Решение № 130 от 15.05.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Плевен, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20244400200365 по описа за 2024 година

Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Образувано е по молба за признаване на решение на несъдебен орган в Република Австрия, с което на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Кнежа, Плевенска област, ул. *** е наложена финансова санкция общо в размер на 330 евро.

Прокурорът изразява становище, че молбата е основателна.

Засегнатото лице Н. Н. Н. изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като е заплатил наложената му финансова санкция в размер на 300 евро още на 10.03.2023 г.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид молбата и представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, 1 намира за установено следното:

С решение № BHLI/03/61220006375/2023 от 28.09.2023 г. на несъдебен орган в Република Австрия., влязло в сила на 15.11.2023 г., на българския гражданин Н. Н. Н., в качеството му на физическо лице търговец с фирма ***, е наложена финансова санкция в общо размер на 330 евро, представляваща парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за извършено административно нарушение и парична сума за разходите по административната процедура, довела до постановяване на решението.

Решението е постановено затова, че на 10.10.2023 г., в 15:33 ч. в Ardning, А9 Str.km 63,795, Abschnitt Ardning, засегнатото лице, като притежател на превозно средство с рег. № *** /с повече от 3,5 тона технически допустима маса/, не е изпратило в указания срок доказателство да декларирания клас емисии EURO и поради това е станало причина за неправилно заплащане на пътната такса, зависеща от пробега, тъй като по време на срока за доказване с превозното средство е използван федерален път.

Деянието съставлява административно нарушение по § 20 Abs.3 I.V.m.

§§ 6 und 9 Abs. 5 dritter Satz rnd 9 Abs. 11 zweiter und viertez Satz BStMG от Австрийския закон за заплащане на пътни такси за федерални пътища от 2002 г.

Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за признаване и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като е влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за извършено административно нарушение.

В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС заверено копие от решението е придружено от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Република Австрия на 23.04.2024 г. и е преведено на български език.

2

Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като е окръжен съд по местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция на Н. Н. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като са налице условията за признаване и изпълнение по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС и същевременно не са налице условията по чл. 35 от същия закон за отказ за признаване и допускане на изпълнението:

1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решението от 23.08.2023 г.;

2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава-членка, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;

3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася до деяние, подсъдно на български съд;

4. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5. Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро;

7. Решението се отнася до деяние, за което не се изисква двойна 3 наказуемост по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС;

8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по силата на българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението;

9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е било писмено, но Н. Н. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване. Освен това решението е било връчено лично на засегнатото лице на 17.10.2023 г., като то е било уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване и то не е поискало повторно разглеждане и не е обжалвало решението.

От представеното в съдебно заседание от засегнатото лице потвърждение за плащане е видно, че на 10.03.2023 г. той е заплатил сумата от 300 евро – след като е получил уведомително писмо от несъдебния орган в Република Австрия. Ето защо тази сума следва да бъде приспадната от наложената финансова санкция.

Решението не следва да бъде признато в частта, с която на Н. Н. е наложена и санкция в размер на 30 евро, представляваща разходите по административната процедура, тъй като той е заплатил сумата от 300 евро доброволно – още преди да бъде поканен с писмо от 30.11.2023 г., и следователно не дължи разноски по процедурата.

На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се отнася до парична сума – 300 евро, съдът следва да определи равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението в издаващата държава. От направената справка в сайта на БНБ за 29.09.2023 г. е видно, че равностойността на 330 евро е 645,42 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, Плевенският окръжен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение № BHLI/61220006375/2023 от 29.09.2023 година, 4 на несъдебен орган в Република Австрия, влязло в сила на 15.11.2023 г., в частта, с която на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.

Кнежа, Плевенска област, ул. ***, е наложена финансова санкция общо в размер на 300 евро, равностойни на 586,74 лева.

ПРИСПАДА от наложената финансова санкция в размер на 300 евро, заплатената от засегнатото лице на 10.03.2023 г. парична сума в размер на 300 евро.

ОТКАЗВА да признае решението на несъдебния орган в Република Австрия в частта, с която на засегнатото лице е наложена и санкция в размер на 30 евро, представляваща парична сума за разходите по административната процедура, довела до постановяване на решението.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. Велико Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването не спира изпълнението на решението.

На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението на несъдебния орган от 29.03.2021 г. да се изпрати заедно с препис от настоящото решение на ТД на НАП-гр. Велико Търново, офис град Плевен за изпълнение по реда на Закона за Национална агенция за приходите и ДОПК.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИАКОРНФС, незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАПгр. Велико Търново, офис град Плевен, както и за приключване изпълнението на решението.

Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5