Решение № 938 от 05.11.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер ІІІ-135 05.11.2019 г. град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд, трети граждански въззивен състав,

На двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година,

В открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева

ЧЛЕНОВЕ: Кремена

Лазарова

Йорданка Майска

Секретар: Жанета Граматикова като разгледа докладваното от съдия Майска гр.д. № 1467 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 5240/05.07.2019г. на РС-Несебър от „Пауърбилд” ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Цар Борис III” № 159, ет.6, офис 6.2, представлявано от управителя Иван Георгиев Георгиев против Решение № 93/21.05.2019г. по гр.д.№ 1019/18г. по описа на НРС, в частта, с която уволнението на М.П.Д. с ЕГН ********** е признато за незаконно и е отменена Заповед № 042 от 02.01.2018г., изменена и допълнена със Заповед № 042-1 от 02.01.2018г., двете на управителя на „Пауърбилд” ЕООД, с която на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на М.П.Д. с ответното дружество, считано от 02.01.2018г. и въззивникът е осъден да заплати на М.П.Д. следните суми:

- сумата от общо 974,92 лева, представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение на М.П.Д. за месеците октомври, ноември и 13 дни от декември 2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 190,48 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 13 дни;

- сумата в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие; сумата от 74,90 лева, представляваща лихва за забава, изчислена върху нетното възнаграждение за месеците октомври, ноември и декември 2017г.;

- сумата от 390,72 лева, представляващи заплатени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, - както и сумата от 381,61лв. - по сметка на

РС-Несебър, представляваща държавната такса върху уважения размер на исковете и възнаграждения на вещи лица.

Въззивникът навежда, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради избирателно тълкуване на фактите по делото и на отделни части- уговорки от трудовия договор, поради което е достигнал до неправилен извод, че той е безсрочен, без да са налице основания за това. Така поддържа се, че сложеният за разглеждане трудов договор е срочен с уговорка “до завършване на определена работа“, след приключването на която е и прекратен със заповед която само констатира основанието, поради което не е налично уволнение на работника, нито се дължи предизвестие за прекратяване. Не са изложени аргументи досежно останалите обжалвани части на решението за неизплатено трудово възнаграждение, обезщетение за неползван отпуск и лихви. Моли, атакуваното решение да бъде отменено в обжалваните части. Не са сторени доказателствени искания.

Въззиваемият М.П.Д., представляван от процесуалния му представител адв.Таня

Панайотова – Маркова от АК - Бургас, е представил в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани, като в тази насока се излагат подробни съображения, включително се навеждат твърдения за бланкетност на жалбата в частта досежно претенциите с обезщетителен характер - за трудово възнаграждение и неползван отпуск. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

В съдебно заседание се явява процесуалния представител на въззиваемия, който поддържа подадения отговор, не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице, поради което е допустима.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Бургас е образувано по предявената от М.П.Д. с ЕГН-********** искова молба, заявена чрез процесуалния му представител адв.Таня Панайотова – Маркова от АК - Бургас против „Пауърбилд” ЕООД, ЕИК- *********, с която се моли да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнение на ищеца, извършено със Заповед № 042 от 02.01.2018г., изменена и допълнена със Заповед № 042-1 от 02.01.2018г., двете на управителя на „Пауърбилд”

ЕООД, с която на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на М.П.Д. с ответното дружество, считано от 02.01.2018г., както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 1050 лева - дължимото трудово възнаграждение за месеците октомври - декември 2017г. на основание чл.128, т.2 от КТ, както и мораторна лихва в размер на 100 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.10.2018г. до влизане на решението в сила; сумата от 190,48 лева - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 от КТ, както и сумата от 1500лв.- обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл.220, ал.1 във връзка с чл.326, ал.1 от КТ.

Ответното дружество е оспорило исковете. Не се оспорва, че между страните е бил сключен трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ със срок – до завършване на определена работа, която се изразявала в изпълняване на дейностите, включени в длъжността – п., н. о. на с. на дружеството, находящ се в с.Равда, който бил необходим на ответното дружество до изпълнение на възложените му работи на обект: БКС Несебър. След приключване на възложените услуги с механизация на обект: БКС Несебър, необходимостта от ползване на склада в с.Равда от страна на „Пауърбилд” ЕООД отпаднала. При завършване на работата на ответното дружество в региона, отпаднала необходимостта от продължаване действието на трудовия договор. Това била и причината трудовият договор с ищеца да бъде прекратен, без която и да е от страните да дължи предизвестие със завършване на определената работа. В тази връзка се навежда, че ищецът не е бил уволнен, а е приключил срока на договора, с който е бил назначен, т.е. необходимостта от изпълнение на възложената му работа вече била отпаднала или по друг начин казано – завършена била определената със сключения трудов договор работа, като в този случай, работодателят не изпраща предизвестие и съответно не дължи обезщетение при прекратяване на срочния трудов договор поради завършване на работата, за която работникът е бил нает. Оспорват се и претенциите за заплащане на трудови възнаграждения и обезщетение за неползван отпуск.

С обжалваното решение РС-Несебър е уважил иска за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца, като е приел, че по делото не е установено наличието на хипотезата на чл.68, ал.1, т.2 КТ, тъй като срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно другите елементи на съдържанието му, е приел, че липсва уговорка за срок.

Поради този извод е приел, че разглежданият трудов договор е безсрочен и не може да бъде прекратен на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ и е уважил претенцията по чл.344, ал.1, т.1 КТ. С оглед този изход са уважени като основателни и претенциите за неизплатени заплати за посочените по-горе месеци, обезщетение за неползван платен годишен отпуск и за неспазено предизвестие.

При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че решението на НРС е валидно и допустимо в обжалваните му части.

След извършване на самостоятелна преценка на представените по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, въззивният съдът намира следното:

Видно от представен по делото трудов договор №

069 от 01.05.2017г., сключен между страните, ищецът е постъпил на работа считано от 01.05.2017г. в ответното на длъжност „П., н. о.”, с място на работа – Равда, при 8-часов работен ден срещу заплащане на основно месечно трудово възнаграждение в размер на 500лв. и по 0,6% допълнително възнаграждение за всяка зачетена година професионален опит, платен годишен отпуск от 20дни; с уговорен в полза на работодателя изпитателен срок от 6 месеца и уговорен 3-месечен срок за предизвестие за прекратяване на трудовия договор, но не повече от срока на договора. Видно от т.3 на договора посочено е че се сключва „До завършване на определена работа“. В клаузите на цитирания трудов договор не се съдържат каквито и да било други уговорки, които да внасят пояснение за обема на работата, с изчерпването на който недвусмислено ще се счита, че същата е завършена. Така описаната в договора работа: “П. н. о.“ на склад в с.Равда по никакъв начин не позволява да се установи кога ще се счита за „завършена“, за да може и срокът на договора между страните да бъде определен при условията на чл.68, ал.1, т.2 КТ. Това води до невъзможност да се определи кога работата по този договор ще приключи, съответно не може да се определи срока на трудовия договор, а това от своя страна означава, че договорка за срок липсва, поради което и договорът е безсрочен/в този смисъл Р.№166/16.06.2017г., по гр.д. № 4921/2016г., _IV г.о. ВКС по реда на чл.290 ГПК/. Това е така, защото за всяка от страните е от значение не само естеството на работата, на и с извършването на какъв обем от работа същата ще се счита завършена, съответно кога/след изтичането на какъв срок/ ще се счита за прекратено трудовото правоотношение именно поради завършването й. Предвид изложеното се споделя изводът на първоинстанционния съд, че трудовото правоотношение е незаконосъобразно прекратено със Заповед № 042-1/02.01.2018г. за изменение и допълнение на Заповед № 042 от 02.01.2018г. на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ - със завършване на определената работа. Поради констатираната незаконосъобразност на издадената на това основание заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, то същата подлежи на отмяна, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ доказан по своето основание, поради което и правилно уважен. С оглед основателността на претенцията по чл.344, ал.1, т.1 КТ, наличната изрична уговорка по т.9 от трудовия договор за тримесечно предизвестие и доколкото не е предявено искане по чл.344, ал.1, т.2 КТ, основателна се явява предявената претенция по чл.220, ал.1