Решение № 249 от 26.06.2026, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. П., 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230100784 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Г. Т., ЕГН:

**********, с постоянен адрес с. С., ***, общ. П., чрез адв. Д. В. Н., АК – Кюстендил, с адрес за пР.ване гр. С., ***, вх. Б, ап. 38, против Б. К. Х., ЕГН:

**********, с настоящ адрес и адрес за пР.ване с. С., ***, общ. П..

Сочи се в исковата молба, че по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 081, т. III, рег. № 6826, дело № 464 от 2014 г. на нотариус Костадинка Топалова, с район на действие РС - гр. П., вписана под № 510 на НК, ищецът е придобил 330/1060 (триста и тридесет върху хиляда и шестдесет) квадратни метра идеални части от Урегулиран поземлен имот I-80,313, в квартал 12 по действащия устройствен план на с. Я., общ.

П., целият с площ от 1060 кв.м., при съседи на имота: УПИ II, от три страни - улици, ведно с Първия приземен стаж от триетажна масивна сграда - магазин, със застроена площ от 210 кв.м., построена в поземлен имот № 80, която сграда е заснета по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Я., общ. П., обл. Б. като Сграда с идентификатор ***, одобрени със Заповед № РД-18-4/21.01.2022 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма извършено изменение на КККР със заповед, с адрес на сградата: с. Я., ул. П., която сграда е разположена в поземлени имоти с идентификатори *** и *** и принадлежи към поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ от 257 кв.м., брой етажи 1

3, предназначение: сграда за търговия, предишен идентификатор: няма. Посочва се още, че така закупеният недвижим имот – магазин, се ползва от пенсионерите в населеното място, които всеки ден се събират в него, като ключ за магазина има тъстът на ищеца (бащата на съпругата му) - В.С.Д..

Навежда се, че непосредствено до описаната сграда се намира („е залепена“) сграда с идентификатор *** по КККР на с. Я., общ. П., обл. Б., с адрес на сградата: с. Я., общ. П., ул. „П.“, със застроена площ от 94 кв.м. и с предназначение постройка за допълващо застрояване, достъп до която постройка има откъм страната на входа на собствения на ищеца магазин. Релевира се, че от момента на закупуване на недвижимия имот (магазина) до м. май 2025 г., процесната постройка за допълващо застрояване е стопанисвана и поддържана от ищеца, тъй като последният е смятал, че същата е част от недвижимия имот, който е закупил посредством цитираната сделка, обективирана в нотариалния акт и е част от собствения му магазин. Въз основа на това обстоятелство се навежда, че постройката е владяна и ползвана от ищеца като собствена, с предназначение - склад за магазина, че в последната са монтирани и водомерите, обслужващи търговския обект, както и че на същата не са монтирани врати, тъй като се ползва и от пенсионерите, посещаващи обекта, за да съхраняват лични вещи по време на престоя си в магазина, който ползвали като пенсионерски клуб.

Твърди се, че в началото на м. май 2025 г. ответницата отнела владението върху допълващата постройка от ищеца, посредством поставените от нейна страна две врати, които заключила, ограничила достъпа на ищеца до процесната сграда, като се легитимирала като собственик на последната с констативен нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот № 11, том I, рег. № 380, дело № 5 от 17.01.2025 г. по описа на нотариус Фани Шутова, с район на действие РС-гр.

П., вписана под № 511 на НК, въз основа на който ответницата е призната за собственик на сградата, на основание давностно владение. Оспорват се констатациите на нотариуса, обективирани в нотариалния акт, като се твърди, че ответницата никога не е владяла процесния имот по начин, годен да я легитимира като собственик на имота по давност, като едва с предприетото действие по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост върху имота, ответницата за първи път е изявила намерението си за своене по ясен и несъмнен начин, като отрича чуждата власт върху имота и декларира, че същият се владее като собствен, което действие следва да се счита за начало на давностното владение осъществявано от нейна страна.

Релевира се, че от закупуването на магазина на 27.11.2014 г. до м. май 2025 г., процесната постройка е владяна единствено от ищеца, за срок по-дълъг от десет години, както и че същият е владял и ползвал имота непрекъснато, явно, несъмнено, спокойно и с намерение за своене за себе си, което намерение е манифестирал спрямо всички лица, което го легитимира като действителния собственик на процесния имот.

2

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Б. К. Х., ЕГН: **********, с настоящ адрес и адрес за пР.ване с. С., общ. П., обл. Б., ***, че И. Г. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. С., общ. П., обл. Б., ***, е собственик по силата на изтекла придобивна давност, за периода 27.11.2014 г. до м. май 2025 г., на следния недвижим имот: сграда с идентификатор *** по КККР на с. Я., общ. П., обл. Б., с адрес на сградата с. Я., общ. П., ул. „П.“, със застроена площ от 94 кв.м. и с предназначение – постройка за допълващо застрояване; Да отмени констативен нотариален акт за признаване правото на собственост върху недвижим имот № 11, том I, рег. № 380, дело 5 от 17.01.2025 г. по описа на нотариус Фани Шутова, с район на действие РС - гр. П., вписана под № 511 на НК, въз основа на който ответникът е призната за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот сграда с идентификатор *** по КККР на с. Я., общ. П., обл. Б., с адрес на сградата с. Я., общ. П., ул. „П.“, със застроена площ от 94 кв.м. и с предназначение – постройка за допълващо застрояване.

Претендират се сторените по делото разноски, включително и заплатено адвокатско възнаграждение

След проведената процедура по чл. 131 ГПК от ответната страна е подаден отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. С отговора се твърди, че ищецът не е собственик на процесната сграда, на поддържаното основание, тъй като владението върху същата се осъществява от ответницата в продължение на повече от тридесет години, включително и през твърдяния от ищеца период. Уточнява се, че осъществяваното от ответницата владение върху имота се изразява в складиране на собствени вещи, поддръжка на сградата, както и поставянето на врати на входовете, съответно изходите на сградата през м. януари 2025 г., с цел ограничаване на достъпа до сградата от трети лица, като ключ за вратите има единствено ответницата. Навежда се, че ищецът няма достъп до процесната сграда, тъй като вход към нея има през улицата, който е недостъпен, тъй като се намира на височина от над 1,50 м. и за него няма стълба, както и от страна на фурната, изградена в сградата, до която фурна ищецът също няма достъп, защото последната е продадена на трето лице чрез публична продан. Твърди се, че посредством описаните действия ответницата е осъществила фактическия състав на придобивната давност, за което се е снабдила с оспорения нотариален акт за правото на собственост по давност върху процесния имот, на основание, годно да я легитимира като собственик на имота.

В проведеното единствено по делото ищецът се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат, който моли за уважаване на предявения иск.

Ответницата не се явява, представлява се от процесуален представител, който 3 моли за отхвърляне на исковата претенция.

В хода на производството е проведен разпит на свидетели, прието е заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.

По реда на чл. 204 ГПК е извършен оглед на процесната сграда.

След като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 081, том III, рег. № 6826, дело № 464 от 2014 г. на нотариус Костадинка Топалова, Потребителна кооперация „Подгорие“ ООД продава на И. Г. Т. 330/1060 кв. метри идеални части от Урегулиран поземлен имот I-80, 313 /първи отреден за имоти с планоснимачни номера осемдесет и триста и тринадесети/ в квартал 12 по действуващия устройствен план на с. Я., община П., целият с площ от 1060 кв.м, ведно с Първия приземен етаж от триетажна масивна сграда-магазин със застроена площ от 210 кв.м., построена в поземлен имот № 80.

От нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот № 011, том I, рег. № 380, дело № 5 от 2025 г. на нотариус Фани Шутова, се установява, че Б. К. Х. е призната за собственик на основание давностно владение на сграда с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Я., община П., обл. Б., с адрес на сградата съгласно кадастралната скица село Я., община П., ул. „П.“, със застроена площ от 94,00 кв.м, и с предназначение – постройка на допълващо застрояване, брой етажи 1, сградата е разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Я., общ. П..

Приобщени като доказателства по делото са скица на сграда № 15911944/04.06.2025 г. за сграда с идентификатор *** със застроена площ от 257 кв.м, скица на сграда № 15-911948/04.06.2025 г. за сграда с идентификатор *** със застроена площ от 94 кв.м, скица от 16.08.2021 г., справка № 778623/04.06.2025 г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за Б. К. Х., удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ изх. № 51070002366/23.06.2025 г.

По делото е представено заверено копие на нотариално дело № 5 от 2025 г. по описа на Нотариус Фани Шутова с рег. № 511 в РНК, в хода на което е издаден нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот № 011, том I, рег. № 380, дело № 5 от 2025 г. по описа на нотариуса.

Приети като доказателства са и представените в съдебно заседание документи, а именно: удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Б. К. Х., Решение по гр.д. № 1074/2009 г. на ПРС, удостоверение за регистрация на ЕТ“В. - В.Х.“, нотариален акт № 4

128/2001 г. на нотариус Елена Якова относно сграда-ресторант, нотариален акт № 10/2002 г. на нотариус Елена Якова, становище № 146/25.12.2002 г., Акт за узаконяване на „Преустройство на мазе в снек бар и магазин № 7“, Акт за узаконяване на фурна № 6/09.04.2023 г. и скица към него, удостоверение за търпимост на магазин със снек-бар и фурна, Постановление по изп.д. № 289/2009 г. на ЧСИ Шукри Дервиш – 2 броя, Нотариален акт № 15/2024 г. на нотариус Фани Шутова, за признаване право на собственост на магазин, снек-бар и фурна, и удостоверение за търпимост по вх. № УТ 16-83/30.05.2025 г., както и удостоверение за постоянен адрес на И. Т., и удостоверение за настоящ адрес на И. Т..

В хода на производството са разпитани свидетелите В.С.Ч., М. И. А., Е.М.Г., В.С.Д., С.Б.В., В.Б.Х. и Г.К.И..

Свидетелят В.Ч., посочва, че е от с. Я., и цял живот живеел в това село, както и че познавал страните. Сочи, че преди 10-12 години И. купил заведение, в което група пенсионери се събирали да пият чай, кафе, вино, като същото им било оставено за ползване безвъзмездно от И.. Заявява, че това, за което спорели страните представлявало тунел, към 20 м. дълъг, в земята, като този тунел го ползвали да си държат дървата. Твърди, че в имота имало още няколко сгради, като тунелът се намирал южно от заведението на И., но бил долу ниско в земята. Посочва, че от двете страни на това помещение имало два входа, като преди 20 години имало врати, които след това били премахнати, а сега през месец май на Б. мъжът й сложил врата, която била висока около 1,5 м, от която със стълба влизали в помещението и си взимали дърва, а от другата страна, откъм изток не можело да се ползва, защото било в имота на други хора. Излага твърдения, че и преди и в момента друг освен И. свидетелят не бил виждал там. Заявява, че Б. не била влизала в тунела, тъй като нямало какво да търси там, като тя била работила в магазина, който бил под ресторанта. Посочва също така, че в момента помещението било затворено и не можели да го ползват, а преди това ползвали дървена стълба, за да влизат в него, за да си вземат дърва. Излага твърдения, че магазинът бил направен от РПК и от 10-12 години И. станал собственик на същия, като направил ремонт, поставил маси, столове, телевизор, имало маси и отвън. Свидетелят обяснява, че спорният имот, тунелът, нямал вход, но имало нещо като прозорец, през който влизали долу, като входът бил висок около 1,5 м. Твърди също така, че през лятото слагали разни джунджурии, пръскачки и други, защото когато ходели по полето носели неща и да не ги връщат в къщи, ги оставяли там.