Определение № 597 от 26.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 597 гр. София, 26.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002902491 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 694/27.05.2025 г. по гр.д.№ 1750/2024 г. на Апелативен съд – София, както следва :

Касаторът Г. Й. Д. атакува решението в частта му, с която е отменено решение № 1035/22.02.2024 г. по гр.д.№ 4540/2022г. на Софийски градски съд и е уважен предявеният от „ Би и О експрес „ ЕООД иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, за осъждането му да заплати на дружеството сумата от 20 000 евро – заплатена авансово част от продажна цена по сключен между страните и развален по вина на ответника предварителен договор за прехвърляне от Г. Й. Д. в полза на „Би и О експрес„ ЕООД притежаваните от него дружествени дялове от капитала на „ Густоза „ ЕООД, чийто едноличен собственик е. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, поради постановяване в противоречие с материалния закон – чл. 20 ЗЗД, предвид отказа на въззивния съд да подложи на тълкуване спорните разпоредби от представените анекс от 10.12.2021 г. към предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове от същата дата, предварителен договор за покупко-продажба на кухненско оборудване от 08.12.2021 г., предварителен договор за покупко-продажба на стокова наличност от 09.12.2021г. и предварителен договор за покупко-продажба на оборудване на основен салон и градина от 11.12.2021 г., в съответствие с принципите на тълкуването, залегнали в посочената разпоредба. Така въззивният съд не е съобразил предмета на представените анекс и три допълнителни предварителни договора, в съответствие със съдържанието на предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове / чл. 7 /, който не предвижда предварително „прехвърляне на активи„ извън 1 транслативното действие по отношение същите на самия договор за прехвърляне на дружествени дялове, а предвижда изготвяне и предаване на имущество / приемо-предавателни протоколи /, извън това за което страните са се споразумели изрично да бъде изключено от търговското предприятие на продавача и в негова полза, предходно на окончателния договор за покупкопродажба на дружествени дялове / чл. 4 /. Така предметът на сключените допълнителни предварителни договори се явява изключен от предмета на договора за покупко - продажба на дружествени дялове и те са нищожни / според касатора като привидни, но като лишени от основание , визирайки ги като ненужни за целите на сключения договор за покупко-продажба на дружествени дялове /. Не е извършено от съда лингвистично и систематично тълкуване на спорните разпоредби, в които е използвана думата „предава“, а не се удостоверява получаване от ответника на суми от по 9 778 лева.

Неправилно съдът е придал на същите качеството на разписка за реално платени суми. Съдът не е обърнал внимание, нито е налице обяснение по делото, защо при договорена цена в евро, съобразно която е и предявената претенция, споразуменията сочат суми в лева / 4 пъти по 9 778 лева /. Съдът не е съобразил и поведението на страните: собственото на купувача, предприето в осигуряване на договореното с чл. 4 от договора, доказано по делото и това на ищеца - за недобросъвестно удостоверяване неоказано от продавача съдействие, с документиране на отказ за явяване пред нотариус, за който Г. Й. не е бил уведомен и към момент към който, съгласно заключението на приетата СИЕ, същият не е разполагал и с необходимите парични средства за закупуване на дружествените дялове. Според страната, тези доказателства потвърждават тезата му, че целта на дружеството не е била да придобие реално дружествените дялове от капитала на „Густоза„ ЕООД, а да използва предварителния договор и допълнителните такива за недобросъвестно извличане на облага.

Сочи се и неправилностна въззивния акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Така въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства, установени по делото и е формирал изводи в несъответствие с действителната фактическа обстановка. Този касационен довод страната навежда в аспект на установеното си собствено добросъвестно изпълнение, в подготовка сключването на окончателния договор за покупкопродажба на дружествени дялове - ирелевантно за спора, доколкото не противопоставя твърдение за запазено действие на предварителния договор, а се позовава на развалянето му, със собствено едностранно предизвестие до ищеца, по вина на същия. Навежда го, обаче, и в аспект на твърдението си , че не е получавал посочените суми в лева, нито 20 000 евро, установимо от заключението на СИЕ по делото, което съдът е отказал да кредитира. От същото безспорно се установява, че дружеството – купувач не е осчетоводило разпоредена в полза на продавача сума от 20 000 евро / съответна на описаните в анекса и предварителните договори от 8,9,10 и 11 декември 2021г. суми в лева /, нито е установена разполагаемост на същото със суми в нужния за плащането размер - на каса или като предоставени в заем от собственика на дружеството / сметка 401 – разчети със собственика /, 2 доколкото е посочен и такъв източник на средства. Според касатора съдът е следвало да съобрази и недобросъвестното поведение на ищеца, отказал на вещото лице достъп до всички свои счетоводни книги, нужни за изготвяне на заключението. Противопоставя се и довода, че е неубедително да се приеме, ако действително го е извършил, ищецът да не е осчетоводил плащането към ответника, доколкото така би се лишил от позитивни данъчни последици.

Според касатора, въззивният съд не е формирал вътрешното си убеждение внимателно, след анализ на всички събрани доказателства, необосновано отказвайки да се позове на доказателствената сила на счетоводните записвания / в случая – на липсата на такива, при задължение за редовно водено от търговците счетоводство /.

Касаторът „ Би и О експрес „ ЕООД оспорва въззивното решение в частта му, с която е частично обезсилено първоинстанционното и частично прекратено производството по предявения от него, кумулативно с иска по чл.

55, ал. 1 ЗЗД, иск с правно основание чл. 88, ал. 1, предл. второ ЗЗД , както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на същия иск в останалата му част. Така предявеният иск, за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от несключването, по вина на продавача – ответник, на окончателен договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Густоза„ ЕООД, е с цена 1 лев, като частичен от вземане в твърдян размер от 5 000 000 лева. Цената на иска изключва касационна обжалваемост на въззивното решение в тази му част, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, бидейки под законодателно установения праг за касационна обжалваемост както по търговски, така и по граждански дела.

Предвид това, касационната жалба на „Би и О експрес „ЕООД, като недопустима, следва да се остави без разглеждане.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба на Г. Й. Д. е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване – в тази му част – съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното :

Между страните е сключен – на 10.12.2021г. - предварителен договор за покупко-продажба от ищцовото дружество на дружествените дялове от капитала на „ Густоза „ ЕООД , чийто едноличен собственик е ответника – касатор. Договорът / чл. 4 / изрично предвижда с кои активи от търговското предприятие на продавача последният следва да се разпореди предварително и в своя полза, както и че : „ След справка от счетоводството на „Густоза„ ЕООД страните изготвят приемо-предавателен протокол с опис на притежаваното от дружеството основно имущество, външно и вътрешно оборудване, кухня, печки , хладилни витрини и инвентар и др., находящи се в Гръцки ресторант „ Густоза „ , като „ Имуществото се приема от купувача във вида , в който се намира „ / чл. 7, ал. 1 / , както и че „продажната цена по т.

1 включва наличната стока – хранителни и пакетирани стоки, алкохол, месни продукти, риби и рибни дарове, напитки и всичко необходимо за нормалната 3 работа на ресторанта „ / интерес от който именно актив е мотивирал купувача за сделката /. Ищецът твърди, че е платил на ответника авансово част от договорената продажна цена, в размер на 20 000 евро, както и че поради отказ на ответника да сключи окончателен договор, е развалил предварителния, с едностранно предизвестие, връчено чрез Нотариус ,при отказ на адресата. С това обосновава претенция за връщане на платеното, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. За плащането на сумата се позовава на анекс към предварителния договор от 10.12.2021 г., и други три , наименовани като „ предварителни „ , договори : за покупко-продажба на кухненско оборудване от 08.12.2021г., за покупко-продажба на стокова наличност от 09.12.2021 г. и за покупко-продажба на оборудване на основен салон и градина от 11.12.2021 г. Във всеки от тях, с изрично упоменато качество на „ анекс към предварителен договор „ е отразено „постигнато единодушно съгласие за следното: Купувачът предава в брой сумата от 9 778 лева, като аванс„.

Ищецът се позовава на това изявление като качество на разписка за извършено в полза на ответника плащане на 4 суми от по 9 778 лева.

Ответникът – Г. Й. Д. – оспорва иска . Оспорва твърдението, че е отказал сключването на окончателен договор, позовавайки се извършени от негова страна действия, в съответствие с клаузите на чл. 4 и чл. 12 от предварителния договор , за подготвяне сключването на окончателния и представяйки доказателства за това. Оспорва да е надлежно уведомен за едностранното разваляне на договора от ищеца, поради виновно свое поведение и противопоставя собствено едностранно изявление за разваляне от 02.03.2022 г., поради вина на дружеството, достигнало до управителя на същото на 09.03.2022 г.. Доколкото не се противопоставя възражение за запазено действие на договора и с оглед правното основание на предявената претенция, изясняването на тези обстоятелства е ирелевантно за спора.

Ответникът оспорва да е получавал посочените в анекса и предварителните договори – анекси към този от 10.12.2021 г., суми от 9 778 лева, респ. оспорва да е получил в аванс сума от 20 000 евро. Оспорва текста на документите да позволява едностранното им възприемане като разписка за получаване на сумите, като не оспорва подписването им, но на различна от посочените дати – на 12.12.2021г.. По същество твърди, че сключването на тези последващи договори е имало за цел да се договори авансово заплащане на част от продажната цена на дружествените дялове / каквато уговорка липсва в договора от 10.12.2021 г. /, за да може продавачът да поеме сериозните разходи по дължимите подготвителни действия, съгласно чл. 4 на договора. Поискана е СИЕ, част от задачата на която е и да се установи отразени ли са в счетоводството на ищеца сумите по спорните анекси - 4 х 9 778 лева или 39 112 лева или сума от 20 000 евро, като платени на ответника, в качеството на продажна цена по покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Густоза„ ЕООД.

Вещото лице по допуснатата СИЕ не е установило счетоводно отразено плащане от ищеца към ответника за сума от 20 000 евро – ищецът не е представил платежен документ или счетоводен запис за наличие на реално извършено плащане от 20 000 евро. Вещото лице посочва, че е изискало от 4 дружеството, счетоводно обслужващо ищеца , необходимите му документи и информация, за отговор на поставената задача, но не е получило нито от същото, нито от ищеца. Акцентирайки на първичен документ, установяващ плащането, самите спорни анекси и позовавайки се на представен му от дружеството за счетоводитни услуги