Решение № 3967 от 06.12.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3967 гр. Варна, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20233110101306 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от ЗК Л.И. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, чрез юрисконсулт К. З. срещу И. А., гражданин на Р.Ф., ЛНЧ **********, адрес:

*********, осъдителни искове с правно основание чл. 500, ал.2 КЗ за осъждане на ответника да заплати следните суми, представляващи регресно вземане на застрахователя – изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в полица № BG/22/117003323421, със срок на валидност 19.12.2017г.-19.12.2018г., вследствие на ПТП, настъпило на 13.05.2018 год., по вина на ответника, като водач на автомобил „Волво В50", peг. № ********* и разноски по щета:

1650.71 лв., представляващи изплатено застрахователно обезщетение за щети, причинени на лек автомобил „Рено премиум", peг. № *********, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата;

20.00 лв., представляващи разноски по ликвидация на щета № 00035060-18-302414, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на осъдителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: на 13.05.2018 год., около 03:10 ч., в к.к. Златни пясъци до хотел Адмирал е настъпило ПТП. Ответникът като водач на автомобил „Волво В50", peг. № *********, виновно предизвикал пътен инцидент с паркиран мотокар, който се изнесъл напред и увредил лек автомобил Рено премиум, 1 peг. № *********. За настъпилото произшествие е съставен Протокол за ПТП № 1662134/13.05.2018 год., в който са отразени местопроизшествието, вредите и механизмът за настъпването им. В протокола е отразено, че ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимите норми и му е съставен АУАН № 134332/13.05.2018г. Между собственика на увредения автомобил и ищеца е сключен договор за застраховка BG/22/117003323421, със срок на валидност 19.12.2017г.-19.12.2018г. При ищеца е заведена щета № 0003-5060-18-302414, като след оценка е определено и изплатено обезщетение за имуществени вреди в размер на 1650.71 лева. Дружеството е извършило и ликвидационни разноски в размер на 20 лева. С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата в лицето на ответника до размера на изплатеното обезщетение. Последният, вследствие на проявеното виновно поведение следва да възстанови извършените от ищеца разходи. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ признание на исковете по основание и размер. Сочи, че не е бил уведомен, поради което не е дал повод за завеждане на делото. Прави искане за възлагане на разноските в тежест на ищеца, на основание чл.78, ал.2 ГПК.

В о.с.з. ищецът, с писмена молба, чрез процесуален представител прави искане за постановяване на решение при признание на иска и за присъждане на разноски. Възразява срещу доводите за приложението на чл.78, ал.2 ГПК.

СЪДЪТ, като взе предвид, заявеното от ответника признание на исковете и искането на ищеца, намира, че са налице предпоставките на чл.

237, ал. 1 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на признанието на иска, на основание чл. 237, ал. 2 ГПК.

По разноските:

Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. Това разрешение е дадено в Решение № 185 от 29.05.2014 година на ВКС по гр.д.

№. 5196/2013 година на ІV - то Г.О. В случая може да се приеме, че са налице и двете предпоставки. Ответникът е признал претенциите, като е налице и предпоставката, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Настоящият състав изцяло възприема становището, обективирано в Определение № 646/07.11.2017 год. на ВКС, ТК, ч.т.д. №2565/2017г., с което са дава отговор на поставения въпрос, че е налице първата 2 предпоставката по чл.78 ал.2 ГПК - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото, в случаите, когато искът по КЗ е предявен без застрахователят да е уведомил делинквента за извършеното плащане на застрахователното обезщетение.

Този отговор произтича от непротиворечивата практика на ВКС, че вземането на застрахователя по регресния иск против делинквента става изискуемо с поканата за изпълнение.

С оглед отговора на поставения въпрос и като се има предвид, че ответникът е признал иска, следва да се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК относно присъждането на разноските. Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че ответникът е дал повод за завеждане на иска. Приложените към молба вх. № 88069/23.11.2023г. покани за доброволно изпълнение не са достигнали до ответника, тъй като не е бил открит на адреса – гр. Варна, ул. Средна гора, бл.4, ап.5. Същевременно, от данните по делото /л.27 и л.55/ се установява, че адресът на ответника е в с**********. По тези мотиви в тежест на ответника не следва да се възлагат сторените от ищеца разноски. Разноските следва да се възложат в тежест на ищеца. По делото са представени доказателства за действително извършени разноски от ответника – 500 лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал.2 КЗ И. А., гражданин на Р.Ф., ЛНЧ **********, адрес: с********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗК Л.И. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********* следните суми, представляващи регресно вземане на застрахователя – изплатено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в полица № BG/22/117003323421, със срок на валидност 19.12.2017г.-19.12.2018г., вследствие на ПТП, настъпило на 13.05.2018 год., по вина на ответника, като водач на автомобил „Волво В50", peг. № ********* и разноски по щета:

1650.71 лв., представляващи изплатено застрахователно обезщетение за щети, причинени на лек автомобил „Рено премиум", peг. № *********, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата;

20.00 лв., представляващи разноски по ликвидация на щета № 00035060-18-302414, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до деня на окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********* ДА ЗАПЛАТИ на И. А., гражданин на Р.Ф., ЛНЧ **********, адрес: с********** сумата от 500 лева, представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора, изразяващи се в заплатено възнаграждение за защита и 3 съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4