Определение № 424 от 26.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424 гр. Благоевград, 25.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Л. Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско дело № 20221200501100 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 вр. чл.279 вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от фирма ЕИК ********, с адрес: гр. адрес, със законен представител: АВД- главен изпълнителен директор и ММ, чрез адв. Л. Р., с посочен съдебен адрес против Разпореждане № 3184/02.12.2022г., постановено по ч.гр.д 2760/22г. по описа на РС – гр.

Благоевград, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника фирма, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от Управителя КГ, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми:

- сумата от 240,99 лева /двеста и четиридесет лева и деветдесет и девет стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

Жалбоподателят излага доводи за неговата незаконосъобразност.

Поддържа становище, че е необоснован изводът на съдебния състав, според който клаузите за дължимост на въпросните неустойки имат неравноправен характер.

Като резултат се иска отмяна на разпореждането в атакуваната част, с която заявлението е отхвърлено, и уважаване на последното и по отношение на въпросните неустойки, ведно с присъждане на сторените разноски.

На основание чл.413, ал.2 ГПК, препис от частната жалба не е бил изпращан на длъжника.

Окръжен съд - Благоевград, след като прецени наличните доказателства по делото и приложимите разпоредби на закона, приема за установено от 1 фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в атакуваната част (арг. от чл.413, ал.2 ГПК).

Настоящата инстанция намира, че постановеното разпореждане в атакуваната част е валидно, допустимо и правилно, а жалбата неоснователна, по следните съображения:

Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от фирма ЕИК ********, с адрес: гр. адрес, със законен представител: АВД- главен изпълнителен директор и ММ - изпълнителен директор, чрез адв. Л. Р., срещу длъжника фирма с ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от Управителя КГ, за следните суми: -сумата от 172,00 лв.

(сто седемдесет и два лева/ месечни такси и потребление за използване на услуги по договор номер М6031594 от 13.06.2018 г., като част от рамков Договор за използване на електронни съобщителни услуги 505430571, партида 108781673, за периода 09.01.2022 г.- 08.03.2020 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда - 01.12.2022г. до окончателното й изплащане; сумата от 240,99 лева /двеста и четиридесет лева и деветдесет и девет стотинки/ - неустойка за неизпълнение на договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, сумата от 29.54 лева /двадесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/ - мораторна лихва, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението, от които 12,45 лева - мораторна лихва за периода от 04.03.2022 г. - 30.11.2022 г., и 17.09 лева - мораторна лихва за периода от 05.02.2022 г. - 30.11.2022 г.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от договор, сключен между фирма с ЕИК ****** е сключило с „фирма (предишно наименование „м“ ЕАД), като част от рамков Договор за използване на електронни съобщителни услуги 505430571, партида 108781673, I D на договор М6031594 от 13.06.2018 г. За всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. Договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия за взаимоотношенията между „фирма“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „фирма по стандарти GSM, UMTS и LTE и/или т. 83.1 от Общи условия за взаимоотношенията между „фирма и крайните ползватели на широколентов 2 достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни, съгласно които договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от 124 дена. При прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл.

Неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.

За неустойката са издадени сметки на обща стойност 240,99 лв.

Настоящата съдебна инстанция намира, че заповедният съд правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед по чл.410 ГПК за сумата, представляваща неустойка, позовавайки се в мотивите си на нищожна клауза.

В тази връзка, изцяло са неоснователни доводите на жалбоподателя, свеждащи се до незаконосъобразност на атакувания акт в обжалваната част, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, заповедният съд не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. Сочената норма задължава заповедния съд да извърши преценка дали искането в заявлението не противоречи на закона или на добрите нрави.

В случая, с обжалвания акт, решаващият съд е направил правилна преценка, че клаузата, регламентираща задължения за заплащане на неустойка в размер на 240, 99 лв. от страна на длъжника противоречи на добрите нрави. Видно от депозираното заявление, заявителят претендира заплащане на неустойка в размер на общо 240, 99 лв., дължима за прекратяване на сключения с абоната – длъжник по негова вина договор. В заявлението се сочи, че дължимата неустойка e такава поради едностранно прекратения договор от мобилния оператор, тъй като поради неизпълнение на задължения на абоната да заплаща мобилни услуги. Твърди се, че по договор се дължи неустойка като сбор от стандартните месечни абонаментни такси, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер, а също и такава във фиксиран размер по ценоразпис за невърнато оборудване. Претендират се по две сметки – суми от общо 200 лв., включени в общия размер претендиран като неустойка от 240.99 лв. Останалите суми в този размер са от 19.00 лв.; 19.99 лв. – неустойка в размер на оставащи дължими месечни вноски, а също и сума от 2.00 лв. - обезщетение за събиране на просрочени вземания.

Критериите, дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г.

3 по т.д.№1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации. Мобилният оператор твърди, че се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски / каквото е твърдението в заявлението/, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Поради това такава клауза е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и се обсъжда от съда, независимо от твърдението за оставащия срок на договора.

До подобни изводи е стигнал и заповедния съд.

Нищожна на същото основание се явява и клаузата за заплащане на неустойка, представляваща възстановяване стойността на отстъпките от абонаментни планове и пазарните цени на крайните устройства, както и стойността на невърнато техническо оборудване, предоставено за временно ползване в размер определен от заявителя.

Освен това, тази претенция не е пряко свързана с присъщите функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото евентуалното ползване на отстъпки е свързано със самото сключване на договора, а при невръщане на предоставено устройство мобилният оператор би могъл да иска връщането му, респ. да претендира дължимата сума за устройството до края на срока на договора за продажба на изплащане, но не и да претендира стойността му под формата на неустойка.

Отделно от това, липсват твърдения - какво е предоставеното оборудване и кога е предоставено, на каква стойност е същото.

Предвид на изложеното по-горе следва да се направи извода, че е налице противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави, поради което не е налице валидно неустоечното съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.

4

Съобразно изложено по-горе и при съвпадение на крайните изводите на въззивната инстанция с тези на заповедния съд, разпореждането на последния в обжалваната му част, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение за възнаграждение за заплащане на неустойка в размер на 240.99 лв. е правилно и частната жалба следва да се устави без уважение, поради неоснователност на наведените доводи.

Относно наведените доводи от жалбоподателя за възникнала неяснота в диспозитива на разпореждането относно издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и за сумата от 240.99 лв., съдът констатира, че в тази му част разпореждането не е предмет на обжалване, като в същото не са изложени от заповедния съд мотиви за уважаване на заявлението и за тази сума. Напротив – изложените мотиви са такива за отхвърляне на заявлението в тази му част, поради което може да се счете, че в частната жалба е обективирано искане по чл. 251 ГПК.

Следва да се има предвид, че на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в законна сила съдебни актове, които са неясни, или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.

Заповедният съд, следва да прецени, ако заявителят подддържа едно такова свое становище относно възникнала неяснота или двусмислие - касае ли се за отправено искане по чл. 251 ГПК.