп до вътрешна стълбищна клетка, водеща и до двете жилища, т.е. обща- показанията на свидетелите Иван Христов и Зейнеп Сюлейманова и заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза.

Искът подлежи на положителен правораздавателен резултат.

Входът с подменената врата е конструктивен елемент на сградата , притежаващ функционалната обособеност на нейна обща част- чл.38, ал.1, пр.16 от ЗС.

Това й положение се установява от следните обстоятелства : а/ при строежа на сградата не е изграден друг вход и съответно няма каквито и да било данни според архитектурния й проект/ който не е намерен в архива на общината, но неминуемо е съществувал / да е предвиден такъв , който да съответства на по- късно направения и ползван от ищеца; б/ входът служи за достъп до вътрешността на сградата чрез стълбищна клетка, имаща предназначението обективно да осъществи връзката отвън навътре и о б р а т н о и с/от двата жилищни етажа , а не само с/ от втория, което й придава положението на обща част – чл.38, ал.1, пр.10-то от ЗС; в/ текстът на констативния нотариален акт на родителите на ищеца съвсем ясно свидетелства , че въпросният вход е включен в състава на общите части на сградата- указание, доказващо обстоятелството , че в резултат на изпълнението на договора за групов строеж страните не са уговорили да принадлежи само на собствениците на втория жилищен етаж / принципна възможност, следваща от нормата на чл.38, ал.2 от ЗС/, но и няма как да са го уговорили, по причина , че сградата не е имала втори вход .

Общата част е добавъчна принадлежност към обема на правото на собственост , което означава , че е неделимо функционално свързана със самостоятелния му обект/ главната вещ/ , т.е. осигурява възможността за пълноценното му упражняване по предназначение, както във вътрешно, така и във външно измерение в пространството, поради което носителят му може по силата на закона да я ползва в съответното й измерение за каквото е предвидена да служи , заедно с другите негови носители в сградата , стига да не е правомерно установено тя да служи само на някой от самостоятелните обекти на пълното вещно право – чл.38, ал.1, вр. с чл.40, ал.1 ,чл. 98 от ЗС , чл.5, ал.1, т.1 от ЗУЕС. Казаното важи напълно за случая и без никаква правна стойност е обстоятелството , че ищецът разполага с друг, изграден по- късно подход към жилището си .